Европейската империя отвръща на удара

Докато Великобритания се тревожи от разширяването на ЕС, Европа задминава своите противници, за да се превърне в най-успешната империя в света

Параг Хана

Британският министър-председател Гордън Браун подписва Европейския договор в Лисабон. Днес империите не са на мода, но ЕС се превърна в мощна структура, която оставя зад гърба си САЩ. Снимка: Ройтерс

Нито Киев, нито Тбилиси, нито Баку изглеждат или се чувстват като големите европейски столици Лондон, Париж и Рим. Отрупани с тромави архитектурни и духовни останки от Съветския съюз, тези градове – и държавите, чиито столици са – сериозно се нуждаят от основен ремонт. Бедата е, че за да стане това са нужни политическа стабилност, инвестиции в икономиката и най-вече някаква противотежест на Русия, която все още ги манипулира с границите, тръбопроводите и пазарите, за да ги върне в своята орбита.“Съвсем просто е: ние мразим Русия“, заяви в Талин естонски дипломат, подхващайки без заобикалки един въпрос, който е едновременно емоционален и стратегически. Разбира се, това предизвикателство не е ново за Източна Европа, където западното християнство, православието на славяните и турският ислям се сблъскват вече повече от хиляда години. Европейската империя обаче е ново решение.В наши дни не е модерно да се говори за империи. Империите са агресивни, меркантилни отживелици. Предполага се, че след отказа на Великобритания, Франция и Португалия от техните африкански и азиатски колонии след 1945 г. и след рухването на Съветския съюз, империите са захвърлени в историческия кош за отпадъци. Много хора предричаха, че вместо до империи, етническото самоопределяне ще доведе света до нова ера на политическа фрагментация, при която всяко малцинство ще получи своя собствена държава, валута и място в ООН.Но в продължение на хиляди години империите са най-могъщите политически образувания в света, имперското им владичество не позволява на покорените народи да враждуват помежду си и по този начин изпълва вечния стремеж на хората към ред. Империите може и да не са най-предпочитаната форма на управление, като се имат предвид постоянно повтарящите се ужасно разрушителни войни между тях, но психологическата ограниченост на човечеството все още не му позволява да създаде нещо по-добро от тях. Голямото отново е на мода. Междуимперските отношения оформят света. Империите, а не цивилизациите, дават смисъл на географията.Мисловното пътуване на европейската имперска експанзия започва на картата, когато проследим с пръст пътя с формата на латинското „L“, който тръгва от мразовитите балтийски страни надолу през Украйна, Румъния, централноевропейските държави, бивша Югославия и южните Балкани, оттам поема на изток по продължение на Черно море през България, Турция и Кавказ до богатите на нефт брегове на Каспийско море. С изключение на Турция въпросната територия – оригиналният „втори свят“ – някога беше оцветена в червено, за да обозначи Варшавския договор. Днес ЕС я оцветява в синьо, загатвайки, че този регион е готов да се присъедини към първия свят.

Действителното пътуване през този нов европейски Изток обаче се натъква на огромни неравности, неочаквани забавяния и на тревогите на хората, освободени от тоталитаризма преди по-малко от едно поколение.

ЕС вече спечели най-лесните битки в посткомунистическото търсене на съюзници, което засегна региона през 90-те години. След рухването на Съветския съюз средно по една държава годишно е приемана в ЕС. В един и същ ден – 1 май 2004 година – повече от 100 милиона граждани от 10 страни официално се превърнаха в европейци.

В продължение на повече от половин век европейските нации обединяват своите сили, за да могат в крайна сметка да вдъхнат нов живот на малките и съсипани след Втората световна война страни. Въпреки че членовете на ЕС остават отделни нации, тяхното най-голямо значение в момента се изразява в това, че са част от единствената супердържава в света. Войната между които и да е две държави в рамките на плътната институционална мрежа на ЕС стана невъзможна, а обещанията за по-голяма сигурност и богатство до голяма степен успяха да вкарат в една посока външните политики на неговите членове.

Комисарят по евроразширяването Оли Рен на пресконференция в централата на Еврокомисията в Брюксел. В един ден – на 1 май 2004 година – повече от 100 милиона души от 10 страни официално се превърнаха в европейци и оставиха зад гърба си всичко, свързано с комунистическото си минало. Снимка: Ройтерс

„Нашето най-голямо логистическо упражнение след Втората световна война не беше от военно естество“, гордее се служител в една от лъскавите, постмодерни сгради на ЕС, „а пускането през 2002 година на еврото в обращение.“

Европа има собствена визия за това, как трябва да изглежда световният ред. Тя я преследва последователно, независимо дали това се харесва на САЩ или не. Сега ЕС е най-уверената икономическа сила в света, като редовно наказва САЩ в търговски спорове, а нейните ненадминати търговски и екологични стандарти вече имат водеща роля в глобален мащаб. Много европейци смятат начина на живот в Америка за дълбоко покварен и изграден на основата на пари, взети на заем, рискован и безсърдечен поради липсата на механизми за социална защита и катастрофален от екологична гледна точка. ЕС е много по-голям донор на хуманитарна помощ от САЩ, а Южна Америка, Източна Азия и други региони предпочитат да следват „европейската мечта“, не американската.

Вижданията на САЩ и ЕС както за средствата, така и за целите на силата, се различават. За много европейци водената от САЩ война в Ирак доказа, че войната не е инструмент на политиката, а знак за провала й. Атаките на Ал Каида на европейска земя само увеличиха отвращението от войната. Често се твърди, че от Америка и Европа става страхотен екип, защото Европа поправя онова, което САЩ развалят, но това клише отдавна дразни европейците, които биха предпочели да разпространят своята идея за стабилност преди Америка да дестабилизира държави по периферията на Европа и по-конкретно в арабския свят.

Като най-високо еволюиралата форма на междудържавно управление ЕС обединява държавите по начин, който повече наподобява корпоративно сливане, отколкото политическо завладяване и носи чисти печалби както в търговията, така и на територии от Северна Африка до Кавказ. В европейската столица Брюксел технократи, стратези и законодатели все повече виждат своята роля като на глобален балансьор между САЩ и Китай. Йорго Хацимаркакис, германски депутат в Европейския парламент, го нарича „европейски патриотизъм“. Европейците си сътрудничат и с двете страни, а когато го правят умело, печелят добре.

На Робърт Кейган принадлежи прочутата мисъл, че „американците са от Марс, а европейците от Венера“, но в действителност Европа е по-скоро като от Меркурий – носи голям портфейл. Пазарът на ЕС е най-големият в света, европейските технологии все по-често определят световните стандарти. Ако САЩ и Китай воюват помежду си, световните пари ще бъдат инвестирани на сигурно място в европейските банки. Много американци посрещнаха с насмешка еврото, като твърдяха, че то не е по силите на европейския проект и ще доведе до рухването му. Въпреки това днес износителите на петрол от района на Арабския залив диверсифицират авоарите си в евро, а иранският президент Махмуд Ахмадинеджад предложи ОПЕК да не оценява повече своя петрол в „безполезните“ долари. С издигането на Лондон (отново) като световен финансов център по отношение на ценните книжа, не е изненада, че новият държавен инвестиционен фонд на Китай смята да разположи главните си

Бразилският модел Жизел Бюндхен пристига на пресконференция в Лондон за партньорството си с футболен клуб Арсенал. Красавицата настоява да й се плаща в евро, а не в долари, което също е доказателство за силата на ЕС. Снимка: Ройтерс

офиси в западния свят в столицата на Великобритания, вместо в Ню Йорк. Моделът Жизел Бюндхен настоява да й бъде плащано в евро, а в новия си видеоклип рапърът Джей-Зи плува в банкноти от по 500 евро. Американското тихо могъщество явно губи блясъка си дори на собствена земя.

Европейското влияние пък нараства за сметка на американското. Докато САЩ правят неуспешни опити в изграждане на нации, Европа харчи парите и политическите си ресурси, за да привлича периферните държави в орбитата си. Много от чуждестранните студенти, които избягаха от САЩ след 11 септември 2001 година, сега са в Лондон и Берлин: два пъти повече китайци учат в Европа, отколкото в САЩ.

Разширяването на ЕС е рисковано начинание, по-скъпо от американската война в Ирак, но за разлика от нея наистина дава резултати. „Умишлено правим ЕС по-беден всеки път, когато се разширим“, обяснява един литовски еврократ в брюкселска бирария, пълна с говорещи различни езици еврофили. „Но стабилността, която разпространяваме трудно може да бъде измерена“. ЕС харчи над 10 милиарда долара годишно само за възстановяване на материалната инфраструктура на своя нов Изток, като ускорява възраждането му след десетилетия комунистическо нехайство. Тази стратегия, изправила на крака Ирландия – която преди едно поколение беше „болният човек на Европа“ – и поставторитарните Испания и Португалия, сега върши своите чудеса и на изток. Макар мнозина да предричаха, че на Унгария ще са нужни десетилетия, за да настигне Запада, страната вече се превърна в регионален корпоративен офшорен център, като 80 процента от производството й е ръководено от европейските мултинационални корпорации, а 80 процента от експорта й се връща към ЕС.

Разширяването на ЕС се превърна в непорочен цикъл на преориентиране на новите пазари към намаляване на зависимостта към техния износ за САЩ – една решителна стъпка по пътя към създаването на независима суперсила. Новата кръв, която присъединилите се държави-членки вляха в ЕС, създаде един състезателен федерализъм, който тласка напред европейската икономика като цяло. Моделът, който следват балтийските страни – свобода на предприемачеството, неограничена конкуренция и гъвкави трудови закони – започна да се просмуква през Централна Европа към мудните западноевропейски страни.

ЕС безспорно е най-популярната и успешна империя в историята, защото не господства, а възпитава. Стимулите на европеизацията – субсидиите от Брюксел, неограничаваната мобилност и приемането на еврото – са прекалено големи, за да бъдат отказани. В днешни дни Брюксел съперничи на Вашингтон с многобройните си лобисти, включително с дузините експерти по връзките с обществеността, наети от балканските и бившите съветски държави, които активно се борят за приемане в ЕС. Все пак, за да бъдат приети, все още разорените посткомунистически страни трябва да направят повече от това просто да излъскат стария си имидж. Те трябва да предприемат конкретни стъпки и да въведат законите и правилата на ЕС във вътрешните си законодателства, както се изисква според новата политика на съседство, която обединява военни, икономически и управленски въпроси.

Нарастващото европейско разнообразие прави от европеизацията по-скоро все по-достижим идеал, отколкото нещо митично и нематериално, което превръща европейските идентичност от племенна в космополитна. Макар някои западноевропейци да се страхуват от новите елементи в тяхното елитно общество, европейската еволюция дава на понятието „европеец“ положително значение. Европа вече отчасти е мюсюлманска, като мюсюлманското население във Великобритания, Франция и Германия нараства, а в европейското дипломатическо и стратегическо пространство, обхващащо Съвета на Европа и НАТО – Албания, Босна, Турция и Азербайджан – живеят почти 100 милиона мюсюлмани.

Европейската идентичност стана силна (или слаба) колкото американската или китайската. Тъй като животът имитира изкуството, всички държави, участващи в европейските футболни първенства и в музикалната надпревара „Евровизия“, смятат себе си – и все по-често са смятани – за европейски. Най-важното е, че цяло посткомунистическо поколение от студенти, наречени поколението „Еразъм“ по името на обменната програма на ЕС, се издигат над националните идентичности, които по-възрастните от тях се бореха да създадат за доброто на европейската стабилност. Тази „постнационална“ европейска младеж сега реално пътува без визи от Белфаст до Баку, говори много езици, учи по обменни програми и гласува на изборите за Европейски парламент.

Подобно на империите, еластичният ЕС ще расте докато може. Докато изцяло замени разпадналия се Съветски съюз в европейския Изток, като създаде сплотена и необременена от граници „Pax Europea“ от около 35 държави – империя, чиято власт се простира над 600 милиона души. Но европеизацията на територията, имаща формата на латинската буква „L“ далеч не е приключила. Балканските и кавказките страни все още са крехки постконфликтни региони. Освен това те се превърнаха в удобен кръстопът за трафик на оръжие и жени. Турция има собствено мнение и няма лесно да бъде подчинена. И, разбира се, нито една държава не представлява по-голяма пречка пред европейските амбиции, отколкото Русия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.