От какво се страхува Путин?

Президентът на Русия Владимир Путин изнася реч пред Държавния съвет в Кремъл. Руснаците чакат изборите с безпокойство, защото все повече се съмняват, че авторитаризмът ще успее да продължи да осигурява покачване на жизненото ниво. Снимка: Ройтерс

В словото си на 8 февруари пред разширеното заседание на Държавния съвет Владимир Путин отново предупреди политическите партии да не предприемат „опити да разцепят обществото“, да не използват „безотговорна демагогия“ и най-вече чуждестранни помощи. Съвсем наскоро, на среща с ръководството на вътрешното министерство, Путин спомена за опити на тайни служби от чужбина да повлияят върху хода на президентските избори в Русия. Първите му сериозни изявления от този род бяха направени след „маршовете на несъгласните“ миналия ноември.

ria-novosti-logo-1.gifЕстествено се поражда въпросът за какво разцепление може да става дума, след като хората гласуваха почти единодушно за „Единна Русия“? Как биха могли чуждестранните разузнавания да се намесят в изборите, щом сред кандидатите вече не се виждат никакви опозиционери. Дума да не става, че Путин е имал предвид Зюганов. До кого е адресирана тогава репликата за „безотговорната демагогия“, щом десните партии са разгромени и напоследък не са направили нито едно изявление?

Можем естествено да предположим, че Путин вече говори по инерция. Това обаче не е в стила му – президентът е човек рационален и по принцип внимателно обмисля своите речи. Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че Путин се обръща не толкова към партиите, колкото към населението и предупреждава хората да не изразяват публично недоволство. Той явно предполага, че подобно недоволство ще бъде проявено в най-близко бъдеще. И май че има основания да мисли така.

Досега ситуацията изглеждаше проста. От една страна, по-голямата част от населението е безразлична към въпросите на политическата свобода и подкрепя Путин (а също и приемника му), тъй като в сравнение с 90-те години в Русия наистина има по-висок стандарт и по-голяма стабилност. От друга страна, съществува и либерална опозиция, която въпреки настроението на масите „егоистично“ поставя гражданските свободи по-високо от ситостта и спокойствието.

Днес обаче сякаш идва моментът, в който повечето хора в Русия може да се усъмнят, че авторитаризмът ще успее и занапред да осигурява повишаване на жизненото равнище. Първо, неяснотата по въпроса кой е реалният държавен глава – Путин или Медведев, заплашва след изборите да парализира бездруго тромавата машина на държавната власт.

Жена минава пред плакат на Руския президент Владимир Путин и кандидат-президента Дмитрий Медведев в Москва. Путин щедро дава обещания, за които ще отговаря наследникът му. Експертите очакват скок в цените на хранителните продукти с 50 на сто и евентуална вълна от социално недоволство. Снимка: Ройтерс

Положението стана още по-трудно, след като в последно време Путин раздаде доста обещания за по-нататъшно нарастване на заплатите и пенсиите, но за думите му ще трябва да отговаря Медведев. Честно казано, щом формално оттеглящият се президент дава обещания, които ще се наложи да изпълнява, нещата по принцип изглеждат не съвсем коректни. Сега обаче не става дума за етиката, а за това, че обещанията може да се окажат неизпълними.

Защото правителството от месеци се опитва да възпре изкуствено поскъпването на хранителните продукти. Мораториумът беше продължен до 1 май. Според повечето икономисти, колкото по-дълго трае изкуственото замразяване, толкова по-високо ще скочат цените след това. Някои оценки сочат, че първият скок може да е към 30 на сто, а до края на годината поскъпването ще доближи 50 процента. И какво ще представлява тогава например 18-процентното повишение на заплатите, което Путин обеща тези дни на милицията?

Второ, много семейства вече са затруднени да връщат необмислено изтеглените банкови заеми. Още по-сериозен е проблемът за самите банки. Бъдещето им буди доста тревоги с изключение на няколко от най-големите държавни банки. Ако пък се наложи хората да връщат заемите си при едно така силно и внезапно поскъпване, можем да очакваме сериозна вълна от социално недоволство.

Трето, дори сравнително заможните слоеве от населението (да ги наречем с известна уговорка средна класа), които най-вероятно ще се справят с ценовия проблем, започват да усещат някои неудобства. Постигнала за момента някаква финансова сигурност, средната класа се стреми да инвестира в утрешния ден – в спокойни старини, в спестявания за деца и внуци, в скъпи придобивки, за които тегли дългосрочни заеми. Среща обаче пречки в осъществяването на тези житейски планове заради абсолютно непредсказуемата политика на властите, характерна за днешния руски авторитаризъм.

Добър пример за това са плъзналите наскоро слухове за деноминация. При високата инфлация в момента всъщност деноминация надали ще има, но тези слухове са явен признак за несигурност в утрешния ден. Сигурно неслучайно се наложи Путин да ги опровергае лично на 8 февруари.

Накрая, да не забравяме шумно рекламираните национални проекти (в селското стопанство, образованието, жилищната политика и здравеопазването). Не че са провалени съвсем, но явно не са толкова ефективни, както се очакваше. Това призна косвено и самият Путин, който разкритикува в словото си държавния апарат и нарече положението с малкия бизнес в Русия „ужасно“.

Ако всички тези проблеми връхлетят обществото едновременно, това най-вероятно ще е краят на осемгодишния роман между народа и авторитарната власт. Как ще се държи тогава новият президент, дали ще склони да поеме ролята на момче за бой? Как ще реагира онази част от елита, която беше заложила на Сергей Иванов (като бъдещ президент) и днес е разочарована? Как ще възприема тогава народът критиката от страна на либералите и от чужбина? По всичко личи, че Путин има твърде сериозни основания за безпокойство.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.