Двата най-големи мита за Афганистан

Афганистанският президент Хамид Карзай говори на конференция за развитие на селищата в Кабул. Карзай управлява лошо, като се грижи повече за преизбирането си, отколкото за напредъка на страната. Снимка: Ройтерс

В момент, когато западните лидери и Конгресът на САЩ водят дебати за отговорността на НАТО в Афганистан, е време да развенчаем две големи американски илюзии за тази страна. Първата е, че Хамид Карзай е добър президент, който работи за интересите на Афганистан. Втората е, че ситуацията там отива от лошо към по-лошо. Всеки от тези два неоспорвани „факта“ е опасна грешка.

washington-post-logo.jpgКарзай управлява с паника, голяма корупция и липса на визия. Това, че след навлизането на силите на международната коалиция брутният вътрешен продукт на Афганистан се увеличи повече от два пъти, се дължи на енергията на афганистанския народ и на прокараните от Съединените щати икономически правила и реформи. Карзай обаче се стреми да разстрои ключовите усилия за построяване на демокрация и да задуши прохождащото гражданско общество. Той не един или два пъти застана на страната на фундаменталистите срещу прогресивните сили. Помислете за запазеното от него мълчание по повод смъртната присъда, издадена неотдавна срещу студент за това, че препечатал критична към исляма статия. Сибхатула Можадеди – председателят на горната камара на парламента, която първоначално подкрепи присъдата – е близък до Карзай.

Илюзия на американците е, че Карзай е опората на Афганистан срещу талибаните или етническите конфликти. Вярно е по-скоро обратното. На 20 август 1998 година – денят, в който Съединените щати изстреляха крилати ракети, за да убият Осама бин Ладен, Карзай каза пред „Вашингтон пост“, че „има много чудесни хора сред талибаните.“ Да, когато САЩ настояха през 2001 година, той воюва срещу ислямисткото движение – в продължение на един месец.

Основният му интерес обаче е да бъде преизбран, така че той трябва да угоди на най-лошите елементи в редиците на своя етнос – пущуните. През 2004 година гласуването беше по етнически принцип. Карзай получи 55 процента от подадените бюлетини, но нямаше мнозинство в никоя етническа група извън пущуните. Подкрепата за президента както сред пущуните, така и сред непущуните, днес е далеч по-малка. Той не може да си позволи да настрои срещу себе си когото и да било. И докато повечето пущуни не са талибани, то всички талибани са пущуни. Така че той прекара голяма част от есента да предлага преговори с лидера на ислямисткото движение молла Мохамад Омар и лошия военен командир Гулбудин Хекматиар.

Днес повечето афганистанци живеят по-добре откогато и да било. Страната постепенно се измъква от бедността. По-голямата част от Севера и Запада е спокойна. Голяма част от Изтока също, с изключение на някои райони, които са много слабо развити и твърде отдалечени или граничат с подвластния на беззаконието племенен пояс в Пакистан. Американските оценки за 14-те провинции и 158-те окръга, които са в обхвата на Регионално командване „Изток“, показват, че 58 процента от проявите на насилие през миналата година са станали в три провинции – Конар, Пактика и Газни. 52 на сто са били регистрирани в 12 от 158-те окръга, а около три четвърти – в 30 окръга.

Афганистанско момиче наднича към майора от американската армия Джеймсън Кърби в село в провинция Урузган. Жертвите сред американските военни в Афганистан стават все по-малко, а сигурността в страната се подобрява. Снимка: Ройтерс

Войната на американците в Афганистан не се изразява в непрекъснати бойни действия. По-голямата част от жертвите са дадени при експлозии на заложени край пътя бомби, които бунтовниците използват, тъй като нито могат да завладяват и задържат територии, нито да побеждават в престрелки с американските войски или афганистанската национална армия. Броят на този вид нападения обаче не е толкова голям, колкото мнозина може да си помислят: през 2007 година са били извършени 89 самоубийствени атентата и 94 нападения с коли бомби.

Полковник Мартин Швайцър – командващ на коалиционните сили в шест от провинциите на Регионално командване „Изток“ – каза, че афганистанската армия не е губила сражение с талибаните от април миналата година. От инвазията преди шест години при бойни действия в Афганистан са убити по-малко от 300 американски войници. В резултат на вражески действия през миналата година Съединените щати са загубили 83 войници плюс двама души цивилен персонал. През 2006 година намериха смъртта си 98 войници. Намаляването на жертвите при бойни действия е още по-значително, когато се вземе предвид опасността, на която са изложени американските войски. Стратегията на САЩ еволюира от съсредоточаване на силите в големи предни оперативни бази към формиране на екипи за възстановяване на провинциите в главните градове на най-големите административни единици и създаване на предни постове в окръжните центрове през миналата година.

През 2007 година стратегията на военните да разполагат взводове в окръжните центрове и да оказват бърза помощ започна да дава видими резултати за обикновените афганистанци в източната част на страната. Положението във всички райони в пущунския пояс не е еднакво – Хост, например, процъфтява, докато Газни все още е много беден. Сигурността обаче се подобрява. Когато Швайцър пое командването в началото на миналата година, 20 от 85-те окръга бяха „зелени“, т. е. на страната на афганистанското правителство. До края на годината те станаха 58.

През ноември, командирована в провинция Газни, се видях с младия капитан, който отговаряше за „Четирите ъгъла“ – някога най-лошият квартал в град Газни. Той ми каза, че през пролетта на 2007 година неговата база е била обстрелвана два пъти седмично, но от края на ноември не е била нападана с ракети в продължение на 60 дни.

Възможно е една от причините за това да са новите пътища. Пътищата са магия за развитието, а американската армия ги строи като луда. Само в Газни са били финансирани 10 пътища на обща стойност 5 милиона долара, а 11-и е в процес на одобрение. През 2007 година трафикът на камиони по магистрала 1, която води от Кабул през Газни до южната провинция Забул, се е увеличил повече от четири пъти.

През март армията павира седемкилометрова отсечка близо до „Четирите ъгъла“. Този път, известен като „бунтовническия път“, беше на второ място в Афганистан по експлозии на заложени бомби, при които впрочем загиват много повече афганистански цивилни и полицаи, отколкото войници от силите на коалицията. Дневният трафик по „бунтовническия път“ се е увеличил от 20 на 200 коли. През ноември там не беше имало експлозия повече от осем месеца – далеч по-трудно е бомбите да бъдат поставени в асфалт.

Като си помисля откъде е тръгнал, Афганистан не се представя много зле. Той би могъл да се справя много по-добре с един смел, въодушевен президент, обвързан с едно честно и прозрачно правителство.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.