В.`Либерасион`: Бойко Борисов – Коджак на Карпатите

Бойко Борисов с едно от кучетата си, след като гласува. Снимки: Валентина Петрова

Бойко Борисов, кмет на София и бивш шеф на националната полиция, гордо показва поставена в рамка детска рисунка. Тя представлява легнал лъв, в който се е гушнало агънце. „Лъвът съм аз, агнето е 12-годишното момиченце, което ми я подари, за да ми благодари. Аз арестувах човека, който я изнасили.“ Той подчертава думата „арестувах“ със замах на масивния си юмрук, от което става ясно, че педофилът е преживял много, много неприятен четвърт час. С бръснат череп, с осанка на каратека тежка категория, какъвто е – черен колан, бил е дори треньор на българския национален отбор – с мощен глас и остър тон, усмихващ се рядко, наведен напред сякаш, за да разкъса събеседника си, Борисов, на 48 години, любител на кървящото месо (може да погълне два телешки стека по 800 грама без да му мигне окото), е от онези хора, които неизбежно те карат да си спомниш израза на Мишел Одиар от „100 000 долара под слънцето“: „Когато някой 130-килограмов тип казва някои неща, 60-килограмовите хора го слушат.“ Според много очевидци, човекът, който има всички шансове да управлява България след парламентарните избори през 2009 г., не се колебае да постави пистолета си на масата, когато разговаря със своите гости… Този път, във всеки случай, той любезно се въздържа.
Влизам в кабинета му в понеделник следобед, в разгара на политическа криза. Заместничката му, отговаряща за образованието, идва със зачервени очи да подаде оставката си. Тя е била нападната яростно от пресата и опозицията след като новата компютърна система за записване в детските градини се е сринала безславно. „В София няма достатъчно места“, обяснява един от съратниците му, Радослав Точев, на 32 години, възпитаник на ENA (Националната школа за администрация – престижно френско учебно заведение за висши кадри – б.р.), въплъщение на новото поколение български политици, вероятен бъдещ министър на външните работи. „Затова напливът е невероятен и се дават подкупи, за да се получи място.“ За да им сложи край, Борисов е решил да се създаде система, който действа на принципа „по-предният печели“. Подозират, че хакер е сринал системата. Борисов с нетърпящ възражения тон отхвърля оставката и грубовато повдига духа на заместничката си, бивша директорка на училище, която не го е подвела, откакто е на този пост.

Захапал хаванска пура (не каква да е, а „Коиба“!), той си изгражда репутация на неподкупен, докато е шеф на полицията: „Всички скандали за корупция, включително и в общините, аз съм ги изкарал наяве“, заявява той гордо. И бързо изброява поредица от афери, които са пълнили местните медии: „доставките на вода и канализацията, зелените площи на София, борбата със замърсяването, металургичния комбинат, строителството на магистрала“ и т.н, и т.н. Жена му – свръхбогата банкерка – изглежда е платила цената за това: през 2002 г. само шансът я спасява при взривяването на колата й. Все пак й се налага да претърпи множество операции за лицева реконструкция. Това според приближените му е доказателство, че той няма приятели сред местните кръстници. На стената зад него виси картина, изобразяваща ездачите от „Великолепната седморка“: „Моят любим уестърн. Те са на страната на слабите, също като мене.“ България, със 70 застреляни на година при население под 8 милиона, наистина прилича на „див изток“.

Пред журналистите на излизане от секцията. Снимки: Валентина Петрова

Борисов прилага силовите си методи в София, отказва споразумения с местните кръстници, разбутва обществените служби, проядени от некомпетентност и корупция, и иска да приложи шоковото лечение, което прокламира, върху цялата страна. С груб език, който се харесва на хората, той обещава да изчисти българските Авгиеви обори, които наистина имат нужда от това. Старата комунистическа номенклатура се е насочила без угризения към мафиотски дейности веднага след падането на комунизма в края на 1989 г. като е съчетала пазарната икономика с разграбването на обществените фондове и убийствата на конкурентите. Страната, за разлика от северните си съседи, отказва всякакво прочистване…
Като резултат, голяма част от сегашния политически елит и мафиотските шефове (в тази страна понякога е трудно да бъдат различени) произлиза от българската комунистическа партия и прилага бруталните похвати, усвоени при комунизма, за да се обогатява за сметка на по-слабите.
Самият Борисов е въплъщение на тези сложни връзки с миналото. След като завършва Полицейската академия, не получава входен билет за тайните служби, елита на полицейския елит. Без съмнение заради дядо му, кмет на малък град на север от София, разстрелян от комунистите през 1945 г. За негово огромно разочарование, той се оказва… пожарникар. „Всъщност е имал шанс, защото така е останал настрана от извращенията на режима“, смята Точев. По време на прехода той основава, като много бивши членове на тайните служби, „охранителна“ фирма, която, изключение, изглежда не е била един от развъдниците на зараждащата се мафия. Тогава става телохранител на сваления диктатор Живков. „Казва, че край него е научил какво е да си държавник“, твърди насериозно Точев. Изпълнява същите функции и при Симеон, наследника на българския трон,избран за премиер, който го прави свой шеф на полицията. Заема този пост до избирането си за кмет на София.
През ноември 2005 г., на частични избори, бившият пожарникар, станал телохранител, за всеобща изненада завладява столичното кметство. В началото трябва да работи с общински съвет, който му се противопоставя яростно. Но е преизбран триумфално, с 54% от гласовете още на първия тур, през ноември 2007 г. Получава и мнозинство в общинския съвет. Една година преди това, през ноември 2006 г., основава своя политическа партия – ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), която през май 2007 г. става първа политическа сила като събира 27,7% от гласовете на изборите за Европейски парламент. Сегашните проучвания й дават около 30%, резултат, който се постига рядко в страна, където почти изцяло пропорционалната система води до раздробяване на гласовете. „Имаме доверието на общественото мнение, твърди този Коджак на Карпатите. Някой трябва да почисти къщата и аз ще го направя. Но преди това трябва да махнем бившите комунисти (БКП, прекръстени на социалисти – б.а.)от властта.“ Не се ли страхува, че мафията може да го убие? Това е единственият път, когато избухва в смях: „В такъв случай ще стана герой. Ще нарекат улица в София на мое име.“
Популист ли е? Това е основният упрек, отправян от опозицията и медиите, поразени от възхода му, изглеждащ неудържим в страната, търсеща отчаяно от петнайсет години човека-провидение, който ще прочисти местните политически нрави. Тук той се ядосва: „Кой ви го каза? Никога не съм давал обещания, които не мога да изпълня. Казах на хората, че не мога да увелича веднага пенсиите и заплатите. Това ли е популизъм? Ако бях популист, щях да обявя, че българските части в Ирак, ще се приберат у дома. Но аз казах, че ако ме изберат, веднага ще изпратя още един войник за подкрепление! Ще спазя всичките си обещания, защото мога да ги спазя.“ …
Неговото правителство, той обещава, ще бъде от „неподкупни хора: ако не са, ще ги изхвърля“, заплашва той с пурата си. Европейските структурни фондове, които ще се излеят скоро, вече са събудили апетитите на мафията. Но той признава, че не е в състояние да върне вече стореното: множество съмнителни богатства вече са рециклирани в легалната икономика и не бива да се взривява системата. „Трябват доказателства, за да преследваш хората. Но такива няма, знам го. По време на прехода се натрупаха състояния, понякога благодарение на празнините в законите. Сега вече е твърде късно.“ Смръщен, той добавя: „Ще постъпим с тези хора, както постъпихме с комунистите: ще забравим.“ Тъй като тези аферисти много често са бивши комунисти, това не би трябвало да е много трудно.
Превод: e-vestnik, с малки съкращения

*Авторът е кореспондент на френския вестник „Либерасион“в Брюксел. Поддържа на сайта на вестника собствен блог „Зад кулисите на Брюксел“, станал първият блог, носител на наградата за европейска журналистика „Луиз Вайс“ през 2006 г. Посетил е София по покана на Френския институт като лектор на конференция за европейските институции.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.