Вайда разкри истината за Катин и вината на Запада

Анджей Вайда при представянето на неговия филм „Катин“ в Берлин. Снимка: Ройтерс

Два часа преди Скарлет Йохансон и Натали Портман да се разходят по червения килим пред Берлинале паласт, по него мина и Ангела Меркел. Германската канцлерка бе включила само един филм в програмата си от посещението на фестивала. “Катин” на полския режисьор Анджей Вайда. Немските медии веднага разтълкуваха събитието като акт на заздравяване на германско-полските отношения, желание заедно да се върви напред. Дали обаче така ще постъпи и Путин следващия месец, когато е предвидена премиерата на филма в Москва? Едва ли, въздъхват всички. Надежда всяка тука оставете.

“Катин” бърка дълбоко в раните на историята и изкарва из мълчанието събития, върху които почти 60 години е стоял печатът “табу”.
Какво всъщност се случва в Катин? На 5 март 1940 г. в горичка край Катин, на 20 км от Смоленск, 22 000 полски офицери и войници са убити с изстрел в тила. Заповедта за разстрела е издадена от съветското политбюро с личното разрешение на Сталин. Действието е следствие от пакта Рибентроп – Молотов, сключен през 1939 г. Така немците влизат през западната граница на Полша, а руснаците завладяват източните й части, без да има обявена война между СССР и Полша. Заедно с офицерите и войниците и от двете страни арестуват много интелектуалци, университетски професори, гимназиални учители, хора на изкуството – интелигенцията на Полша. И докато немците се задоволяват да изпратят в лагерите на смъртта само мъжете, руснаците преследват и жените на полските офицери.

Вайда разказва в “Катин” главно от гледна точка на жените, чакащи напразно завръщането на съпрузите си. “Отначало се чудех дали да направя политически филм или дълбоко личен – обясни на пресконференция в Берлин режисьорът. – В крайна сметка избрах елегията. Защото това е филм за мен и моето семейство. Баща ми е един от многото полски мъже, разстреляни в Катин. Помня, когато мама го изпращаше. Изтича подире му, свали от врата кръстчето си и му го пъхна в ръката. Това беше последният път, когато видях баща си. По-късно, когато дойде съобщението, че е убит, мама отказа да повярва. До края на войната тя живееше с надеждата, че татко ще се върне. За тази надежда на чакащите жени и за голямата лъжа на победителите е моят филм.”

Германският канцлер Ангела Меркел с режисьора Анджей Вайда и актрисата Мая Остажевска преди премиерата на филма „Катин“ на кинофестивала в Берлин. Снимка: Ройтерс

През 1943 г. немският Вермахт открива масовите гробове. Международната общност разбира какво се е случило с безследно изчезналите полски войници. Министърът на пропагандата Гьобелс кани представители на “Червения кръст” и на полското задгранично правителство да присъстват на ексхумацията. Германия обвинява за случилото се СССР. Сталин отхвърля обвинението. На многото запитвания за съдбите на отделни офицери руснаците отвръщат с фалшифицирани документи. За да не развалят съюза си със СССР и да не провалят крайната си победа във войната, Рузвелт и Чърчил прикриват Сталин с мълчанието си.
“Моят филм е и срещу греха на Запада – добави Вайда, – който спря хода на истината.” В центъра на неговия разказ е семейство, в което бащата загива в немския лагер Заксенхаузен, а синът е разстрелян от руснаците.

Мълчанието за масовото убийство в Катин продължава и след края на войната, тъй като Полша попада в съветската зона на влияние. Мълчат жените, мълчат малцината оживели, мълчат всички, за които оцеляването се превръща в единствена цел.

“Не вярвах, че комунизмът някога ще свърши. Не вярвах, че някога на бял свят ще излезе истината за Катин. Всичко това стана възможно едва след 1989 г. Ако Стената не беше паднала, и до днес лъжата щеше да властва – обясни Вайда и добави – Нищо в този филм не е измислено. Сценарият се базира както на личните ми спомени, така и на многото документи, дневници, записки, които излязоха на бял свят. Аз трябваше да разкажа тази история, за да съм чист спрямо баща си, за да мога спокойно да се разделя с него. След прожекцията във Варшава при мен дойде една жена, явно дъщеря на убит в Катин, и ми каза, че след като е разбрала какво точно се е случило там, ще й бъде по-леко да живее. И аз съм убеден, че с лъжата по-трудно се живее, много по-трудно отколкото и с най-жестоката истина.”

Пръв Горбачов признава вината на СССР. През април 1990 г. той предава на Полша част от архива по случая “Катин”. Две години по-късно Елцин предоставя самото нареждане на Сталин за екзекуцията. Путин уж дава съгласието си за подробно разследване, но през 2005 г. то е прекратено поради давност. Руският президент отказвал да сложи знак на равенство между Хитлер и Сталин. Независимо, че точно притиснатите между двамата диктатори погълнаха най-отровните хапове на историята.

Премиерата на “Катин” в Полша бе на 17 септември миналата година. Денят не е избран случайно – това е датата на подписването на пакта Рибентроп – Молотов. “Трагична дата за Полша” според Вайда. До днес над 3 милиона полски зрители са гледали филма. Премиерата в Москва е насрочена за 5 март – деня на масовия разстрел. Дали обаче тя ще се състои, все още никой не знае.

Акторите Анджей Чира (отляво надясно), Магдалена Сиелска, Данута Стенка, режисьорът Анджей Вайда, Мая Остажевска при представянето на филма „Катин“ на берлинския кинофестивал „Берлинале“. Снимка: Ройтерс

“Катин” е номиниран за “Оскар” за чуждоезичен филм. Вайда вече има тази награда за цялостно творчество, отличаван е в Кан, има и “Златна мечка” от Берлин. “Оскарът сам по себе си не ме блазни. Ако искам да го получа, то е защото призът ще даде възможност повече хора да видят филма ми. Може би дори и Путин.”
81-годишният режисьор определи “Катин” като “последен филм от полската школа, последен филм за Втората световна война. Може би защото след като Йежи Кавалерович почина, аз останах последният от това поколение. Това е моето сбогуване с темата. Отсега нататък ще правя само съвременни филми.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.