Как немските колекционери на танкове избягаха от ареста в България

Премеждията на Томас Гмайнер - две седмици карцер на хляб и вода и спасение през „зелената граница” с Македония

Томас Гмайнер позира пред танковете си в Утенхофен. Снимка: Донаукурир

„За последните два месеца мога да напиша цяла книга”, казва Томас Гмайнер. 36-годишният германец има зад себе си цяла одисея, за каквато не е и мечтал. Въпреки че заради хобито си – да колекционира добре запазени останки от танкове – е преживял какво ли не. В средата на декември той се отправя заедно с приятеля си Матеус Майер към България. „Както винаги, за да търсим безстопанствени останки от танкове и други исторически предмети от войната”, обяснява той. donaukurier-logo.gifСъбрал е 65 прастари танка, част от които е складирал недалеч от Утенхофен. „Правя го само от интерес и от идеализъм”, обяснява той и се разграничава както от „кафявия сос”, така и от нелегалната търговия с военна техника. Досега не е продал нито една своя реликва. Но пък много е разменил, но само с музеи или други колекционери. Цялата му сбирка е придобита по напълно законен начин. Има сключени писмени договори, подписани документи, които грижливо пази.

Останки в граничния район

В България обаче това изобщо не му е помага в продължение на осем седмици. В южния граничен район с Турция той е ходил много пъти – в центъра на някога забранената военна зона. „Днес в района може да се влиза свободно. Там има 38 корпуса от танкове, които не са охранявани, а местните ги разфасоват и ги дават за вторични суровини”, разказва той за мисията си, на която се отправил заедно с Матеус Майер. Още докато измервал корпуса на един танк, забелязал бяла лада. Вътре седяли мъже с кожени якета, а Гмайнер и Майер били следени. От българските военни и служителите на тайните служби. „Не се притеснихме особено, докато не бяхме арестувани в Елхово”, разказва германецът. Във фолксвагена им имало инструменти и карти. Но и дума не можело да става за транспортиране на тежкия няколко тона танк. Първоначално двамата само били задържани, а паспортите им – конфискувани, всичко това без основание. След това дошло обвинението: „Искате да ни откраднете танковете.” Последвало привеждането им в Ямбол, призовката от военния прокурор и най-накрая съдебното обвинение.

Вкопани танкове Панцер III и Панцер IV с двигатели Майбах край Ямбол. Снимка: Булфото

Според него през октомври Томас Гмайнер и Матеус Майер откраднали два танка от Факия. „Всичко това са лъжи, уверява Гмайнер. През декември приятелят ми влезе в България за пръв път. Знам за двата танка – но те и до днес са си на мястото във Факия.” За съда обаче това няма значение. Като доказателства са представени стара пътна карта, копие на военна карта и снимки на стари танкове. Отначало двамата германци се озовавали в следствения арест, а след това дори в изолатора – първо в Ямбол, а след това в София. И всичко това според Гмайнер – при катастрофални условия.

Каша от брашно и дреболии

Килиите били миниатюрни, без прозорци. През деня парното работело с пълна сила, а през нощта помещенията изстивали като температурата падала под нулата. Лампите светели 24 часа в денонощието. За ядене им давали бял хляб и хлорирана вода от чешмата. „Когато имахме късмет, получавахме рядка супа от боб или отвратителна каша от брашно и накълцани дреболии”, твърди Томас Гмайнер. В Ямбол му позволили да се обади по телефона и да говори с адвоката си. В София обаче и това било забранено. „Напълно противозаконни условия, добавя той. А също така унизителни.”

Полицай на оглед при закопаните танкове, след като се вдигна шум, че щели да ги крадат. Снимка: Булфото

Въпреки всичко Томас Гмайнер е останал с добри впечатления от българите. Хората били готови да помагат и намерил много приятели. „Само прокурорът беше истинска свиня, както и някои от тайните служби”, казва германецът. При последвалото съдебно производство обвиненията били смекчени, а двамата излезли на свобода под гаранция, без да имат право да напускат страната. Заживели в един хотел в Ямбол. Пари им изпращали от вкъщи. Не получили обратно кредитните си карти. „Искаха да ни сломят”, предполага Гмайнер. „Предложението” на прокуратурата звучало така: върнете ни танка и тогава ще може да пътувате за Германия – или ще отидете за 15 години в затвора. Солиден подкуп от 10 000 евро също щял да свърши работа, станало ясно на 36-годишния германец. На това обаче не трябвало да се разчита особено.

Пеша през границата

Така минавали седмица след седмица. Повдигнали им ново обвинение: опит за кражба на танк. На Томас Гмайнер това му дошло в повече: „Нещата можеха да продължават така години наред. От този момент започнах да мисля само за бягство.” Планирал да преплуват делтата на Дунава към Румъния. „Всичко беше сковано от студ, така че това не можеше да стане.” Затова се отказал от този план и се доверил на един приятел, който ги взел с джипа си. Последвало приключенско бягство, надбягване с бялата лада и пътуване из планините. „Първо си мислех за фалшиви паспорти. След това обаче просто избягахме през планините, минахме пеша зелената граница, продължихме напред, през Албания към Гърция. Най-накрая от Солун излетяхме за Франкфурт”, продължава разказа си Томас Гмайнер. От три дни той е в родния Утенхофен. Но за него българското приключение не е напълно завършило. Тамошните военни се опитват да издействат международна заповед за задържане. „Това е смехотворно”, казва Томас Гмайнер. Обвиненията били напълно несъстоятелни. В крайна сметка останките от танковете не били ничия собственост, а били безстопанствен скрап.

Снимка: Булфото

„Определено нищо не сме крали”, казва той. Българските власти дори са направили официално преброяване, според което всички 38 стари танка са си на мястото, както и преди. В отговор Гмайнер и Майер искат да подадат жалба пред съда заради отношението на българските военни. „Първо в България, а след това, ако се наложи, и пред Европейския съд”, споделя той плановете си. Жителят на Утенхофен не се страхува от ново пътуване в България. „Както и преди, искам да взема тези танкове. Затова, когато въпросът се уреди, ще пътувам отново.” Ако наистина направи този удар, издаването на историята в книга действително е добра идея.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.