Какво е сбъркано в отворените досиета?

Миналата седмица Комисията по досиетата пак извади списък (виж го в “България”). Министри, зам.-министри, даже един премиер – Виденов.

И голямо разнообразие от псевдоними – Славейчето, Бреза, Дунав, Библиотекара, Боабаб, Медика, Пастьор, Лотос, Сабахаттинов и т. н.

Както беше писал покойният Стефан Продев, докато си чел досието – все едно че са имена на състезателни коне.

Но въображението на мозъците от ДС и на самите агенти в измислянето на псевдоними е забавната страна.

Хич не е забавно друго – в един списък са подредени агенти и щатни офицери от ДС. Генерали като Любен Гоцев от Първо главно на ДС или Червенков от Разузнавателно управление на Генералния щаб на армията са сложени до пъстра палитра от агенти и сътрудници. Подвеждащо е. Офицерите трябва да са в отделен списък. Кое е нередно?

Когато някой се е издигнал до офицер, полковник и дори генерал в ДС, е едно. Когато е направил същата кариера в Главно следствено управление, което се занимаваше с най-големите убийства и криминални престъпления, е друго. А в списъка се мъдрят и хора от Главно следствено, приравнени с политическата полиция. Всеки може да ги съди, но с различен аршин. Едни наричат Гоцев голям разузнавач, други – кукловод, който и досега дърпа конците на групировки, които е създал сам с откраднати пари на разузнаването от тодорживкова България. Следовател, който може да не е водил нито едно политическо дело, седи до Гоцев. Това злепоставя следователя и по своеобразен начин оневинява Гоцев. В същия списък е и човек от военното разузнаване, който, разбира се, е водил борба с натовските държави, сега са съюзници на България.

Минко Герджиков, зам.-кмет на София и бивш зам.-министър, е бил офицер от ДС. Не агент, а щатен. Бойко Борисов обаче го защити – работил за разузнаването. Хммм, какво ли е работил?

И в един списък с тия хора, избрали да правят кариера в тайните служби на комунистическа България, попадат голямо количество жертви на самите тия тайни служби. Защо жертви? Защото в онази всеобхватна система на ДС по онова време много трудно можеше да се измъкнеш от мрежата й. Заминава дребен чиновник от някакво министерство в командировка на Запад. Привиква го един човек от службите и му казва – напиши тук с какви чужденци си се срещал, какво говориха с теб и т. н. И човекът сяда и пише. Къде ще ходи? Да откаже? Че командировка повече няма да види, няма, но може и да го уволнят. Затова пише. Какво толкова – може и нищо особено да не е написал. Но вездесъщата ДС го заприходява и превръща в агент. Измисля му псевдоним. Прошнурова го, пронумерова го.

И този същият е в един списък с генерали от ДС. И, по-лошото – с най-гнусните агенти-натегачи, доносници, които дори псевдонима са си измислили сами. Които са клеветили, топели колегите си със страст. Като Агент Алберт, който е писал доноси за колегите и преподавателите си в университета – „…научих, че на един купон Х говорил едни работи за Тодор Живков…“ и т. н.

Затова т. нар. отваряне на досиета е перверзия. Списъците трябва да се разделят. Някой трябва да обясни, да каже – тоя е доносник, тоя е жертва. Тоя е щатен активен мръсник, тоя е офицер, но почтен. Може да е трудно, но трябва да се направи. Сегашното лепене на етикети само замазва проблема. Офицерите викат – ние сме достойни хора, служихме на родината. И има кой да им вярва. И зад гърба им разни агенти-мръсници също се пъчат, че служили на родината.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.