СофияПловдивВарнаБургасРусе

Бъдещето на Пакистан е в ръцете на американски възпитаник

Генерал Ашфак Каяни е американски възпитаник. За да спечели битката срещу Ал Каида и съюзниците й, той има нужда по-скоро от обществена подкрепа, отколкото от помощта на Америка. Снимка: Ройтерс

На снимката Ашфак Парвез Каяни е застанал в края на задната редица на курса в Колежа за висши кадри на американските сухопътни войски. Строг на вид, в светла униформа, с леко надменно изражение в сравнение с ухилените американци в защитно облекло, той е просто един от 993-та армейски офицери, завършили колежа през 1988 г. Но стройният, висок над 1,80 м пакистанец привлича вниманието на шефовете във Форт Ливънуърт, Канзас. „Беше много тих, изключително сдържан и сериозен, казва полковникът от запаса Уилям Кишковски. Но много умен.“newsweek_logo_.gif

Съкурсници от колежа си спомнят за едно събиране, организирано от Каяни и съпругата му. Сервирали алкохол, но двамата не го докоснали. „Каяни лесно може да бъде подценен“, казва негов дългогодишен приятел от американската армия. „Когато говори, той има склонност да мънка. Затова някой, който го вижда за първи път, може да реши, че не е чак толкова умен, колкото се твърди. Това би било огромна грешка.“

И дано Каяни наистина да е толкова умен, а и да има късмет. Защото пред него стои една от най-трудните и неотложни военни задачи в света: да реформира пакистанските въоръжени сили и да спаси страната от срив. Ако 55-годишният армейски генерал не успее да направи това и то бързо, официалните резултати от парламентарните избори няма да имат значение. Продължителната диктатура на генерал Первез Мушараф остави армията обезверена и дълбоко деморализирана. Въоръжените съюзници на Ал Каида вилнеят в провинцията, а атентатори самоубийци тероризират градовете.

Откакто преди по-малко от три месеца пое длъжността главнокомандващ на пакистанската армия, Каяни бързо се залови да оправи нещата. „Той е определено най-добрият офицер в пакистанската армия“, казва западен военен в Исламабад, с опит от двете страни на афганистанско-пакистанската граница.

Но ще бъде ли най-добрият достатъчно добър? „Колкото и прогресивен и способен да е той, това не означава, че за времето, с което разполага, ще може да преобърне всичко, добавя военният. Той си има работа с институция, която прилича на динозавър и трудно се поддава на промяна.“

След изборите на 18 февруари Каяни може да се изправи пред още по-голямо предизвикателство. От самото начало той се зарече да извади военните от политиката, без да прави изключения за войници и офицери, назначени в могъщите Служба за вътрешно разузнаване и Агенция за военно разузнаване. Непозволен контакт с политик вече е сериозно престъпление, а в деня на изборите военните имат за задача единствено да бдят за сигурността. Въпреки това почти всички в Пакистан очакват изблици на насилие. Опозиционните кандидати вече отправят обвинения и се оплакват, че Разузнавателното бюро към Министерството на вътрешните работи и неговите военизирани рейнджъри заплашват кандидатите и възнамеряват да се намесят в изборите. „Бюрото по разузнаване е много по-опасно от военното разузнаване или от службите за вътрешно разузнаване“, смята Самина Ахмед, директор за Южна Азия на Международната кризисна група. „То работи в по-тесни връзки с местната полиция и познава администрацията и местните играчи.“

Главнокомандващият на пакистанската армия Ашфак Каяни (вляво) на церемонията по встъпването в длъжност заедно с президента на страната Первез Мушараф. Каяни трябва спешно да реформира армията и да мобилизира всички свои умения, за да прекрати кръвопролитията в Пакистан. Снимка: Ройтерс

Страховете се засилват от опасността от нови терористични атаки. „Сред военните преобладава мнението, че който и да победи, ще последва насилие, казва западен военен. Големият въпрос е как Каяни и армията ще се справят с това, ако то се случи.“

Никой не знае отговора. Въпреки заповедта му армията да се оттегли от политиката, Каяни никога не е казвал категорично, че не би заповядал на своите сили да потушат гражданско неподчинение, ако то заплашва президентството на Мушараф. Ами ако Каяни вече е издал подобна заповед? „Ще я изпълни ли армията?“, пита неговият дългогодишен приятел от американската армия. „Според мен – да, но това ще бъде твърде неприятно.“ Генералът от резерва Антъни Зини, който като командващ на Централното командване на САЩ (СЕНТКОМ) през 90-те години успя да опознае отблизо пакистанските военни, се съгласява: „Те няма да позволят хаос. Но ще го направят неохотно, тъй като много държат на връзката си с хората.“

През последните седмици цяла плеяда висши американски представители се изредиха да посетят Каяни, за да си изградят собствено мнение за него. Повечето – включително шефът на Централното разузнавателно управление Майкъл Хейдън, директорът на Националното разузнаване Майк Макконъл и командващият на СЕНТКОМ адмирал Уилям Фалън – са останали с твърдото впечатление, че Каяни знае какво върши. Хайдън и Макконъл намекнаха пред него, че американците биха искали да изпратят допълнителни военни в страната за борба срещу Ал Каида. Както очакваха американците, пакистанците отхвърлиха тази идея. Вместо това двете страни се съгласиха да бъдат увеличени полетите на безпилотните самолети „Придейтър“ и да се засили обменът на информация на американското разузнаване с Пакистан. „Много американци го харесват, казва американски служител. Никой не го мрази.“

В действителност Каяни е всичко онова, което американските му партньори могат да желаят: задълбочен, истински професионалист, издигнал се в йерархията благодарение на собствените си заслуги, и убеден, че въоръжените сили трябва да стоят извън политиката. (И от икономиката: той вече предложи армията да предаде на правителството две от най-големите компании от империята си на обща стойност един милиард долара, както и някои скъпи недвижими имоти.)

Основното му развлечение е голфът, а любимата му вещ – дълго цигаре от слонова кост. „По темперамент той е човек, който предпочита да чете, да размишлява и да слуша, а по-малко да говори“, казва аналитичката Насим Зехра, сътрудник на Азиатския център към Харвардския университет.

Каяни е роден в семейство на военен. Баща му бил волнонаемен в армията и не можел да изпрати момчето в най-добрите училища, където учели децата на офицерите. И днес английският на Каяни не е толкова добър, колкото на много от по-привилегированите офицери, които служат под негово командване. Това обаче само подчертава постиженията му. Преди да постъпи в елитната академия в Канзас той завършва курса във Военния колеж в Кета (Пакистан) като първенец и изкарва курсовете за офицери от пехотата във Форт Бенинг (Джорджия). Това му помага, тъй като обучението във Форт Ливънуърт е доста трудно за много от чуждестранните съвипускници на Каяни. „Те нямаха основата, казва Кишковски, но Каяни я притежаваше. Той наистина много добре познава американската бойна тактика.“

Гласоподаватели се редят на опашка на изборите на 18 февруари. Парламентарният вот беше задача №1 за Каяни, като трябваше да избегне насилието. Снимка: Ройтерс

Но за да бъдат спрени въоръжените екстремисти трябва повече от това. Някои офицери продължават да отричат нарастващата заплаха, предизвикана от действията на бунтовниците, а службите за сигурност имат исторически връзки и изпитват съчувствие към джихадистите в Кашмир и Афганистан. Но въпреки всичко действията срещу бунтовниците са сред основните приоритети на Каяни. В деня след назначаването му за главнокомандващ той се опита да повдигне морала на войниците си, като посети военни поделения в провинция Вазиристан. От съображения за сигурност Мушараф рядко посещава обхванатите от вълнения райони. През последните седмици армията и паравоенните части от Граничния корпус реагираха, като прочистиха позициите на бунтовниците в Сват и пренесоха бойните действия на територията на Вазиристан.

Въпреки всичко армията няма необходимия опит и подготовка, за да постигне трайни резултати, няма и цялостна стратегия срещу метежниците. В продължение на шест десетилетия пакистанските военни се бяха съсредоточили върху заплахата от конвенционална война с Индия – нещо съвсем различно от опасностите, пред които са изправени сега от местните талибани в противоположния край на страната.

Американците имат силно желание да помагат. В последния американски военен бюджет са предвидени 75 милиона долара за обучение и оборудване на паравоенния Граничен корпус, който според Пентагона е по-добре подготвен да се справи с метежниците от редовната пакистанска армия. Но само с помощ най-сериозният проблем на пакистанската армия – нейната консервативна и старомодна военна култура – няма да бъде решен. Каяни не може да си позволи колегите му от армията или цивилния сектор да мислят, че е твърде близък с Америка. „Много би му навредило, ако го смятат за американска марионетка“, казва западен военен. Според Шуя Наваз, автор на предстоящата да излезе от печат книга за историята на пакистанските въоръжени сили, „Каяни ще прави това, което той смята, че е правилно за Пакистан, а не онова, за което настояват Съединените щати“.

На този етап САЩ и Пакистан искат по същество едно и също: стабилен, демократичен Пакистан, който може да се брани срещу свещената война (джихад). Тази цел обаче се изплъзва. Каяни публично предупреди, че нито една кампания против бунтовниците няма да успее без пълната подкрепа на обществото. И въпреки това по-малко от половината от пакистанския народ подкрепя използването на въоръжените сили срещу Ал Кайда и нейните съюзници. Последното нещо, от което Каяни се нуждае сега, е банда облечени в камуфлажни дрехи американски рамбовци да вилнеят из Вазиристан. Но все пак няма да бъде никак приятно да гледаме, как той се опитва да се справи сам.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.