Софийски таксиджия: Къде е НДК-то, бе, кольега?

Таксиметровите водачи да се обучават в професионални центрове, предлага старши инспектор в такси-компания

Едно от печелившите места за таксита е районът около Mall of Sofia. Снимка:авторката

Пътуването с такси в столицата рядко е приятно изживяване, а понякога се превръща в изпитание за психиката. Таксиметровите шофьори качват клиентите с нежелание и предварително дават да се разбере кой е шефът. Личната им хигиена често е сведена до минимум, и дори течението от отворения прозорец не може заличи зловонията в колата. Никога нямат дребни за ресто, а бакшишът им се струва недостатъчен. Пушенето в колата и чалгата са неизменна част от пътуването. Непознаването на софийските улици е в реда на нещата. Разбира се, има и изрядни шофьори, които държат на професията си и правят всичко възможно клиентът да се чувства добре. Те обаче се срещат рядко. Дори когато става въпрос за „реномираните” такси компании, никога няма гаранция на какво ще попаднеш. (Виж тук статия за такситата-менте в София)

Като редовен пътник в софийските таксита, пишещата тези редове всекидневно се сблъсква с неучтиви шофьори и проблемни ситуации. Затова вече не й прави впечатление, че таксиметров шофьор не е чувал за квартал „Красна поляна” и задава заплашителния въпрос „А сега откъде да одим?”. Или, че друг водач по време на пътуването към центъра, неусетно кривва към „Макдоналдс”, за да си напазарува хамбургер и картофки. Трети качва в таксито сина си и негов приятел, „понеже така и така са в същата посока”. А четвърти категорично отказва да смени чалга станцията с думите: „Е, те това не може да стане”. За съжаление никой не е застрахован от попадане в такава ситуация.

Същевременно в сайтовете на такси компаниите се четат гръмки лозунги за коректността, комфорта и невероятното качество на предлаганите услуги.
По този повод е-vestnik реши да проучи къде се случва разминаването и защо качеството, с което фирмите парадират, често е далече от действителността? Защо таксиметровите шофьори не возят на къси разстояния и се държат зле? Кой е виновен за негативния образ на софийския „бакшиш”? Какви са правата на клиента и как се осъществява контрол върху качеството на предлаганите услуги? Отговор на тези въпроси дават двама представители на бранша – таксиметров шофьор и старши инспектор в такси компания. Ето как виждат те мръсната приказка със софийските таксита.

Как се става таксиметров шофьор?

Илиян Захаринов зад волана на таксито. Колата му е винаги чиста, а музиката е по желание на клиента.
Снимка:авторката.

Отговорът на този въпрос е един: лесно. Снабдяваш се с необходимите документи, взимаш кола на лизинг или под аренда и запрашваш из София в търсене на клиенти. „Навремето това беше престижна професия – казва Илиян Захаринов, който кара такси от 19 години. В момента той е шофьор в „Омега Транс”, колата му е изрядно чиста, музиката, която се слуша вътре, е по желание на клиента. „Имаше невероятно много работа и невероятно много бакшиши. – спомня си той – Такситата бяха малко, но нямаха нищо общо със сегашните. Бяха „Жигули”, „Москвич”, „Волга”, но бяха най-лъскавите коли. На ден се миеше по пет пъти. Човек като се качи знае за какво се качва и за какво ще си остави парите”. Според него проблемите започват от момента, в който зад волана на такситата безпроблемно се настанява „куцо, кьораво и сакато”. „Няма абсолютно никаква схема. – казва таксиметровият шофьор. – Бил си до вчера метач и решаваш, че ще седиш на топло. До вчера пасъл кравите, обаче чул, че „бакшишите” тука правят невероятно много пари, продал двете крави дошъл на квартира в София и станал такси ”. Според него контролът при подбора на шофьори почти не съществува и всеки, който пожелае може да кара такси. „Трябва ти свидетелство за водач, психо и една шофьорска книжка, която може и на два дена да е. Никой не го интересува. Отиваш в първата фирма, без значение коя е и каква е, казваш, че искаш да започнеш работа, казват ти условията и т.н.”, разказва той. „Но не може, в реномирана фирма като „ОК”, шофьорът да ме спре и да каже „Кольега, къде е НДК-то, бе, кольега?” казва Илиян и допълва, че комедийният герой от шоуто на Слави „Шишо Бакшишо” не е случаен образ. „Ето сега, ако отидете на някоя стоянка и ще го видите. Като стане обяд, той застанал на театър „София“, извадил парче кучешка радост и парче хляб и се храни отгоре на багажника. То е трагично, не е смешно”, според Илиян негативният образ на таксиметровия шофьор се дължи точно на такива хора.

Ивайло Павлов е старши инспектор в „Радио СВ такси“. Той смята, че не трябва всички таксиметрови шофьори да се слагат под един знаменател. „Всяко стадо си има мърша, но си има и елита“, казва той. Снимка: авторката

„Нашата фирма си държи на името, държим да имаме страшно много редовни клиенти и поради тази причина си подбираме шофьорите. В момента има голям наплив, но хората се отсяват. Съмнителни шофьори определено не приемаме.”, твърди Ивайло Павлов, старши инспектор в третата по големина такси компания в София „Радио СВ такси” и дългогодишен шофьор на такси. Изискванията за наемане на шофьори в компанията са доста сериозни. Кандидатите трябва да имат поне три години стаж като водачи и доказан произход, тоест автобиографията им да включва работа във фирми, които могат да бъдат проверени. Шофьорите трябва да представят и служебна бележка, че нямат финансови административни задължения към предишния си работодател. „Освен това, както се казва на наш език, трябва някой свой човек да го доведе. – обяснява Ивайло – За да почнеш работа в „Радио СВ такси”, трябва някой да гарантира за тебе. Този някой пък трябва да има поне една година стаж във фирмата. Всеки, който е одобрен, пропуснат през ситото, преди да започне задължително трябва да мине и на инструктаж при инспекторите на каналите, на които ще работи. Инспекторът е човекът, който последен пропуска шофьора. И всеки един от тази верига си казва мнението и чак тогава шофьорът започва работа”. Според Ивайло по този начин вероятността във фирмата да влязат неподходящи шофьори е сведена до минимум. Какви са вътрешните правила в другите по-големи компании така и не стана ясно.

След дълги телефонни разговори и обещания за среща от офисите на „Такси С Експрес” и „ОК Супертранс” така и не се обадиха, за да коментират как контролират качеството на своите услуги и как си избират шофьорите.

Недоволни пътници, недоволни шофьори

„Недоволни клиенти дал Господ – казва Илиян – Дори на мен ми се е случвало клиент да се оплаква. Държал съм се бил грубо, за мен обаче не е било грубо….Не може бабата с няколко торби картофи, които са седели на земята, да отвори вратата и да ги сложи на седалката. И когато аз и направя забележка, тя започва да крещи и да ме уволнява… Ами, естествено, че няма да й остана длъжен”. Според Илиян самите клиенти често имат лошо отношение към шофьора. „Приемат ни едва ли не като по-нисши същества. Като метачът на улицата, циганина. И какво като е метач, той е като всички останали, за него това е работа. Щом си я върши, нищо лошо. И най- дразнещото е, когато някой каже „аз нали си плащам” и се държи все едно работя за него”.

Таксита на жълтите павета. Снимка:авторката.

Оплакванията на клиентите пък варират от лошо отношение на шофьора, (или на диспечерките, когато се поръчва по телефона), отказ за возене на къси разстояния, до загубени в колата вещи. Във всяко такси би трябвало да има телефон, на който човек може да позвъни, ако е забелязал нередности или не е доволен от услугата. По принцип фирмата би трябвало да провери случая и да наложи санкции, ако шофьорът наистина се окаже виновен. Ивайло Павлов разяснява, че в „Радио СВ такси” наказанията за шофьорите са доста сериозни. За неизмит автомобил например, първоначалната санкция е временно спиране на работа с диспечерката. „Това е едно наказание, което на пръв поглед е много леко, но всъщност е много тежко. Основно шофьорите работят с диспечерките, с адреси. Като му спреш да работи с адреси, той не е свикнал да работи на улицата нормално, второ това е едно 70% от неговата работа си я спрял, оборотът му пада със 70%”, казва инспекторът.

При проблем с клиенти шофьорът получава предупреждение и ако случаят се повтори направо бива изгонен. След оплакване срещу шофьор или диспечерка, от фирмата информират клиента какво е направено по случая. „Ако да кажем, вие сте недоволна от даден шофьор, който се е държал грубо с вас или е бил арогантен, след като разкрием цялата истина, ние ви се обаждаме и казваме: „Госпожице, шофьорът е глобен, наказан с последно предупреждение или е изгонен от фирмата, с което вие вече знаете, че ще се возите във фирма, в която наистина има коректни отношения”, обяснява Ивайло, но подчертава, че понякога има и злоупотреби от страна на клиенти, които се оплакват без шофьорът да е виновен. Затова преди да се наложат наказания случаите се проверяват, не се действа на сляпо. „Както има право клиентът да се оплаче от шофьора, така и шофьорът има право да се оплаче от клиента. – казва Иво – Този клиент влиза в базата данни и на него повече не му се изпраща автомобил, защото се е държал грубо с шофьора. Те също са хора шофьорите….”

Чалга на къси разстояния

Такси на ОК Супертранс хвърчи по бул. Дондуков. Снимка:авторката.

„Специалитетът” на таксиметровите шофьори е да отказват превоз на къси разстояния. Да те качат от „Попа” до Военна болница например е почти невъзможно. „Проблемът не е в това колко е късо разстоянието. Проблемът е, че такситата ги използват буквално като градски транспорт – смята Илиян – Не може трамваят да ти е седемдесет стотинки билетчето за две спирки, а ти да се качиш на такси за едно левче. Е, не става. Просто тарифата е малка за къси разстояния. И то не тарифата, а първоначалната такса и престоят. Километърът не влияе чак толкова много”. От друга страна Ивайло Павлов уверява, че в „Радио СВ такси” диспечерките имат специална заповед да не отказват кратки курсове. Дори да се наложи изчакване, адресът се взима. „Сега на улицата вече е проблемът, там ние не можем да ги контролираме. Това е единственото нещо, което никой не може да контролира в България и няма как да стане просто. Ако даден шофьор седи на стоянка и откаже, а зад него има инспектор, който го вижда, шофьорът ще бъде наказан”, обяснява той. „Защитавам обаче и гледната точка на шофьора. Ако трябва да взима дете от детска градина или да се прибира до вкъщи, той в същото време гледа да си хване посоката….Тогава на практика, както и на мен ми се е случвало, съм отказвал на клиент, но съм отказвал вежливо, съжалявам, за смяна съм и т.н.”, допълва старши инспекторът.

По закон шофьорите имат право да отказват на клиенти в нетрезво състояние, в лош външен вид или ако представляват пряка заплаха за тяхната сигурност. В останалите случаи не би трябвало да има проблем да превозят клиента. „За съжаление има шофьори и в моята фирма, които отказват и на хора, които мен ме познават лично. Получава се. Викат се след това шофьорите, разговаря се с тях, вижда се каква е причината….”, казва Ивайло. „Музиката пък е болна тема. – допълва той – Не можеш да хванеш никой и да кажеш какви предпочитания има. Моето наблюдение е, че при нас рядко се слуша чалга, аз самият чалга не слушам. Слушам, ако клиентът пожелае. Ако каже, искам диско, пускам диско, опера и т.н., това не е проблем. Така процедират 90% от колегите. В повечето случаи се гледа да се пусне някаква стандартна музика от сорта на диско, нещо по-нежно като за път, да се предразположи клиентът. Достатъчно бакшиши съм взел и за „Iron Maiden”, и за „Judas Priest”, на сметка 5 лв., човекът ми дава 20, защото е слушал тая музика”, разказва той. Според личните впечатления на авторката обаче, въпреки изключенията, във всяко второ такси предпочитанията клонят към музиката на „Пайнер” и радио „Веселина”.

Професия за избрани

„За да си добър, трябва да си обичаш работата. Сутрин, като се събудиш, да си кажеш: какъв прекрасен ден, днес ще има невероятно много работа. Да излизаш с желание, а не да мислиш колко пари трябва да направиш”, смята Илиян. „Обаче не всички са за тая работа. Тук не става въпрос за образование и коефициент на интелигентност, а да знаеш как да работиш, как да се държиш с хората. Според него самите фирми би трябвало да упражняват контрол над шофьорите, но това невинаги се случва. „Фирмата не я интересува, защото тя е взела 200 коли на лизинг. На тия двеста коли трябва да им се плаща лизингът. И тях не ги интересува кой ще ги кара, важното е да се плаща. Щом шофьорът си плаща, за него вече няма никакъв проблем. Ама че има проблеми с клиенти, ами добре, ще го накажем…”, коментира Илиян.

Илиян се качва в колата си някъде в квартал „Дружба“. Снимка:авторката.

Според Ивайло Павлов държавата има сериозна вина за срива в професията на таксиметровите шофьори, поставяйки ниски критерии за влизане в бранша. „Свободната професия тук се опропасти, заради варианта, в който всеки един може да започне работа като таксиметров шофьор. След това тази дейност става нарицателно в медии и т.н. Имат право за някои хора, но не може заради 5% мърша в едно стадо, да кажеш, че цялото стадо е мършаво. Всяко стадо си има и елита”, казва инспекторът и разяснява какви са изискванията, за да стане човек таксиметров шофьор: „Трябва да минеш едно психо, което не е проблем да го платиш или да го изкараш, ако все пак си нормален човек. Другият изпит е за таксиметров водач, който се базира на данни от самата наредба. Въпросите са горе-долу такива: Какъв трябва да бъде таксиметровият автомобил? Отговор – жълт. Каква трябва да бъде табелката? Трапецовидна с лунна светлина. Тези неща се научават наизуст”, обяснява Ивайло. В изпита пред ДАИ има и част, в която се проверява доколко кандидатът познава София. Според Ивайло Павлов обаче още преди десет години са зададени „едни три маршрута, написани в ДАИ”, които не е трудно да бъдат запаметени. На изпита съответно се пада един от тях. „Мога да твърдя, че сега един таксиметров шофьор, започвайки работа, минавайки на изпит, ами той не 100%, а 50% от улиците на София не ги знае. Знае 20%, 10%, ако е софиянец”, казва инспекторът. Самият той също е чувал оплаквания на клиенти от това, че таксиметровият шофьор не знае къде да ги закара и в кой квартал отива. „Добре, ама кой е виновен за това нещо? Виновен е този, който му е дал тапията за таксиметров шофьор”, коментира той.

Според него проблемът с ниските критерии не е трудно да бъде решен. По примера на някои страни в Западна Европа, в България могат да се направят професионални учебни центрове, където таксиметровите шофьори да учат занаята на теория и на практика, да се явяват на изпити и чак тогава да влизат в професията. „Все пак, за да станеш стругар, трябва да имаш понятие от струг”, казва Ивайло. Според него, след като държавата явно не желае да се захваща с подобни задачи, би трябвало да остави това като възможност за фирмите. „Например фирма „Х” си прави такъв учебен център, явяват се хората на изпит, издават се удостоверения. След това, когато има оплакване от някого, че този таксиметров водач не е научен да бъде таксиметров водач, да му вземат тапията и да кажат: „Фирма „Х”, вие сте го пропуснали този, виновни сте вие”. Да се търси вината в някого, а не да си измиваме ръцете постоянно. Това е логиката, това е единственият вариант”, смята инспекторът.

Клиентът контролира

Софийски таксита. Снимка:авторката.

Каквото и да се случва, може би най-важното нещо е човек да подхожда към такситата, така както към всяка друга стока или услуга. Оплакването във фирмата има смисъл, стига за него да има основателна причина. Задължително взимайте касовата бележка – там са написани номерът на колата и времето, когато сте се возили. Само така в случай на нередност, можете да докажете с кого и кога сте пътували. Другият вариант е просто да се откажете от фирмата, от която не сте доволни. В София има десетина таксиметрови компании с нормални тарифи, така че избор не липсва.

Наскоро се появи и интернет сайт (http://dot.cult.bg/taxi/), посветен на качеството на таксиметровите услуги в София. На него всеки може да сподели впечатленията си от компанията и шофьора, с които е пътувал. Оценките и коментарите са групирани за всяка таксиметрова компания и човек лесно може да добие представа от кои фирми клиентите са доволни и от кои не са.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.