Проблемите с Косово тепърва започват

Косовски албанци празнуват обявяването на независимо Косово в центъра на Прищина. Проблемите пред новата държава обаче тепърва ще се избистрят, а актът може да има отзвук в редица европейски страни. Снимка: Ройтерс

Автономната област Косово провъзгласи държавна независимост. Събитието се очакваше отдавна, но последиците му остават неясни. Какви международни усложнения може да предизвика решението на Прищина и вероятното му признаване от страна на част от световната общност?

Първо, възниква сложна юридическа колизия. Заради липсата на санкция от Съвета за сигурност на ООН процесът излиза извън рамките на международноправното поле. Формално погледнато, орган за управление на областта остава мисията на ООН, създадена с резолюция на Съвета за сигурност номер 1244 от 1999 г. Фактически ООН се отказва от изпълнение на съответните функции, а реалната власт преминава в ръцете на мисията на Европейския съюз. ЕС настоява, че има правото да създаде такъв орган, като се мотивира със същата резолюция 1244. Легитимността му обаче е крайно съмнителна.

ria-novosti-logo.gifПри всяко положение независимостта на Косово е условна. На практика става дума за нова форма на международен протекторат, при който местните власти ще бъдат твърде ограничени в действията си. Това крие и потенциален риск да влязат в конфликт със западните си покровители, но подобно развитие не е много вероятно. Прищина си дава сметка, че сама по себе си независимостта не решава нито един от изключително острите проблеми на Косово. Това са най-вече икономическата несъстоятелност на областта, извънредно високата безработица и предизвиканата от тях криминализация на обществото. Ситуацията може да се изостри още повече, ако Белград предприеме мерки за икономически натиск.

Както и да се развият нещата, в далечна перспектива Косово изцяло ще зависи от ЕС в икономически план и ако статутът му не бъде уреден, надали ще е възможно да получава помощ от международните финансови организации.

Второ, не бива да изключваме сценарий с въоръжени сблъсъци. Нито Белград, нито Прищина имат интерес от подобно нещо, но и сред косоварите, и сред сърбите има доста радикали, способни на провокации. В крайно сложна ситуация попадат сърбите, които остават на косовска територия. Властите на областта и външните им покровители са крайно заинтересовани малцинството да живее в благоденствие, тъй като всеки инцидент би означавал катастрофални морални последици за самопровъзгласената държава. Няма обаче яснота по въпроса докога ще са готови НАТО и ЕС да носят пълната отговорност за сигурността в Косово.

Неприятен „отзвук“ от косовските събития заплашва съседни държави – Босна и Македония. В средата на 90-те, когато с Дейтънските мирни споразумения беше създадена държавата Босна и Херцеговина,

Косовски сърбин атакува кола на ООН на сръбско-косовската граница. С казуса „Косово” международните институции доказаха, че правила в политиката няма, а международното право е начин да се легитимират предварително взети решения. Снимка: Ройтерс

на етническите общности в състава й – сърби, хървати и мюсюлмани, беше забранено да търсят самоопределение. Международните попечители на босненския суверенитет на практика принудиха трите общности да се обединят в една държава. Така надмощие взе неетническият принцип в изграждането й.

В основите на косовската независимост обаче е залегнал етническият принцип. Което осигурява – поне на босненските сърби – възможността да подновят исканията за самоопределение, тоест за присъединяване към Сърбия. Евентуална нова подялба на Босна може да създаде колосални проблеми на цяла Европа.

В Македония има голямо албанско малцинство и то постоянно нараства (раждаемостта сред албанското население е по-висока от тази сред славянското). Наистина, идеите за „Велика Албания“ се очертават предимно като политическа спекулация; не е изключено обаче въпросът за албанците като разделен етнос да застане на дневен ред.

Трето, косовският прецедент безспорно е налице и ще влияе върху хода на събитията в различни кътчета на Европа. Въздействието му надали ще бъде решаващо за стабилните и благополучни държави от Евросъюза, в които има сепаратистки потенциал (Франция, Белгия, Испания, Великобритания и т. н.). „Допинг“ за тях може да стане впрочем не самият случай с Косово (смешно ще е да сравняваме сепаратизма на фламандците и косоварите), а фактът, че самоопределението отново се превръща в актуален проблем.
Но що се отнася до нестабилните страни, неутвърдили се още докрай – като споменатите вече Босна и Македония, като Грузия, Молдова и Азербайджан – косовският сценарий ще има осезаемо въздействие върху тях. Прецедентността ще се схваща там в прекия смисъл на думата.

Четвърто, има и общ проблем, който далеч не е свързан единствено с Косово. Международните институции продължават да стават все по-слаби. Те все повече се дистанцират от решаването на насъщни проблеми. Заради неспособността на великите сили да се споразумеят за някакви правила на поведението деградират на практика всички организации. Международното право все повече добива характера на инструмент и служи не като база за вземане на решения, а за начин да се легитимират решени вече неща.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.