“Златната мечка” замина за Бразилия, изненада и публика, и критика

Режисьорът Жозе Падиля говори на пресконференция на фестивала в Берлин. Снимка: Ройтерс

До преди седмица името на Жозе Падиля бе известно само в доста ограничен кръг европейски кинодейци. Роденият през 1967 г. в Рио де Жанейро бразилски режисьор е учил в родния си град политическа икономика, след това в Оксфорд английска литература и политически науки. В киното е от 1999 г., като отначало се е занимавал главно с продуценство. За първи път застава зад камерата през 2002 г., снимайки документалния филм “Омнибус 174”, отличен на доста фестивали. „Берлинале“ го включва в програмата си “Форум на младото кино”. Миналата година Падиля също е на фестивала, но в секцията “Talent Campus”. Конкурсът отваря вратите си за Падиля за първи път сега, приемайки дебюта му в игралното кино. И от 17 февруари до днес името му не слиза от страниците на вестниците.
Поемайки статуетката на церемонията в „Берлинале паласт“, Жозе Падиля каза, че не приема наградата само за себе си, а като отличие за цялото бразилско кино. Може би е прав – след “Централна гара Бразилия” на Валтер Салес, който взе “Златна мечка” през 1998 г., “Tropa de elite” (“Елитен отряд”) е вторият бразилски филм, получаващ същия приз.
Но не това е повод за интереса към Падиля. Интригата е другаде – а именно: филмът не трогна никого от фестивалната публика. Мнозина си излязоха, други го наругаха като “брутален”, трети останаха напълно безразлични. Затова думата, която неизменно присъства във всички медийни материали за фестивалните награди е “изненада”. Но всъщност няма нищо за чудене – берлинският фестивал потвърди реномето си на политически форум. Неслучайно председател на журито бе един от най-политически ориентираните съвременни режисьори Костас Гаврас, който съвсем естествено предпочете да отличи филм с т.нар. “ярка гражданска позиция”. Така че изненада е, че има изненадани от решението.
За разлика от берлинската публика обаче бразилската е приела “Tropa de elite” повече от радушно. 12 милиона зрители са гледали филма на нелегално направени DVD-та още преди той официално да излезе на голям екран, разказа на пресконференцията Жозе Падиля. След което още 2,5 милиона души са щурмували киносалоните. Така “Tropa de elite” е най-гледаният филм в Бразилия за 2007 г. В центъра на действието е елитен отряд на полицията, който се бори срещу наркотрафиканти, но в същото време сам произвежда насилие. Методите на полицаите да се справят с насилието из страната сами по себе си са ужасно насилствени. И се оказва, че полицията е мястото, където се ражда корупцията, където измъчват и убиват и съвсем не е инструмент срещу корупцията, насилието и убийствата.

Филмът „Елитен отряд“ описва работата на специалните полицейски сили BOPE, които се борят с най-опасните наркобанди в Бразилия. Снимка: pmdf.df.gov.br

По повод на филма миналата година в Бразилия започва обществен дебат, който влиза дори и в Конгреса. От полицията искат филмът да бъде забранен. Срещу режисьора е заведено съдебно дело, прави се всичко възможно да се провали премиерата. Висши полицейски служители държат да бъдат отстранени сцените, в които полицаи упражняват насилие. Съдът обаче застава на страната на Падиля. Следващата стъпка на полицията е искане към режисьора да назове имената на своите информатори, по чиито разкази е писан сценарият. Първоначалната идея на Падиля е била да направи документален филм, но тъй като всички полицейски служители до един са отказали да застанат открито пред камерата, той е минал към игрален вариант, използвайки техните разкази. И така, когато режисьорът е бил отново пред арест, защото не е пожелал да издаде информаторите си, обществеността, медиите и губернаторът на Рио застават в негова защита и срещу полицията.
“Защо има толкова много насилие в моя филм, е въпросът, който чувам най-често, каза режисьорът в Берлин. Искаме или не, насилието е част от човешката природа. То е придружавало човечеството в цялата му история досега. Насилствените конфликти са правило, а не изключение. Трябва да бъдат създадени изключителни условия, за да можем да съществуваме в относителен мир. Дори и днес само в малка част от света има такива условия и там хората живеят в мир. Но щом като около нас гъмжи от насилие, защо искате да игнорираме насилието в киното и литературата? Нима не трябва постоянно да задаваме въпроса какво точно поражда насилието, а не да се правим, че то не съществува? С моя филм правя точно това – опитвам се да разбера каква е причината за така ширещата се корупция и така ужасната бруталност на полицията. Мисля, че това е въпрос, който засяга не само Бразилия, а почти целия свят. Критикувам държавата за нейното бездействие. Полицията е ниско платена, полицаите са бедни – това е добра среда за избуяване на корупция и насилие. Но от друга страна и богатите, висшите слоеве на обществото предпочитат да си затворят очите. Така че никой нищо не прави. Защо?”

Жозе Падиля получава „Златната мечка“. Снимка: Ройтерс

Дали един филм обаче може да промени репресивния апарат на полицията? Било в Бразилия, било където и другаде по света? Едва ли.
Може би просто трябва търпеливо да изчакаме събитията и да видим как полицията в Рио ще реагира на “Златната мечка”. Съдейки по действията им в “Tropa de elite” “мечката” просто трябва да е бъде арестувана. Да й държи влажно занапред.
Колкото до слабия интерес към проблема в Берлин, обяснението е ясно: в Западна Европа подобни случаи са изключение, а в Източна – всекидневие.

Б. р. E-vestnik представи филма „Елитен отряд“ още на 29 октомври 2007 г. Виж тук.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.