Раул Кастро ли е лицето на промяната в Куба?

Изпълняващият длъжността президент на Куба Раул Кастро пред журналисти на 14 февруари в Хавана. Върпеки че управлява острова от 19 месеца, експертите считат, че Раул не иска да остане на най-високия пост в държавата. Снимка: Ройтерс

След решението на Фидел Кастро да се оттегли от президентския пост, вечният номер две в страната, по-малкият му брат Раул, който управлява временно 19 месеца, определено би могъл да заеме властта. След като Фидел обяви на заседанието на новото Национално събрание, че няма да „приеме“ или да „се стреми“ към поста на държавен глава или върховен главнокомандващ на въоръжените сили в комунистическата държава, мнозина смятат, че логичната стъпка е тези позиции да заеме Раул. Фактът, че той изпълнява ролята на кубински лидер в продължение на толкова много месеци, без да предизвика никакви социални катаклизми на острова, изглежда подкрепя кандидатурата му.

Самият Фидел наричаше Раул „естествения” си наследник“. Други обаче оспорват тази възможност и твърдят, че почти половинвековният министър на отбраната няма особено желание да застане в светлината на прожекторите, въпреки че през последните месеци се справя все по-добре.

Постоянен спътник на Фидел от началото на революцията срещу режима на Батиста в средата на 1953 г., 76-годишният Раул Кастро е основна фигура в кубинското правителство след успеха й през 1959 г. В момента той е първи заместник-председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите (Фидел председателства и двата органа), както и първи секретар на Кубинската комунистическа партия и командващ революционните въоръжени сили на страната.

След като през юли 2006 г. стана фактически кубински ръководител, Раул непрекъснато набляга на това, че се съветва с по-възрастния си брат за всички важни решения. При това, след няколко месеца „временно управление“, той подчерта в необичайна реч необходимостта „да продължаваме постепенно да допускаме по-младото поколение да участва във властта“.

Раул Кастро Рус е роден на 3 юни 1931 г. в село Биран, провинция Олгин. Той е седмото дете на испанеца Анхел Кастро и кубинката Лина Рус. След триумфа на революцията, ръководена от брат му, той се жени за революционерката Вилма Еспин (която почина през 2007 г.) и от която има 4 деца. Едно от тях е престижен сексолог с голямо присъствие в кубинските медии.
За разлика от Фидел, Раул проявява слабост към комунизма от самото начало (известно е например, че през 1953 г. отива във Виена, за да участва в спонсорирания от СССР Световен младежки конгрес).

Раул Кастро изнася реч над барелеф на брат си Фидел (вдясно) и на Ернесто Че Гевара на годишнина от революцията от 1953 година. Раул проявява слабост към комунизма от ранната си младост и е с най-много опит в държавното ръковоство на Куба. Снимка: Ройтерс

Враговете му го описват като „сталинисткото лице“ на кубинската революция. През същата 1953 г. участва заедно с брат си в провалилото се нападение над казармата „Монкада“, а три години по-късно двамата се завръщат заедно в Куба от изгнание в Мексико на борда на кораба „Гранма“.

Признат за отличен организатор както от приятели, така и от критици от времето на съпротивата в планината Сиера Маестра, Раул е назначен за военен министър, когато е само на 28 години. Днес компаниите, управлявани от армията, като туристическата „Гавиота“, се смятат за някои от най-ефективните на острова. Назначаването на Раул за втори секретар на Централния комитет на комунистическата партия през 1965 г. и за първи заместник-председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите през 1976 г., го превръща в „естествен наследник“ на Фидел. По-възрастният Кастро признава, че след него „най-много опит“ да ръководи политическата съдба на Куба има по-малкият му брат.

Раул получи възможността да пробва този „опит“, след като брат му „временно“ му прехвърли властта на 31 юли 2006 г.а, докато се възстанови от неуточнен стомашен проблем. През последните 19 месеца Раул Кастро накара кубинското общество – и което е по-важно кубинското ръководство – да приеме идеята, че са необходими някои дълбоки промени, макар и с цел опазване на социалистическия курс.

На 26 юли 2007 г. той призна, че средната заплата в Куба – около 20 долара – е недостатъчна, и отиде още по-далеч. Раул призова към увеличаване на „производителността“ и обяви „структурни промени“, които макар и неопределени доведоха до множество спекулации. На последната сесия на парламента той призна, че на острова има „прекалено много забрани и законови мерки“.

Дисидентите са съгласни, че избирането на Раул Кастро за президент няма съществено да промени системата. Но те са наясно, че той е начело на групата от кубински ръководители, които осъзнават необходимостта от реформи.

В изявлението си, че ще се оттегли от властта, Фидел не спомена името на възможния си наследник, но специално отбеляза това на брат си. Така че, макар енигмата за бъдещето на Фидел да беше решена, остава да видим каква роля е предвидена за Раул.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.