www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 25 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Кой се бори за Топлофикация - София

22 Февруари 2008

 

Бившият кмет Софиянски и печално известният Вальо Топлото, по времето, когато още беше директор на “Топлофикация”, посещават изкоп, в който се подменят тръби на парното с пари на Световната банка и ЕБВР. Въпреки настояването на кредиторите, екипът на Софиянски, след това и на Борисов не допусна “Топлофикация” да се управлява от чужда фирма, която да я оздрави и подготви за приватизация. Снимка: Булфото

53 на сто от населението е против приватизацията на големите енергийни монополи, според изследване на “Делойт и Туш”, обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Все пак правителството заложи продажбата на “Топлофикация - София” в своята програма и определи срок до 2009 г. Досега интерес към купуването на “Топлофикация - София” са заявили няколко от най-големите световни енергийни компании - финландската “Фортум”, руската “Газпром”, чешката ЧЕЗ груп, френските “Далкия” и “Електрисите дьо Франс”, германската Е.ОН, гръцката Пи Пи Си (виж по-долу справка за по-големите кандидати за софийското парно). От българските кандидати засега бизнесменът Христо Ковачки, който вече притежава или участва в собствеността и управлението на 6 топлофикации в страната - във Враца, Плевен, Велико Търново, Бургас, Сливен и Габрово - заяви, че ще участва в наддаването за най-голямата българска топлофикация (за Ковачки и бизнеса му - по подробно в следващи броеве на е-вестник).
През януари Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и мажоритарният собственик на парното - Столична община - се споразумяха, че ще го продават. Как? Обсъждани са варианти да се продадат поотделно четирите мощности на “Топлофикация - София” или да се продаде изцяло на един инвеститор. Решава съвместна работна група, която трябва да каже до края на февруари 2008 г. Във всички случаи ще избират консултант, който всъщност ще определи и подготви процедурата, както направи консултантът - банката БиЕнПи “Париба” - при приватизацията на електроразпределенията.

“Топлофикация - София” има над 2 000 МВт мощности и 20 имота в столицата. При дефицит на енергия в региона, отворен енергиен пазар и растящи цени на недвижимостта, покупката на най-голямата топлофикация в страната, е доста примамлива, въпреки голямата й задлъжнялост към Булгаргаз от 200 млн. лева.
Притеснявам се, че интересът на купувачите към топлофикациите е насочен предимно към генерацията на електроенергия, а не към крайните потребители на топлинна енергия, коментира Любка Георгиева от Министерството на икономиката и енергетиката. Повечето гледат на дружеството предимно като на електропроизводствено предприятие, а то трябва да осигури топлинна енергия на града. Топлофикация произвежда ток от комбинирано производство не за да решава проблема на големите играчи в енергетиката, а за да държи по-ниска, поносима цената на топлинната енергия, произведена заедно с тока. Когато се прави комбинирано производство за два вида енергия се търси също екологична, енерго ефективна цел, допълни Георгиева. Трябва да се има предвид и че топлофикациите обират всички луфтове на социалното напрежение в големите градове.
Именно проблемът с потребителите на пловдивското парно, отказа от конкурса за “Топлофикация - София” австрийската EVN, която придоби “Топлофикация - Пловдив” миналата година. Няма да участваме, нека изпълним бизнес програмата си за пловдивската топлофикация, каза за е-вестник Щефан Шишковиц, шеф на EVN България. Той допълни, че трусовете в столичното дружество са се отразили много негативно върху отношението и поведението на клиентите на парното в Пловдив.

Иначе приватизацията на “Топлофикация - София” започна да готви още кметът Стефан Софиянски, който имаше намерение да прави общ комунален холдинг за ток, парно, вода и щеше да купува преференциално газ от “Газпром”, който пък чрез дъщерната си компания “Овергаз Инк.” щеше вероятно да получи собственост в “Топлофикация”. Тогава топлофикациите още бяха в забранителния списък за приватизация. Софиянски не успя да направи холдинга, защото междувременно държавата продаде столичното енерго, а и той даде водата на София на концесия.

ЕБВР и Световната банка като отпускаха заема за модернизация на мрежата и абонатните станции на топлофикацията пък поставиха условие чуждестранен мениджър да поеме управлението на дружеството с перспектива след като го оздрави, то да се приватизира. Всички опити чужда фирма да менажира дружеството бяха осуетени и години наред то се управляваше от своя директор, прочул се с прозвището Вальо Топлото.

Няколко години американската компания “Хорайзън” се готвеше да прави когенерационна мощност (която произвежда ток и топлоенергия едновременно) на мястото на най-стария ТЕЦ “София” и да намали цената на парното до 30 лева за мегаватчас (тогава тя беше около 50 лева, сега е над 70 лева). “Хорайзън” направи проект, преговаря с шефовете на топлофикацията и общинарите. Но така и не се договори с НЕК за гарантиране изкупуването на целия ток на определена още тогава цена или с някой друг от висшите енергетици на държавата по други параметри на сделката. Компанията се оттегли след като няколко години ухажва политици, енергийни и общински шефове и журналисти, води ги до Чехия да им покаже как работи там изградената от нея централа в Прага.

Зимна София от високо. Най-големият град в България има голям потенциал за енергийния бизнес, затова няколко от най-големите световни компании кандидатстват за приватизацията на “Топлофикация София”. Снимка: Булфото

По време на правителството на Симеон Сакскобурготски шефовете на топлофикация и общинари взеха нещата в свои ръце и дори направиха съвместни дружества с чужди компании, за да градят когенерации (централи, които произвеждат ток и топлина едновременно) в топлорайоните “Земляне” и “Люлин”. Което пък може да се разглежда като опит за частична приватизация.

Не успяха, защото се завихри скандалът с Вальо Топлото, при което бившият енергиен министър Румен Овчаров обяви твърдо, че ще продава, защото иначе дружеството ще бъде фалирано… Овчаров искаше да продава цялата топлофикация или поне държавния дял от 42% плюс още проценти, одържавени чрез дълг срещу собственост, през държавната Агенция за приватизация, която дори беше записала евентуалната процедура за столичното парно в програмата си за 2007 г., ако държавата и общината се разберат.
Дружеството първо ще бъде оздравено и после приватизирано, каза тогава кметът Бойко Борисов. В края на януари 2008 г. кметът обяви, че “Топлофикация - София” ще бъде продадена изцяло през Столичната общинска агенция за приватизация на висока цена и на компания с опит в топлоснабдяването. След това съвместна работна група на експерти на Столичната община и Министерството на икономиката и енергетиката започна да работи по проекта за приватизацията софийското парно.

Любопитно е преди старта на процедурата да се види профилът на известните до момента бъдещи играчи в състезанието.

“Фортум” (Fortum)

“Фортум” е финландска компания, водеща в скандинавските страни и в балтийския регион. Дейността й включва производство и продажба на електричество и топлинна енергия.
Компанията разполага с над 10 900 Мвт производствени мощности, 10 700 Мвт от които се намират в Скандинавските страни, 130 Мвт - във Великобритания, а най-малко мощности има в Балтийските републики и в Полша.

“Фортум” е публична компания, 50% от акциите й се държат от финландското правителство, а останалите са разпределени на дребни дялове на над 50 различни фонда, сред които пенсионни и др.
Фирмата инвестира основно в АЕЦ, в мощности за комбинирано производство на топло- и електрическа енергия, във вятърни електроцентрали и в подобрения на водноелектрическите си централи. 84% от енергията на Фортум се произвежда без да се отделят вредни емисии въглероден диоксид.
Компанията има 260 водноелектрически централи, които се намират в Швеция и Финландия, но основните мощности - общо 211 на брой, са в Централна Швеция.
“Фортум” притежава АЕЦ “Ловиса” (Lovissa) във Финландия, която е с мощност 976 Мвт. Компанията има дял, който отговаря на 400 Мвт мощност и в новата финландска АЕЦ “Олкилуото” (Olkiluoto). АЕЦ “Олкилуто” в момента се изгражда, като след завършването й ще бъде с обща мощност от 1600 Мвт. Компанията има дялове и в две шведски атомни електроцентрали - АЕЦ “Оскаршамн” (Oskarshamn) и АЕЦ “Форсмарк” (Forsmark). Дяловете на “Фортум” в двете шведски централи съответстват общо на 1647 Мвт мощност.

Компанията има голям опит и като производител на електроенергия от вятър - първата вятърна централа на “Фортум” работи от 1986 година. В момента фирмата има дялове в няколко вятърни централи и планира да изгради нов вятърен парк в Швеция.
“Фортум” произвежда и продава топлинна енергия в 7 държави - в скандинавски, в балтийски страни, а също и в Полша. Освен чрез местни топлофикации, които работят на комбиниран принцип (с едновременно производство на електро- и топлоенергия), “Фортум” развива бизнеса си с топлинна енергия и чрез производството на индустриална пара и на енергия от отпадъци.
През 2006 година, 21% от топлоенергията на “Фортум” е произведена от биомаса. В бъдеще компанията предвижда да увеличи дела на биомасата, която използва в производството си.
“Фортум” притежава и няколко кондензационни електроцентрали (ТЕЦ-ове), които работят на въглища или с течни горива (главно природен газ). В момента в скандинавските страни ТЕЦ-овете се използват само като резервни мощности. ВЕЦ-овете са с предимство при производството на електроенергия и ТЕЦ-овете се включват, когато има колебания в нивото на водоизточниците през годината и не може по друг начин да се покрият нуждите на пазара от електроенергия.

Компанията “Фортум” има представителства в Белгия, Финландия, Малайзия, Швеция, Германия, Китай, Норвегия, Обединените арабски емирства, Латвия, Естония, Полша, Дания, Литва, Русия, Великобритания.

“Електрисите дьо франс” (EDF Group)

“Електрисите дьо франс” е сред водещите в европейската енергийна индустрия производители и доставчици на електричество и природен газ. Компанията участва във всички дейности, свързани с електроснабдяването - от производството до търговията и доставката на електроенергия до крайния потребител и непрекъснато разширява мрежите си за доставка на природен газ в Европа. Освен че е лидер на френския електроенергиен пазар, компанията има сериозни позиции и във Великобритания, Германия и Италия. EDF е също и сред най-големите оператори на мрежи за електроснабдяване и газоснабдяване в Европа. От финансовите резултати на компанията за 2006 година се вижда, че продажбите на EDF възлизат на 58,9 милиарда евро, от които 31.9 милиарда евро са от бизнеса на компанията във Франция.

EDF притежава общо 128.2 гигавата инсталирани мощности, 98.2 гигавата от които - във Франция. Има общо 37.8 милиона клиенти по целия свят. Само служителите на компанията в края на 2006 година са били 156 524 души.
EDF произвежда електроенергия предимно чрез атомни електроцентрали - 71.18% от общото количество електроенергия на компанията. От топлоелектрически централи компанията е произвела 20.78%, а от ВЕЦ - 7.8%. От други възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър, биомаса и т.н. (но без вода) EDF е произвела само 0.24% от електричеството си.

Френската енергийна компания “Електрисите дьо Франс” е потвърдила пред министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров намерението си да участва в процедурата за приватизация на “Топлофикация-София” чрез дъщерната си компания “Далкия Интернасионал”, която е 100 процента собственик на “Далкия-България” ЕАД.

Вальо Топлото пред съда. Скандалът с него и изявленията на бившия министър Овчаров сринаха стойността на Топлофикация - София и накараха потребителите да спрат да си плащат сметките. Дружеството има да взима дългове над 200 млн. лева. Снимка: Булфото

“Далкия Интернасионал”

“Далкия интернасионал” е международно дружество, лидер в Европа за предоставяне на енергийни услуги. “Далкия” участва на пазара на енергия в 38 страни, основно в Европа. Оборотът на дружеството през 2005 година е 6,1 милиарда евро, а през 2006 г. - 6,9 млрд. евро. “Далкия” е филиал на групата “Veolia Environnement”, световен лидер в предоставянето на екологични услуги, и на електрическата компания на Франция (EDF - Electricitе de France). Дружеството има свои филиали в Централна и Източна Европа, в Полша, Унгария, Република Чехия, Словакия, Румъния и България. Оборотът на “Далкия” в тези страни е 674 милиона евро.
“Далкия” управлява 650 топлопреносни мрежи в света, сред които са топлопроводите на град Лодз и град Познан (Полша), Плоещ (Румъния), Острава (Република Чехия), Братислава-Дубравка (Словакия), както и в Лил (Франция), Бостън (САЩ) и Монреал (Канада), както и във Варна (България).
В световен мащаб “Далкия” осигурява енергия на 5.1 млн. домакинства.
Компанията управлява 1 923 енергийни съоръжения. Притежава 9 986 MW топлинни мощности, 1 557 MW децентрализирана електрическа мощност, от които 1201 MW чрез когенерация( комбинирано производство на топло и електро енергия).
“Далкия” купи “Топлофикация - Варна” за 6,780 млн.евро, като изплати дълга на дружеството към “Булгаргаз”. Компанията участва в процедурата за приватизация на “Топлофикация - Пловдив” и се класира втора след австрийската компания EVN с оферта от 25 млн.евро.
Интересът й към “Топлофикация - София” е траен. През 2006 г. “Далкия” предложи да плати дълга на столичното дружество към “Булгаргаз” срещу собственост. Преди това френската компания се кандидатира да поеме мениджмънта на топлофикацията, когато Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка поискаха чужд мениджър да поеме управлението на дружеството като условие за отпускане на заем за неговата модернизация.
“Далкия България”, дъщерна фирма на френската “Далкия Интернешънъл” (Dalkia International) междувременно купи 55 % от акциите на Компания за енергоспестяване(КЕС) АД, която работи в областта на енергийната ефективност, и вече е реализирала проекти за икономия на енергия за клиенти на софийските общини и има дългосрочни планове за инвестиции на българския пазар.
“Далкия” разработва проект за изграждане на централа за производство на енергия от биомаса във Варна. В момента френската компания управлява 10 отоплителни системи с дърва в Литва и 5 в Естония.
Далкия” управлява повече от петдесет топлопреносни мрежи, в които основното или допълнителното гориво са дърва. През 1971 г. за първи път във Франция компанията захранва градската топлопреносна мрежа в Мьолун л’Алмон с геотермална енергия. В момента “Далкия” експлоатира 14 отоплителни системи, захранвани с геотермални източници. За топлинен източник “Далкия” използва също биогаз от завод за изгаряне на отпадъци, минен газ или газ гризу в региони в близост до мини.

ЧЕЗ Груп (CEZ Group)

ЧЕЗ Груп е мултинационална компания, която се състои от 90 чешки и чуждестранни компании. Групата притежава активи в Чехия, България, Румъния и Полша и управлява търговски и представителни офиси Словакия, Унгария, Сърбия, Косово и Германия. В края на 2007 г. чешката енергийна група започна преговори с турската Akenerji за навлизане на турския пазар. В сектора на енергетиката Akenerji произвежда топлинна енергия и електричество в 12 газови централи с инсталирана мощност от 541 МВт. ЧЕЗ и компанията “Електропривреда” от Република Сръбска са започнали изграждането на нова топлоелектрическа централа в югоизточния босненски град Гацко.
ЧЕЗ Груп е сред 10-те най-големи енергийни компании в Европа както по инсталирана мощност, така и по брой на клиентите. Групата управлява 2 атомни електроцентрали, 15 въглищни топлоелектрически централи (ТЕЦ) в Чехия и 3 ТЕЦ-а в други страни, една от които е българската ТЕЦ Варна. ЧЕЗ има още 34 водноелектрически електроцентрали (ВЕЦ), 2 вятърни и 1 слънчева електроцентрали. Общата инсталирана мощност на групата е 14 000 МВт. Като ЧЕЗ обслужва 6,7 млн.клиенти.
Дейността на ЧЕЗ Груп се простира върху производство, пренос и разпределение на електроенергия, както и в свързаните с тях добив на въглища, производство и пренос на топлоенергия. За е-вестник мениджърът на групата за региона Любош Павлас заяви, че от топлоцентралите, разположени в близост до населени места, се произвежда едновременно електро и топлоенергия. ЧЕЗ участва в конкурса за стратегически инвеститор за АЕЦ Белене чрез придобиване на 49% собственост върху компанията, която ще експлоатира и управлява бъдещата атомна централа.
ЧЕЗ Груп притежава 67% от електроразпределенията в Западна България, а дъщерната й компания ЧЕЗ Електро България АД снабдява с електроенергия 1,9 милиона крайни потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа.
ЧЕЗ Груп е най-голямата компания в Република Чехия и енергийната група с най-малко задължения и най-добри финаносви показатели в Европа, според показателя EBITDA.
Тя е публична компания, чиито акции се търгуват на фондовите борси в Прага и Варшава. В началото на юни 2007 г. компанията достигна 30 млрд. долара пазарна капитализация.
Енергийната група е първата компания за комунални услуги в Европа , получила международната награда на американския Институт Едисон Електрик за периода 2004-2006 г. През тези три години компанията има 780% възвращаемост на инвеститорите в нейни акции и има най-добри показатели по този критерий сред 35 европейски компании.

“Газпром”

ОАО “ Газпром” е най-голямата газова компания в света. От две години “Газпром” създава глобална енерийна компания, като настъпва в нефтения бизнес и в областта на електроенергетиката – производство, пренос и разпределение на електро и топлоенергия. За 6 години капитализацията на компанията се е увеличила 25 пъти, а в края на 2007 г. тя надхвърля 300 млрд. долара. Според нивото си на пазарна капитализация “Газпром” влиза в тройката на най-големите енерийни компании в света, като отстъпва само на китайската PetroChina и американската ExxonMobil.
Руската държава е собственик на контролния пакет акции с дял от – 50,002%. “Газпром” разполага с най-богатите запаси от природен газ в света, според сайта на компанията. Гигантът притежава 17% от световните запаси и 60% от руските.

20% от световния добив и около 85% от руския се падат на “Газпром”. Компанията доставя газ в 32 близки и далечни държави. Стремежът й е да разнообрази (диверсифицира) маршрутите, за да осигури сигурност на доставките. През 2005 г. пуска газопровода “Син поток” от Русия до Турция по дъното на Черно море. Тази година (2008 г.) започва строителството на “Северен поток”. През 2006 г. Газпром и италианската компания ENI подписват меморандум за разбирателство по реализацията на проекта “Южен поток” , а в началото на 2008 г. руската газова компания се споразумя и с България и Сърбия за проекта. Морският участък на “Южен поток “ ще мине по дъното на Черно море от руския до българския бряг.
Развитието на нефтения бизнес и конкурентно присъствие в електроенергетиката са стратегически задачи на “Газпром”. Компанията става един от най-влиятелните играчи на нефтения пазар в Русия, след като придоби “Сибнефт”.
През февруари 2007 година “Газпром” и “Сибирската въглищна енергийна компания” подписват протокол з за намерения според който ще създадат съвместна компания. Новата компания трябва да стане лидер в руската електроенергетика и да заеме водещи позиции и световния енергиен и въгледобивен отрасъл.
“Газпром” води активна политика за придобиване на електроенергийни активи. “Газпром” се интересува от купуване на енергийни активи в Централна и Източна Европа и в България, Гърция, Молдова, Сърбия и други държави в региона, според информация от “Газпроменерго”, която консултира “Газпром” за инвестициите му в електро и топлоенергетиката зад граница. В Гърция “Газпром” работи чрез съвместната си с “Копелузос Брос Груп” компания – “Прометей Газ”, която иска да купи и да инвестира в нови електроцентрали. В Молдова преговаря за закупуване на две топлоелектрически централи и далекопроводи високо напрежение.
В България руският енергиен гигант вероятно ще участва в конкурса за приватизация на “Топлофикация - София” чрез смесената руско-българска компания “Овергаз Инк.”, в която притежава 50%. Останалите 50% са собственост на българската компания “Овергаз”. Шефовете на “Газпром” нееднократно са заявявали интереса си към столичното дружество. Не е без значение, че “Газпром” доставя синьото гориво на България през дъщерното си дружество “Овергаз Инк.”

“Овергаз Инк.” АД

Най-голямата частна компания за природен газ в България. Създадена е през 1992 г. 49.5% от акциите на компанията са на руската “Газпром”, чрез нейната фирма “Газпром експорт”.

Дружеството притежава мажоритарно участие в 28 газоразпределителни компании. От 96 лицензии за България, дъщерните дружества на “Овергаз” притежават 56 лицензии за разпределение и доставка на природен газ в 50 общини. Дължината на газоразпределителна им мрежа е над 1 600 км. Компанията е доставчик и разпределител на руски природен газ. Сред дейностите, които компанията посочва в своя профил е и изграждането на топлоенергийни системи на природен газ, както и модернизацията и реконструкцията на енергийни обекти.

Е.ОН

Е.ОН е най-голямата частна световна енергийна компания с оборот от близо 68 млрд. евро и над 80 000 служители. Дъщерните дружества на „Е.ОН“, осигуряват снабдяване с електроенергия, природен газ и предоставят сродни услуги на повече от 25 милиона клиенти в Европа и Америка.
Е.ОН се състои от пет т. нар. пазарни единици, всяка от които отговаря за оперативната дейност в отделните региони и/или отделни звена на стойностната верига.
Това са:
Пазарна единица „Централна Европа” (Central Europe) с управляваща компания Е.ОН Енерги, отговаряща за бизнеса с електроенергия и газ в Централна Европа, а сега разширена до Югоизточна Европа, включваща България и Румъния;
Пазарна единица „Пан Европейски Газ” (Pan-European Gas) с управляваща компания Е.ОН Рургаз, отговаряща за дейността по газоразпределението;
Пазарна единица „Великобритания” (U.K.) с управляваща компания Е.ОН Великобритания, отговаряща за бизнеса с електроенергия и газ във Великобритания;
Пазарна единица „Нордик” (Nordic) с управляваща компания Е.ОН Нордик, отговаряща за бизнеса с електроенергия и газ в Норвегия, Дания, Швеция и Финландия;
Пазарна единица „САЩ Среден Запад” (U.S. Midwest) с управляваща компания ЛГ&E Енерджи, отговаряща за бизнеса с електроенергия и газ в Средния Запад в САЩ.
Е.ОН България е 100% дъщерно дружество на „Е.ОН Енерги АГ“. В началото на 2005 г. Е.ОН България стана собственик на 67% от “Електроразпределение - Варна” АД и “Електроразпределение - Горна Оряховица” АД. През януари 2006 г. компанията преотстъпи 8% от дяловете си в електроразпределителните дружества на Европейска банка за възстановяване и развитие, запазвайки мажоритарен дял.
През 2006 година двете предприятия реализират годишни продажби на електроенергия в размер на близо 5,2 ТВтч, снабдяват 1,1 млн. клиенти в Североизточна България и поддържат около 40 000 км електроснабдителна мрежа.

PPC

Пи Пи Си - PPC (Public Power Corporation) е най-голямата гръцка енергийна компания, в която държавата държи контролния пакет от акции. Основните дейности на компанията са въгледобива, производството, преноса и разпределението на електроенергия в цяла Гърция. „PPC“ притежава почти 100% от инсталираните електроенергийни мощности в Гърция, които използват като основно гориво различни източници на енергия – лигнитни въглеща, течни горива, вода, вятър, слънце. „PPC“ притежава 97 централи за производство на електроенергия с обща мощност 12 276 MW.
През 2005 година PPC спечели конкурс на Агенцията за приватизация за продажба на ТЕЦ „Бобов дол“, но след мъчителни преговори, през 2007 година процедурата за продажба на топлоцентралата беше анулирана.
Опитите да се стигне до сделка завършиха с провал, тъй като гръцката компания не прие изискването да купува само български въглища, за да гарантира работата на миньорите в региона.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    направете си труда да прочетете, преди да пишете. направили сте буламач от овергаз инк и овергаз холдинг
  2. 2) Империалист
    Приватизацията на ТС е обир по сред бял ден.
  3. 3) Зарко
    Вземам повод от мнението на Империалист- да! обир е не толкова приватизацията, а възприетият "грешен" модел на топлоподаване: вертикалната развивка на вътрешната инсталация в сградите. Едно, макар и непълно, решение е да се преустроят всички сгради в хоризонтална развивка. Последната ще позволи самостоятелно захранване на отделния абонат. А някой- кой ли? трябва да осигури тази преработка! Влъхвите ще ни внушават, че купувачът трябва да направи това, защото това е начинът- да не се случи! Изгодно е на продавача да диктува и да не уважава крайния потребител, т.е- да злоупотребява с монополното си положение! Така се вижда защо сложих кавички на ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com