Жалко правителство, жалка опозиция
Два жалки спектакъла се разиграха в четвъртък в София.
Единият, естествено, в парламента, където опозицията правеше вяли опити да разобличава управляващата коалиция за неща, за които самата тя беше разобличена и дискредитирана. И то единствено с факти, изнесени от медиите. Без да си е дала дори труда да направи собствени проучвания.
Срещу тях доволните, самозабравили се, охранени физиономии на министрите, уверени в своята недосегаемост. Реагиращи само на европейски електрошок. И нелепите шегички за проектокабинет на опозицията…
Отвън, на площада, не по-малко нелепият протест, с няколко хиляди докарани без да знаят точно защо от провинцията, редовните кресливи несретници под хоругвите на „Атака“ и новите и стари шмекери, надушващи келепира в ГЕРБ. И доста здравеняци с кожени сака и черни очила.
Хората, избирателите, ги нямаше там. Те си гледаха работата, гледаха си бизнеса. Не излязоха да изразят омерзението си, което всеки усеща да витае във въздуха. Защото то е омерзение от всички, които днес са се вкопчили или драпат към властта, надушили мириса на европейски пари.
В България има мълчаливо мнозинство. От българи, които просто искат да живеят и работят нормално. И всички паяци, които се боричкат в буркана на политиката, трябва да внимават да не му писне.