Русия замисля болезнена разплата за Косово

Албанец в Косово рисува албанското знаме близо до град Урошевац. След признаването на независимостта на бившата сръбска провинция Русия има нужда да закърпи имиджа си както в страните от бившия СССР, така и в Европа. Снимка: Ройтерс

В понеделник руската преса – сиреч контролираните от държавата медии – запази гробовно мълчание около обявяването на независимост на Косово. Дори най-елементарните информации за първите държави, признали Косово, закъсняха с часове.

Исторически погледнато, когато руските вестници мълчат, това може да означава две неща. Едното е да има пълна липса на консенсус и единно ръководство сред висшите кръгове в Москва по въпроса какво трябва да се прави – което обикновено предвещава дворцов преврат. Подобно мълчание цареше след кубинската ракетна криза непосредствено преди свалянето на Никита Хрушчов, както и след войната НАТО-Югославия през 1999 г., която доведе до издигането на Владимир Путин. Или пък Кремъл има готов мащабен план, по който се кани да действа. Същата тишина предшестваше издигането на Берлинската стена и нахлуването в Афганистан през 1979 г.

След признаването на Косово от основните световни сили Москва има нужда да закърпи имиджа на руската мощ – и в страните от бившия Съветски съюз, и в самата Европа. Не е достатъчно обаче Русия просто да разшири и укрепи влиянието си където и да е. За да си върне авторитета, тя трябва да нанесе ответен удар на онези, които направиха възможна независимостта на косоварите – ЕС и НАТО.

Това елиминира повечето варианти за Русия. Натиск в Грузия, например, чрез анексиране на двата отцепнически района на кавказката държава, би могъл да означава известна победа за Русия и да послужи на определени руски интереси, но в края на краищата Грузия е периферна грижа за европейците. Русия трябва да направи ход в район, където Европа има пряк интерес.

Списъкът с възможностите е безпощадно кратък. Всъщност има само три точки, където руските възможности съвпадат достатъчно с европейската уязвимост. Първата е Украйна, която ЕС е набелязал за евентуално членство. „Евентуално“ обаче в случая е ключовата дума. Макар че Украйна е на челно място в списъка на ЕС на страните, „подлежащи на интегриране“, реалната работа за тази цел още не е започнала. Освен това, Русия вече толкова дълбоко е нагазила в украинската политика, че евентуален допълнителен акт може да се окаже трудно забележим. Русия се нуждае от нещо повече от символична победа. Тя трябва да нанесе удара си там, където Европа ще го усети най-болезнено.

Планът за независимост на Косово до голяма степен е творение на финландеца Марти Ахтисаари. Затова конфронтацията с Финландия е една от основните възможности за разплата пред Русия. Снимка: Ройтерс

Втората възможност е границата с Финландия. Европеецът, който носи основната отговорност за политиката на ЕС спрямо Косово, е Марти Ахтисаари, който е бивш премиер на Финландия и случайно заемаше ротационното председателство на ЕС, когато избухна кризата в Косово през 1998 г. След това стана посредник на ООН по косовския проблем. Планът за независимост на Косово, наблюдавано от ООН, е до голяма степен негово творение. Като прибавим и цял век на сложни отношения между Финландия и Русия, излиза, че една руско-финландска криза може да се окаже идеалната възможност.

Тази стратегия обаче е свързана с някои проблеми. Русия не разполага с реални инструменти за натиск над Финландия. Москва е ядосана, но не иска да започва „гореща“ война, а финландската армия съществува по една единствена причина – защита срещу руска атака. По време на Студената война Русия беше достатъчно могъща, за да принуди Финландия да запази неутралитет, но сега руската сила не е достатъчна, за да сплаши Хелзинки до такава степен. След руското поражение по въпроса за Косово, една руска военна атака срещу Финландия всъщност може да доведе до тясното й сближаване с НАТО и дори до членство в алианса. Това само би задълбочило унижението на Русия.

Последната опция включва трите балтийски републики – Латвия, Литва и Естония. В тези бивши съветски републики живеят значителни руски малцинства и всяка една от тях не пропуска възможност „да дръпне Русия за опашката“. За разлика от Финландия, балтийските републики нямат военна способност да окажат съществена съпротива срещу Русия.

Единственото, което възпира Русия да посегне на балтийските републики, е рискът от реакция от НАТО или ЕС – трите балтийски републики са членове и на двете организации. Все пак, за разлика от бившите държави от Варшавския договор в Централна Европа, балтийските републики са лишени от инфраструктурни връзки със сърцето на Европа, които биха позволили да бъдат защитени лесно като натовски съюзници. Те не могат да се похвалят с бази на НАТО с военно значение, а единствената членка на НАТО, разполагаща със сериозни експедиционни сили, са Съединените щати, а те са изцяло ангажирани в Ирак.

Русия няма нужда да завладява тези три държави, за да внуши посланието си. Стига просто да прибегне до военна сила за уреждането на дребен граничен спор – дори и ако е само за територия от няколко акра. Русия има нужда от битка, която може да спечели и която би унижила НАТО и Европейския съюз. Балтийските републики може да се окажат единствената потенциална уязвима точка, отговаряща и на двете условия.

Москва винаги е била убедена, че гаранциите, обещани от НАТО за сигурността й, не струват пукната пара. За да не допусне да бъде изтласкана не само от Балканите, но в крайна сметка и от собствената си периферия – и ако Путин държи да спаси кожата си (а и наследството си) – то накрая може да се наложи Кремъл да провери на практика дали това убеждение е вярно.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.