www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 21 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Камен Воденичаров: Ако живееш със спомени, по-добре да се полееш с туба бензин и да се самозапалиш

Телевизионният водещ за "Пей с мен", раздялата с "Шоуто на Канала" и пътуването си до Рио де Жанейро
Телевизионният водещ за "Пей с мен", раздялата с "Шоуто на Канала" и пътуването си до Рио де Жанейро

24 Февруари 2008

 

Снимка: Булфото

Камен Воденичаров е актьор, певец, телевизионен водещ. Роден е на 13 май 1966 г. в град София. Завършил е НАТФИЗ, специалност куклено актьорско майсторство. Изявявал се и като драматичен актьор в “Дванайста нощ” по Шекспир, поставена на сцената на Сатиричния театър. Кариерата му в телевизията започва със студентското предаване “Ку-ку” и продължава в “Каналето”, след което се разделя със Слави Трифонов и прави собствено предаване с Тончо Токмакчиев и Марта Вачкова. Камен е вече бивш собственик на музикалната телевизия ММ. Преди две години той поднови отношенията си със Слави Трифонов и беше водещ на първия сезон на “Сървайвър”. Сега Камен, заедно със Светльо от “Хиподил” (виж тук интервю и с него), е водещ на новото музикално шоу по Нова телевизия, продуцирано от “Седем осми” - “Пей с мен” (Виж тук повече за шоуто и интервю с Маестрото). Шоуто ще стартира на 10 март.

- Как протичат кастингите?

- Както казваме ние – на кастинг, като на кастинг. Има много различни хора. Хрумката на моите приятели от “Седем осми” позволява да няма възрастови граници, което прави проекта много интересен – с деца, тинейджъри, зрели хора, с възрастни. В сряда се яви най-възрастният участник – дядо Коста, който е на 83 години. Идват хора от цялата страна. До този момент се срещнахме със 7-8 хиляди души.

- Каква е ролята на водещите на този етап?

- Нашата роля на този етап е да направим така, че хората, които в някаква степен са притеснени, ние да ги отпуснем, да ги окуражим и да им дадем енергия да се представят по-добре на кастинга. И междувременно, ако забележим нещо много ярко и интересно в явяващите се, да дадем знак на журито. В сряда ме впечатли едно момиче на 19 години, което беше много лъчезарно, не се притесняваше и имаше много широк диапазон.
Впечатляват ме много децата, това е златото на България. Даже се чудя как при толкова готини деца, някъде по трасето нещо се случва, че в един по-късен етап загубват тази част от себе си. Ангелите на земята – децата, някак…

- Се превръщат в гадни тинейджъри?

- Не всички, има и много готини. Но може би сме длъжници ние възрастните - тази агресия, която съществува между нас, се предава и на тях.
От нашите набори – между 30-40, 40-50 години има много готини екземпляри. Другото, което ми прави впечатление е, че не всички хора са … (в стаята влиза Светльо и се провиква: „Не всички хора са животни!“)
(смее се)… не всички хора са достатъчно освободени, не всички имат достатъчно самочувствие. Трябва по-смело и по-оптимистично да се подхожда.

Камен Воденичаров, Слави Трифонов и Росен Петров се забавляват заедно по време на парти. Снимка: Булфото

- Сработихте ли се със Светльо, много сте различни?

- Сработихме се. Определено сме различни, но мисля, че това е попадение, това е едно голяма предизвикателство и за нас двамата. Но се слушаме, което за чепати характери като нас е показателно, че имаме воля да станат нещата.

- Това е вторият телевизионен проект, в който работиш със Слави…

- Втори проект в новия век (смее се). В миналия имаме доста заедно.

- От позицията на времето - каква беше причината да се скарате тогава?

- От позицията на времето, сега като се замисля, имаше няколко фактора, които подтикнаха това развитие на нашата съвместна история. Всеки един от групата тогава беше различен и имаше своите идеи и своите виждания за бъдещето, и ние не успяхме да намерим синхрона за това как да реализираме нещата, за да се случи всичко, но да се направи заедно, като отбор. Всеки тръгна да се реализира сам.

- Много лидери се бяхте събрали?

- Сигурно. Сигурно в някаква степен бяхме заслепени, зашеметени от успеха, който имахме, от това, което направихме в края на ‘96, ‘97, ‘98 години.
Сигурно е било по-добре да не бъдем заедно. Анализът 10 години по-късно при мен, може би и при Слави, трябва него да питаш - смятам, че е имало хора, които са подклаждали възможността това нещо да не остане в неговата цялост. Имам такива съмнения, без да съм 100% сигурен. И това че не сме били много разумни, малко зашеметени…
Това се случва в много групи, в много кариери, по-скоро това, което се случва през последните няколко години, е прецедент. Отново опитът и оценката, да видиш дали някъде по магистралата можеш да продължиш, да извървиш пътя отново с тези хора, с които си работил. Да успееш да преглътнеш някои обиди, да преосъзнаеш личните грешки…
Еднозначен отговор на това защо се разделихме, мисля че няма. Ако трябва да е в едно изречение, може да е: като че ли постъпихме глупаво и недостатъчно зряло. Но това го казвам вече като 41-годишен мъж. Тогава нещата изглеждаха много по-различно.

Светльо и Камен преди срещата с кандидатите за 500 хил. лева от шоуто “Пей с мен”. Снимка: 7/8

- Имаше ли колебания дали да работиш отново със Слави?

- Моите колебания изчезнаха реално, когато аз отидох в неговото шоу на гости. Там ми стана ясно, че ние се опитваме по-скоро да заровим въглените, отколкото да ги разпалваме.

- Негова ли беше първата крачка?

- Мисля, че е взаимен процес. Всеки един от нас е узрял в съзнанието си за проектите, които реализираме – първото издание на „Сървайвър“, сега „Пей с мен“, а и много други неща, които остават скрити за широката публика. Това не значи, че ние си пием уискито всяка вечер, но сме намерили онази хармония, в която вместо да се ръчкаме, е по-добре да изградим нещо заедно. И ако това може да бъде някакъв сигнал и за други хора - да се гради, отколкото да се разрушава, е по-полезно.

- Връщаш ли се често към онези години, когато бяхте всички заедно?

- Ежедневно!… Хайде не ежедневно, но много често. Години, изпълнени с много ентусиазъм, с много искреност, просто ти си в един балон, който лети и… хвърляш цветя навсякъде…

- Как започна всичко за теб?

- Започна със студентските движения, със студентските стачки, със срещата на няколко университета, с решението да се направи телевизионно предаване, с борбата между различните групи от различните университети какво точно да се направи, с предложенията. Започна с нещо, което липсва сега – общия план много бързо, по най-верния път да се намери добра визия за страната. Бяхме много големи оптимисти, много големи ентусиасти и това си личеше от екрана, от концертите, от албумите.

- Поколението, родено през 80-те, растеше с това, което правехте.

- Да, така е. Това разбира се не означава, че сме вече много възрастни (смее се).
Това, което казваш, всеки от нас си го е мислил и то особено в новия век – когато гледаме старите записи, скечове, клипове, те са част от нас. Опитваме се сега в 2008-а да не се притесняваме, че тя е дошла, а да направим нещо тук и сега. И ако може с тези хора, които вече са пораснали и не са деца, да можем да работим заедно, да чуем мислите им и да направим нещо заедно.

Камен Воденичаров и Светльо, като водещи на “Пей с мен” по Нова телевизия. Снимка: 7/8

- Липсват ли ти тези години?

- Носталгията е нещо, което всеки един от нас има - дали за детството си, дали за студентските години, но е хубаво това да не доминира. Да, липсват ми, но иска ми се да гледам напред и да видя какво ново мога да направя. По-скоро гледам да обичам днешния си телефон, който е тънък, колкото CD, отколкото да се сещам за BENEFON- а, който тежеше 100 килограма и антената, дебела колкото показалеца ми…

- Но пък щастието да го имаш този телефон…

- Е, да (смее се), това е като първата тръпка, като първата любов, като първия секс. Но животът не приключва там.
Да, днес карам по-готин автомобил от онзи, който карах тогава. Мисля, че сега имам по-широка визия за живота, за Европа, за света, за книгите. Тогава нямаше Интернет, сега има. Просто дайте да гледаме на готините неща, които ни се случват ежедневно, а да се връщаме назад само когато искаме да се опрем на идеалите си, на вярата си, на приятелствата. Тогава е готина носталгията. Иначе, ако живеем със спомените и снимките, залепени на стената, то може би е по-добре да се полееш, заедно със снимките, с една туба бензини и да се самозапалиш.

- А „Шоуто на Канала“ не се ли оказа едно връщане към нещо, което е отминало с времето?

- Започването на моята работа в „Шоуто на Канала“ беше с идеята да бъде нещо ново, да не бъде връщане. В крайна сметка си права – получи се нещо, което не е толкова модерно, не е толкова ново. Аз не трябва да съдя моите колеги…

Камен по време на кастингите на шоуто “Пей с мен”. Снимка: 7/8

- Ти си бил част от това предаване.

- Разбира се, но тъй или иначе това е затворена страница и един етап от развитието…
Знаеш ли, кариерата, развитието на един човек не винаги е вървене нагоре, имаш успешни проекти, понякога грешиш. Това е затворена страница…

- Изражението ти се променя, не ти е приятно да говориш за това?

- Не, не ми е приятно. Въпреки, че имаше много успешни предавания, много успешни скечове. Но тъй или иначе самата атмосфера… самата идея за това, че нещо може да не бъде пуснато, спряно по една или друга тема, в случая както беше с учителската стачка, ме ужасява. Не е нужно да се играе този филм. Животът е толкова прекрасен и има толкова други възможности.

- Значи е имало много неща, които са те дразнели, а не е било просто импулсивно решение, заради спирането на „Минутката на водещия“, в която ти си изразил мнението си за стачката?

- Да, определено. Това е поводът, причините са много по-големи. Но този повод е достатъчно силен чук в главата, за да направиш и с това компромис, и да продължиш нататък.

- Музиката каква част от живота ти е? Беше собственик на телевизия ММ?

- От пролетта аз и моят партньор Тони Танов преотстъпихме последните си 34%, които имахме. Най-новият собственик на ММ реши, че може да развива медията, ако е 100% собственик.
Наградите на ММ преди 3 години с червените знамена, сърповете и чуковете, със соцарт дизайна беше последното нещо, което направихме съвместно старият екип. От миналогодишните награди на ММ (виж тук), развитието на медията, сриването на дистрибуцията… за това също не ми се говори.
Но 9 години се занимавах с ММ, с музиката, с видео клиповете, с изпълнителите, с всичко онова, което се разви с бума на поп музиката, след 2000-та година. Всички изпълнители, които излязоха тогава – който се сетиш: Мария Илиева, Графа, „Те“, срещахме се ежедневно. Ще се радвам, ако в някаква степен ММ е била стимулатор за това те да се развиват.

- Като изпълнител имаш ли някакви планове?

- През последните години имам това, което което направихме с Deep zone project…

- Не ти ли се пее покрай кастинга на „Пей с мен“?

- Да, аз по цял ден пея с кандидатите. За авторско парче съм си мислил, имам един-два проекта, но мисля, че сега не му е времето. Аз имах друга отколешна мечта, която след освобождаването от бремето ММ успях да завърша, а именно втората си специалност в НАТФИЗ – кинорежисурата.
Ако ме питаш в личен план, знам две неща – мога много добре да карам автомобил и мога много добре да водя шоу програми. Тези неща са ми любими и ще продължавам да ги правя. Но там, където е сърцето ми, това, което си мисля в къщи, са проекти за филмчета. И ако имам сили, следващите години бих посветил именно на това.

- Вече имаш един филм, който се излъчи по телевизия МСАТ?

- Да, това беше дипломната ми работа, в момента се разпространява на DVD. Това е един филм за Преображенския манастир, за неговата история, за това какво е искал да каже Захари Зограф, изографисвайки колелото на живота. Историята на манастира е повече от 1000 години.

Камен и Светльо - водещите на “Пей с мен”. Снимка: “7/8″

- Каква е тръпката в стоенето зад камера, защото ти си човек свикнал да стои пред нея?

- Знаеш ли, аз всъщност не за първи път заставам зад камера. Много от ранните ни клипове, сега се сещам „Шат на патката главата“, „Дулсинея“ - това са неща, които аз съм снимал като режисьор зад кадър. Но това е ставало в общия процес зад кадър, много от концертите на “Каналето”, наградите на ММ аз съм ги режисирал. Сега потърсих легитимация да го има на документи, за да мога да кандидатствам по различни проекти.
Стоенето зад кадър дава енергия, възможността да работиш с много хора – с оператори, продуценти, актьори, с всички, които тичат по терена. Това е една друга вселена.

- Актьорството при теб май е останало на заден план?

- Да, то си върви в скечовете, но театралната сцена съм я оставил на заден план. Но човек няма сили за абсолютно всичко. Имам желание, но не винаги се намират добри проекти, качва ми се на сцена, но не съм намерил готиното предизвикателство.

- В едно интервю преди 3 години беше казал, че ако получиш изгодно предложение, би се махнал от България?
- Вярно е.

- Чакаш ли го все още?

- Ако го искам, трябва да го побутна. Никой няма да дойде и да ми каже: „Здрасти, как си, ела, да снимаме филм в Париж за Жана Д`Арк“.
Понякога има огорчения, има грешки, неща, които те захлупват и възможността да се възползваш от това, че ние живеем в един общ свят, общ пазар, възможността да реализираш нещо в Барселона, звучи прекрасно. Но това няма да стане, ако ходиш само на екскурзия там за 1 седмица. Трябва да научиш езика, компаниите в твоята област, да се презентираш. Ако трябва да отида да мия чинии в един ресторант в Париж – няма да го направя.

- Изглеждаш успял, какво може да те огорчи, че да решиш да се махнеш оттук?

- Да, сигурно, грях ми е на душата, ако тръгна да се оплаквам. Тогава мисля, че имаше някаква политическа причина. Понякога ти писва.
А иначе поглеждаш в нови хоризонти - музиканти, актьори, режисьори, които много обичам, са успели на първо място в свои територии, след това качват следващото стъпало, искат ти се нови предизвикателства. Ние трябва да имаме силите и възможностите да се интернационализираме. Преди години имах възможност да гостувам на български емигранти в Канада. Много от тях работят, живеят добре и са се имплантирали добре в средата на всяка една държава, в която са отишли.

- Точно преди старта на кастинга за „Пей с мен“ ти се върна от Рио де Жанейро.

- Да, имам приятели, които живеят в Сао Паоло, имат апартамент в Рио и от 5 години ми казват: „Само си вземи самолетния билет и си в наши ръце.“ Бях една седмица в Рио и една в Сао Паоло. Рио е един прекрасен град. Аз не знаех, че на 1 януари 1502  г. португалските кораби стигат до този залив, достигат до сладководното езеро и решават, че са открили делтата на река. И понеже е първи януари, решават да го кръстят Януарската река – рио е река, а де жанейро – на януари.

Камен Воденичаров по време на екскурзията си в Бразилия. Снимка: личен архив

В тази Януарска река стават чудеса! Бях там по време на карнавала - един град, пълен с танцуващи, усмихнати хора. Бразилците в много компоненти са много по-бедни от нас, но са много по-усмихнати, по-добронамерени, може би заради климата.
Има места, където, ако тръгнеш без придружител, можеш да изчезнеш, има я бедността, опасно е в тези региони. Но в някаква степен институциите на града успяват да контролират и милионният поток от туристи да не бъде притесняван.
Бях по време на карнавала, но не бях на самото дефилиране на школите по танци, защото билетите за там свършват преди да си помислиш, че ще отидеш на екскурзия в Рио. Но бях по улиците – един огромен плаж, пълен с партита, с различна музика, хора, които танцуват, с прекрасни костюми – едни са пеперуди, други кръстоносци, момичетата са принцеси… Уникално нещо, все едно си в анимационен филм. Бях в страхотни клубове, бях в Сао Паоло в японския град – там има един милион и половина японци. Има много силно германско присъствие, българи няма много, има стара емиграция още преди войната и много малко емигранти сега. Представи си целия този микс от раси – черни лица със сини очи, виждаш европеидни, афро, джапанийз, най-различни цветове и култури, както и традиционното население – индианците.
Много съм зареден, взех от слънцето и усмивките на това прекрасно място.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) 35годишна
    Камен винаги ми е харесвал с интелекта и финеса, който излъчва. Чудя се в името на какво работи отново със Слави- не е нужно да показва, че е благороден, ние го знаем.Камен е с класи над Слави и вярвам,че никога не би загърбил принципите си на достоен човек заради комерс или власт.. успех и ще ми е интересно какви филмчета ще прави
  2. 2) Неви
    Ако знаех,
  3. 3) Неви
    Ако знаех,че Миро ще е един от звездите,щях да помоля екипа да го изненадаме с това да се ява извънредно,за да изпея отново с него песента"Колко ми липсваш",която изпяхме в "Море от любов" на 29.12.2007г.Но стана много късно и надали някой от екипа ше прочете това.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com