Надежда в Пакистан след изборите

Поддръжници на бившия пакистански министър-председател Наваз Шариф празнуват след обявяването на резултатите от парламентарните избори на 18 февруари. Пакистанците се изправиха срещу военния режим в страната и доказаха, че са умерен и либерален народ. Снимка: Ройтерс

Добрите новини от Пакистан са толкова редки, че няма как да не ги приветстваме. Още повече, когато пробуждат отново надеждата в тази стратегически важна държава, разположена в сърцето на зона на непрестанни конфликти и разцепления, където се застъпват Близкият изток, Централна Азия и Индийският субконтинент. Следователно трябва да се радваме на резултатите от парламентарните избори, произведени на 18 февруари в Пакистан.

Те показват, че никаква зла прокоба не обрича страната на двойната робия на военния режим и на радикалния ислямизъм, отровното наследство на войната срещу съветската инвазия в съседен Афганистан.

На 18 февруари, в условията на относителна демокрация, пакистанците решиха да отправят двойното послание. Първото беше да нанесат сразяващ удар на генерал Первез Мушараф, който от 1999 г., когато извърши държавен преврат, не спря да потъпква конституционния ред в Пакистан, за да наложи властта на армията си. Този огромен стремеж на пакистанците да възстановят гражданското управление е от полза и на двете спечелили изборите партии, въплъщаващи либералната и умерена опозиция в Пакистан.

Второто послание беше насочено срещу религиозните партии, на които пакистанците доста рязко отказаха достъп до властта. Поражението им беше болезнено, в това число и в техния бастион в Северозападната провинция, разположена по границата с Афганистан. Със самоубийствените си атентати талибаните окъпаха с кръв страната, но пакистанците въпреки това доказаха, че влиянието на ислямския радикализъм сред избирателите остава все още доста слабо. Като поставиха на място и генералите, и радикалните ислямисти, пакистанските избиратели опровергаха най-лошите клишета, които се разпространяваха за Пакистан в чужбина. Те показаха на света, че има нов и непознат Пакистан на един либерален и умерен народ.

Въпреки това не трябва да прекаляваме с оптимизма. Предизвикателствата пред бъдещата управляваща коалиция са огромни. Ще успее ли тя да облекчи отчайващото икономическо и социално положение на пакистанския народ? Ще съумее ли да избегне дестабилизиращия конфликт с Первез Мушараф, който няма намерение да напусне властта, нито да остане на заден план? Ще се предпази ли от старите изкушения на корупцията и от безплодните взаимни нападки?

Преходът на Пакистан към демокрация е много добра новина, но засега и доста несигурна. Западът обаче може да я използва в свой интерес. При условие, разбира се, че не превърне страната в инструмент за защита на своите геополитически интереси. Досега Пакистан интересуваше западняците, само защото беше на фронтовата линия. Първо в битката срещу съветския империализъм, после срещу международния джихадизъм. Заради това стратегическо положение западняците подкрепяха дискредитиралите се пакистански военни режими. Сега настъпи времето западняците наистина да послушат пакистанските демократи. Това е третата поука, която Западът трябва да извлече от пакистанските избори.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.