O2 бар

Част съм от армията работохолици, които “влизат в деня си като пружина, изправена, обтекаема, несъкрушима” (като в онова хубаво стихотворение на Станка Пенчева “Утринен тоалет”). Живеем трескаво и задъхано, а за професионално активните мегаполисът Париж е като една мощна прахосмукачка, на която трудно се устоява, и всеки прави каквото може, за да пази здрави нерви и житейска философия.

А и съвременното депресивно общество създаде какви ли не механизми за освобождаване от ежедневния стрес с въздействие върху всичките ни сетива, по избор.

Като се започне с цигарата за радост или мъка (тук вече кафенетата са изумително празни след влязлата наскоро в сила пълна забрана за пушене), с екзотичното наргиле (и то вече е забранено), с изпитания стар диван на традиционния “пси” (психотерапевт), с неувяхващата фриволна собственоръчно навита “мери джейн” (онези наперени зелени листенца, чийто опияняващ аромат се усеща тънко сутрин по парижките улици точно когато бързаш за работа), с масажите по работните места по време на синдикалната 10-минутна почивка. Да не забравяме залите за фитнес, където редовно се натоварваме за разтоварване…

Посетителка в бара опитва кислород с различни аромати.

Последната екстравагантност отвори гостоприемно врати в Париж, на няколко крачки от Триумфалната арка, в началото на февруари: кислороден бар. Няма майтап.

За тези които не са внимавали в часовете по химия да напомня че формулата O2 е химичен елемент, символ на живота, основна съставка на молекулите, които изграждат всеки жив организъм. Без него не можем.

Целта на тази щуротия е със 10-минутно вдишване на 95% кислород, уморените и стресирани градски чеда да си възвърнат изгубените в дневните транспортни, професионални и лични битки, тонус и виталност.

Тутакси обявен от журналистите за «легално друсане», новият начин за поддържане на олимпийска форма създава и главоблъсканица за френските санитарни контролни органи, които са силно затруднени да излязат с категорично мнение за полезността от тази нова форма на наркомания. Именно защото, поне засега, няма кой да контролира концентрацията на кислорода, който във версията си 99,5% е вече с лечебен ефект и е подчинен на лекарско предписание.

Снимка: авторката

Принципът е много прост и не изисква никакви особени инсталации, нито заема място: кислородът се подава от генератор в едни красиви стъклени колби, където бълбукат коктейли от етерични масла, разредени в различни по цвят води и тогава жертвата на стреса вдишва чрез портативна малка тръбичка в носа или чрез инхалаторна маска, каквото усещане за бягство от действителността фантазията ти поиска…

На базата на тези есенции кислородният бар предлага невероятни комерсиално подбрани имена, за да се потопиш в друг свят: “Пътни бележки” (чист въздух от Андите с аромат на зелен папай от Лаос), “Свежи води” (мокра като след дъжд трева с аромат на морски бриз), “Разходки из полето” (прясно нарязана трева с аромат на разходки в гората), “Чайовете на света” (гама от аромати от пушения китайски чай до зеления жасминов чай)… Наивно си мисля, че това е и призив към чиста планета, поради изключително замърсения въздух в големи мегаполиси като Париж.

Барът отвън. Снимка: авторката

Та явно съмнението лекарство ли е вдишваният 95% кислород днес, е поредната дилема на това объркано общество…

Но трябва да призная, че Париж малко изостава в модата на кислородните барове, изникнали за първи път в Торонто (1997), после завладели Западния бряг на САЩ, и които отдавна вече са на мода в Токио и Ню Йорк, да не говорим за митичния френски градец Сен-Тропе (от 2003-та).

Наргиле с кислород.

Парижките стресирани юпита могат да благодарят за силните усещания на безпогрешния нюх на френският некоронован цар на рекламата Жак Сегела – същият който през 2007-а води президентската кампания на кандидатката на френската левица Сеголен Роаял, после гръмогласно и без сянка от смущение заяви, че гласува за безспорния десен фаворит Никола Саркози. А когато президентът се разведе набързо миналата есен, още по-набързо Сегела организира вечеря за ергенина Саркози и отново безпогрешно покани на нея сегашната първа дама на Франция.

Именно предприемчивият Жак Сегела откри въпросния първи кислороден бар в Париж в института за красота и спа център на жена си “Синьо като синьо”. Само 10 Евро за 10 минутен кислороден допинг.

Не го пробвах. Оставам си старомодна. Предпочитам да си изкарвам стреса тичайки по брега на канала, където живея, слушайки до оглушаване моята си музика, или просто да прекарам една приятна вечер на раздумка и чаша хубаво вино с приятели.

Толкоз,

ваша

Ир

Писмо отПисмо от Париж
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.