Косово, Куба, Обама или какво значи днес държавен суверенитет

Историята на малкото Косово е история на промяната в представата ни за суверенитет и международно право

Новият президент на Куба Раул Кастро на срещата в Националното събрание в Хавана на 24 февруари. Раул наследи на поста брат си Фидел и доказа, че историята се преобръща, а световната политика се променя. Снимка: Ройтерс

Фидел Кастро се оттегли след половин век на власт. Афро-американец е най-сериозният претендент за президентския пост в САЩ, като печели десета последователна победа над съперничката си за номинацията на Демократическата партия. Роди се нова европейска държава – Косово. И това се случи само за последната седмица.

Комунистическите диктатори обикновено не подават оставка. Чернокожите не се ползват с широка избирателна подкрепа в САЩ. Европейските граници не се променят без кръвопролития. Историята се преобръща. А промяната, както би се изразил Барак Обама, е нещо, в което можем да повярваме.

newyorktimes-logo.jpgСлед края на Студената война, след геноцидите в Босна (1992 г.) и Руанда (1994 г.), погубили близо един милион души, и след дигитално предизвиканото разпадане на бариери, разстояния и йерархии, някои правителства смятаха, че всичко може да си остане същото. И грешаха! При това не само в Хавана и Пхенян. Те вярваха, че в епохата на глобализацията принципите на Вестфалските договори от 1648 г. са достатъчни. На места като Москва, Пекин и Белград те се бяха вкопчили в идеята, че държавният суверенитет – неограничената власт на държавата в собствената й юрисдикция – е нерушима основа на международното право.

Миналата седмица сръбският президент Борис Тадич поддържаше тази позиция в ООН. Той настояваше, че независимостта на Косово „анулира международното право, погазва справедливостта и издига неправдата на пиедестал“. Тадич греши. Да оставим настрана факта, че Косово държеше едно от осемте места в колективното председателство на една покойна държава – Югославия – и всички останали страни, които участваха в него, от Словения до Македония и Босна, вече са независими.

На едно по-дълбоко ниво историята на малкото Косово е история на промяната в представата ни за суверенитет и международно право.

След споменатите по-горе геноциди, един, извършен от покойния Слободан Милошевич в Сърбия, показа, че Съветът за сигурност на ООН е твърде разделен, за да прекрати масовите кланета. И през 1999 г. НАТО заобиколи Съвета. Алиансът започна война за първи път, за да попречи на Милошевич да направи най-лошото, на което е способен, в Косово.

Войната, по думите на Томас Уейс, политолог от Нюйоркския университет, „имаше своя легитимност, дори и законността й да беше поставена под съмнение“. Тази легитимност се оформи от развиващия се консенсус, че, както каза Тони Блеър, „проявите на геноцид никога не могат да бъдат чисто вътрешен проблем“.

След Босна и Руанда, в един глобализиран свят, суверенитетът беше нещо повече от власт над определени територия и население. Той беше и отговорност. Когато тази отговорност бъде пренебрегната, а правителството нарушава основните права на своите граждани чрез убийства и етническо прочистване, суверенитетът може фактически да бъде суспендиран.

Етнически албанци минават край новооткрития монумент в Прищина, отбелязващ независимостта на Косово. Новата европейска държава е резултат от принципа “отговорност да защитаваш”. Снимка: Ройтерс

Генералния секретар на ООН отбеляза този факт: „Държавният суверенитет, в най-основния му смисъл, беше предефиниран.“ За Анан, както отбеляза Уейс: „Човешките права стоят над тесните претенции за държавен суверенитет.“ Което ни води към принципа „отговорност да защитаваш“. Приет на среща на върха през 2005 г. и известен на английски под акронима „R2P“, той формализира концепцията, че когато една държава е доказано неспособна или нежелаеща да защити гражданите си, и се извършват престъпления срещу човечеството, международната общност е длъжна да се намеси. Ако е необходимо – като последно средство – и с въоръжена сила.

Държавите членки на ООН декларираха, че са готови с одобрение на Съвета за сигурност „да предприемат колективни действия по бърз и решителен начин“, когато „националните власти явно не са способни да защитят населението си от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството“.

Независимо Косово, признато от най-големите западни държави, на практика е първият резултат от принципа „R2P“. То нямаше да бъде създадено, ако правата на човешките същества най-накрая не се изравниха с тези на държавите.
Доста удобно, появата на Косово съвпадна с учредяването в Ню Йорк на Световен център за „Отговорност да защитаваш“, управляван от Уейс. Организацията, подкрепена от правителствата на Канада, Великобритания, Холандия и други страни, а освен това и от Бан Ки-мун, наследник на Анан на поста генерален секретар на ООН, има за цел да разпространява идеите, залегнали в принципа „R2P“.

А те имат нужда от подкрепа. Войната в Ирак съживи култа към суверенитета през 21 век. Той беше експлоатиран от Судан, за да постави прегради пред опитите на ООН да спре геноцида в Дарфур, където правителството напълно се провали в „отговорността си да защитава“, без да предизвика „бърза и решителна“ международна намеса.

В Близкия изток и Африка все по-често виждат интервенционизма като прикритие за западните интереси. Но аз вярвам, че вълната скоро ще се обърне. „R2P“ ще се превърне в еталон. Този принцип е част от това, което Лорънс Уешлър нарече „десетгодишния, понякога побъркващо колеблив, дразнещ и компрометиран опит за разширяване на самата територия на закона“.

„Територията на закона“ сега е световна територия, на която човешкият живот е защитен. Принципите от Вестфалия се сблъскват с „R2P“. Идва ново „R2P“ поколение. Промяната на света е бавна работа, но от Косово до Куба тя продължава.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.