Ще се превърне ли мечтаният руски отбор в кошмар?

Руският президент Владимир Путин и първият заместник министър-председател Дмитрий Медведев на спортен празник в Пенза. Двамата засега се разбират прекрасно, но руската традиция е да се зачита само един лидер. Снимка: Ройтерс

Познавачи на Кремъл ги описаха като мечтания отбор: досегашният руски президент Владимир Путин, който ще стане министър-председател, и протежето му Дмитрий Медведев, който ще заеме мястото на държавния глава. Мнозина анализатори обаче смятат, че евентуални проблеми в работните отношения между двамата може да разрушат стабилността, за която разбирателството помежду им би било гаранция.

„Наличието на двама управници с различни екипи не предполага здрава управленска конструкция“, каза Владимир Прибиловски, опозиционер с дългогодишен опит в политическите анализи. „Антуражите на двамата вече се сблъскват помежду си. Без съмнение това ще продължи след изборите.“

Засега операцията „наследяване“ на Путин работи като по часовник. Въоръжен с подкрепата на популярния си наставник, 42-годишният Медведев почти със сигурност ще бъде избран за следващ руски президент на изборите на 2 март. А 55-годишният Путин, който ще се оттегли от президентския пост през май, се готви да задържи лостовете на властта, като стане министър-председател в правителството на Медведев. Той не може да остане президент, защото Конституцията му забранява да заема този пост три последователни мандата.

Не е сигурно дали това необичайно споразумение ще бъде ефективно: Путин може и да е наставник на Медведев, но като министър-председател той ще е на по-ниска позиция и ще трябва да се подчинява на по-младия мъж, прекарал години в сянката му. Това е изключително необичайно в контекста на руската традиция, подновена от Путин през 8-те години на управлението му. Накратко тя звучи така: силни ръководители, които не търпят съперници във властта.

Този месец Медведев отново увери, че споразумението ще работи. „Не се притеснявайте, каза той за списание „Итоги“. Връзката президент – министър-председател ще докаже ефикасността си.“

РИСКОВЕ ПРИ ПОДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТТА

Други обаче не са толкова уверени. „Елитите в Русия зачитат само един лидер, независимо на какъв пост е той“, писа в уводна статия всекидневникът „Независимая газета“. „Има очевидни празнини и рискове, свързани със споразумението за поделяне на властта, каза Крис Уийфър, главен стратег на банката „Уралсиб“. От гледна точка на начините за решаване на проблемите, определянето на приоритетните реформи и разходите, различията са неизбежни.“

В руската история има много примери за съвместно управление, завършили с провал. Трудното съжителство на последния съветски ръководител Михаил Горбачов с първия руски президент Борис Елцин ускори разпадането на Съветския съюз. Няколко години по-късно Елцин се скара със своя вицепрезидент Александър Руцкой. Конфликтът завърши с президентска заповед за танков обстрел срещу парламента.

Според Рой Медведев, един от най-известните руски историци, който при съветската власт написа дисидентската историческа книга за Сталин „Съдът на историята“, има и исторически прецеденти за ефективно поделяне на властта. Първият пример е на цар Николай Втори, поделял властта с Пьотр Столипин, могъщия министър-председател, който до убийството му през 1911 година държал под похлупак революционните настроения и задвижил серия от поземлени реформи. При съветската власт генералният секретар на КПСС Леонид Брежнев поделяше властта с министър-председателя Алексей Косигин.

Рой Медведев отбелязва, че в десетилетието преди да се оттегли по здравословни причини през 1980 година, Косигин е контролирал икономиката и е представлявал Москва в чужбина, докато Брежнев ръководел партията. „От тези два примера може да се направи заключението, че за Русия подобна система е възможна, заяви Рой Медведев. Русия е толкова голяма държава, че ако са търпими и добронамерени, двама души могат да управляват заедно, стига да си поделят сферите на отговорност.“

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.