Рязани уши 2
Помните ли първите бурни години? Престрелката пред „Севастопол“, боя в „Богат- беден“, стрелбата в „Дружба“, убитите барети в „Белите брези“, застрахователите с лепенките, югоембаргото? И камиона с четиринайсетте изгорели войничета?
Е, и да не ги помните, сега можете да се насладите на живо на същото зрелище. Из София се режат уши и се трошат крака, плиска се киселина. Бизнесмени клюмат простреляни в аудитата си. Още живите фучат с джипове, паркират по средата на улицата, многобройни охрани завардват цели булеварди и лъскави заведения.
Героите са същите. И режисьорите. Някогашните момчета от бригадите сега са лейтенанти. Преди прекарваха бензин, сега амфетамини. Босовете са легални собственици на акции, предприятия и недвижими имоти. Сменили са козината – но нрава, не. И скачат според тоягата. Няма ли я – наглите изпълнения и наказателни акции започват пак.
И за да е пълен кошмарът – отново осем изгорели. Този път във вагон.
Тогавашният министър на вътрешните работи се беше барикадирал в министерството, защото навън обикаляли въоръжени мутри. Къде е сегашният? На воаяж в Монако за чужда сметка? Или в Брюксел, да обяснява как сме преборили престъпността. Защото сме в Европа. Дали?
Май не го усещаме. Чувстваме се като в слаб римейк на второразреден филм.
Рязани уши 2.