Сварихме ракия в редакцията. Ало, митницата, искате ли акциз?

Колежката Нели Томова работи, докато на бюрото й се вари ракия. Снимка: Иван Бакалов

Скромният колектив на e-vestnik отбеляза по необичаен начин националния празник Трети март.

С едно малко 4-литрово казанче в редакцията сварихме 1,550 л ракия. Както се вижда от снимките, техниката е достатъчно малка, за да се помести върху бюрото до компютрите.

С помощта на един прост котлон изкарахме ракия от три различни суровини.

Най-напред пуснахме в казана половин бутилка водка “Търговище”, която се търкаля из редакцията повече от 4 месеца и никой не успява да я изпие. Целта беше водката да прочисти тръбите на чисто новото казанче, италианско производство. Както се вижда, формата му е подобна на т. нар. шарански казани, в каквито се вари френското бренди – коняк и др. Познавачите твърдят, че формата на казана има значение за вкуса на напитката. И експериментът го доказа.

След като продухахме казана с водката и отделихме добития спирт за технически цели, заредихме първо с няколко бутилки шампанско. Те бяха останали от Нова година, когато при сляпа дегустация класирахме 10 вида шампанско, което се продава на пазара у нас (виж тук).

Спиртомерът показва 60 градуса на полученото от първия казан. Снимка: Иван Бакалов

Не е за вярване, ама от шампанското, плюс една отворена и застояла се бутилка червено вино, се получи много ароматна ракия – около 300 мл 60-градусова.

Второто зареждане беше с 3 литра бяло вино, домашно, мускат, от Пловдивско. Домашното бяло вино рядко става за пиене, особено ако минат 2-3 месеца след като е направено. В случая това не беше чак толкова зле, но по-добре да се свари на ракия. Получи се питие не толкова добро, като от шампанското. По-остра на мирис ракия, не толкова ароматна. И само около 250 мл, 55-градусова.

Последното зареждане беше преварка – две бутилки по 750 мл домашна ракия от Троянско. От тях се получи 1 л ракия, малко над 60 градуса. Много добра.

Общото количество – 1,550 л. Предстои да разредим твърде високия градус с минерална вода, за да станат напитките 40 градуса.

Оказа се, че казанчето е супер. 200 мл ракия излизаха приблизително за 15-20 мин. Неудобството беше, че трябваше да сменяме охлаждащата вода след като се напълни втората чаша.

Последната капка падна вечерта, когато почна зарята за Трети март.

Защо беше целият експеримент?

От 2 месеца редакцията се опитва да научи от митницата и Министерството на финансите колко акциз е събран от алкохола в селските казани. Още няма отговор. От митницата получихме обобщена справка за всички акцизи, сред които се споменава, че за 2007 г. от високоалкохолни напитки са събрани 93 млн. лева. Общо. Не се знае колко от казани, колко от производители на алкохол.

Първата капка се процежда. Снимки: Нели Томова
Първата капка се процежда. Снимки: Нели Томова
Първата капка се процежда. Снимки: Нели Томова60-градусова ракия от първия добив. Снимки: Нели ТомоваКуполът на казана е с характерна форма на т. нар. шарански казани, в каквито варят френското бренди. И не е нужно да се изолира с каша от брашно. Снимки: Нели ТомоваАвторът наблюдава изкъсо процеса. Снимки: Нели ТомоваПолученият дестилат се процежда в обикновена чаша. Снимки: Нели ТомоваРакиен казан на бюрото, до компютрите. Снимки: Нели ТомоваСнимки: Нели ТомоваСнимки: Нели ТомоваЗареждане на казана със суровина. Снимки: Нели Томова

Нито има данни за сравнение с предишни години. Тях пък ги очакваме от Министерство на финансите. Но… истината е тъжна. За последната година постъпленията от акциз от бандероли (тоест от официални производители) са намалели около 3 пъти в сравнение с предишните години. Дали българинът е спрял да пие? Очевидно не. Единственото обяснение е, че производителите използват все повече фалшиви бандероли, което е публична тайна (виж тук статия в e-vestnik по въпроса). Дори Асоциацията на производители, вносители и търговци на алкохол обяви на пресконференция през лятото, че най-големите производители на алкохол у нас използват фалшиви бандероли. Те не посочиха поименно кои са, но известно е, че най-големите са “Пещера”, “Карнобат” и “Търговище”. Нищо не последва след тези изявления.

Държавата има проблем. Тук се продава най-евтиният алкохол в Европа. Цената в магазина е невъзможно ниска – ако се начислят върху нея всички производствени разходи, суровини, акцизи, търговски проценти, ще се види, че много от концентратите се продават под себестойността си. Как е възможно? Лесно – с помощта на фалшиви бандероли. Когато половината продукция на един завод е с фалшиви бандероли, това значи, че не се плаща акциз и се генерират пари в черна каса. Това позволява да се продава на ниска цена, което пък разорява законните производители.

Проблемът съществува повече от 10 години и държавата не се опитва да го реши. Не е тайна, че въпросните черни каси финансират и политици.

Затова редакцията на e-vestnik ще си плати акциза за сварената ракия, когато получи данните за акцизите и имена на производители, с чиято марка са залавяни бутилки с фалшиви бандероли. Оказва се, че това е най-пазената тайна в държавата.

Снимки: Нели Томова

Домашната ракия е опасна

По важната част от ракиената тема е повсеместното варене по села и паланки. В миналото ракия са варели само майстори. Сега ракия вари всеки втори. Изглежда лесно. Истината е, че е много опасно. Експертите обясняват – селският казан прави ракия по т. нар. прекъснат процес. Тоест зарежда се един казан, дестилира се, изхвърля се и се зарежда наново. В началото и в края на дестилацията излизат различни фракции. Първата е добре известният метилов алкохол. Затова първите количества спирт се изхвърлят. До 2 г на литър метилов алкохол не е страшно, това е допустимата норма. Но в селския казан никой не може да контролира точното количество. Единственият уред за мерене е спиртомерът.

Има и по-опасни фракции при варенето. Част от тях са т. нар. естери. Те са своеобразни химически аналози на мазнините, нарушават мастния обмен и вредят на черния дроб. Друга опасна група съединения в домашните ракии са т. нар. висши алкохоли, които основно излизат от казана накрая на дестилацията, с патоките. Затова майсторите се стараят да правят ракия с висок градус, около 55, за да не влязат в ракията повече висши алкохоли. След това тя се разрежда с минерална вода, за да се получи 40 градуса.

В заводското производство, което по традиция у нас погрешно се смята за по-лошо от домашното, дестилацията става по друг начин – чрез т. нар. ректификационна колона. Там няма различни фракции в началото и края на дестилацията. Процесът е непрекъснат, на определена височина от колоната, в която се нагряват суровината, се отделя 60-градусовата напитка, останалите фракции се отделят по-ниско на колоната. Така питието е по-чисто. Но в България по традиция се смята, че домашното е най-добро. Цяло усилие е да се отървеш, когато някой ти навира домашна ракия – парлива или миришеща на ацетон – с клетви, че баща му или вуйчо му я е правил, супер е.

Печалната истина е, че от повечето домашни ракии, попаднали за изследване в лаборатории, се оказват със съдържание на вредни вещества в пъти над нормите.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.