Искат ли анорексичките да умрат?

Анорексията е с най-висок процент смъртност сред всички психични смущения, а страдащите от нея избират най-смъртоносните методи за самоубийство. Снимка: дворак.орг

Да откажеш да се храниш звучи на повечето хора като същинската дефиниция на самоубийство. Затова може би не е изненадващо новото изследване за анорексията, това заболяване, типично предимно за младите жени и момичета. Изследването констатира, че когато анорексичките решат да свършат с живота си, те избират някои от „най-сигурните“ методи за самоубийство. В много отношения новото изследване на университета във Върмънт представлява крайъгълен камък в начина, по който лекарите тълкуват склонността към самоубийство на пациентите, страдащи от анорексия.

Анорексията е с най-висок процент смъртност сред всички психични смущения. Но досега психолозите смятаха, че високият процент смъртност се дължи на влошеното физическо състояние на пациентите. Хипотезата им беше, че те вече са на ръба на смъртта, тъй като са недохранени и със свръхниско тегло, така че дори и най-плахият опит за самоубийство би бил фатален.

Авторите на новото изследване доказаха, че това заключение в повечето случаи е погрешно. Въз основа на девет изследвания на анорексички в Германия и в Бостън, те установиха, че самоубийствата са не просто зов за помощ, отправен по погрешен начин, но и че те са истински решени да умрат, когато опитат да се убият. Деветте пациента използвали жестоки начини като скок пред движещ се влак, поглъщане на опасни препарати за почистване и самозапалване. Тези пациенти били склонни към самоизолация преди опитите си за самоубийство, най-вероятно за да намалят възможността да получат животоспасяваща помощ. “Установихме, че смъртта на тези пациенти има малко общо с ниското им телесно тегло”, казва водещият изследването Джил Холм-Денома, професор по клинична психология във Върмънт и експерт по лечение на хранителни смущения. “Методите, избрани от тях, биха причинили смъртта на всекиго.”

Работата на Холм-Денома потвърждава виждането и на други експерти, сред които и изследването на университета Харвард от 2003 година. Според тях анорексичките – заради природата на заболяването им – са склонни към самоунищожение, което предопределя по-висок процент предразположение към самоубийства, също както е при злоупотребата с алкохола. Изследването на 250 жени, страдащи от хранителни смущения показа, че рискът от смърт чрез самоубийство сред анорексичките е 57 пъти по-вероятен отколкото при здравите жени.

Реклама на италианската фирма за облекла Nolita, която поде кампания срещу анорексията. Заради болестта си анорексичките свикват с болката и са склонни към самоунищожение. Снимка: Ройтерс

Изследване на самоубийствата, проведено от психолога Томас Джойнер в държавния университет във Флорида през 2006 година, направи една стъпка по-напред, като стигна до заключението, че анорексиците привикват към болката, което ги кара да не се страхуват от смъртта. Затова е по-вероятно те да изберат по-смъртоносен начин за самоубийство.

Изследването на Холм-Денома е едно от първите на методите за самоубийство, използвани от анорексиците. Професор Денома твърди, че ужасните методи, избрани от анорексиците, както и фактът, че се изолират, за да не могат да бъдат спасени, показват, че почти няма съмнение в желанието им да умрат.

Новото откритие ще бъде публикувано в пролетното издание на списание Journal of Affective Disorders и ще бъде представено на предстоящата през тази година национална среща по хранителните разстройства. От хранителни разстройства като анорексия или булимия в САЩ страдат приблизително 10 млн. жени и един милион мъже. Според данните на Националната асоциация по хранителни разстройства (National Eating Disorder Association) жените между 15 и 24 години са 12 пъти по-застрашени да умрат от анорексия, отколкото от всички останали причини за смърт. А самоубийството е основната причина за леталния край сред анорексиците, по-сериозна дори от глада. Според Холм-Денома изследването демонстрира, че терапевтите и лекарите трябва да се отнасят крайно сериозно към риска от самоубийство сред страдащите от хранителни разстройства. “Вероятността пациентът да иска да си причини смъртоносна травма трябва да бъде разглеждана правилно”, казва професорът и добавя: “Най-много внимание трябва да се обърне на психиатричната помощ.”

Изследването на Холм-Денома потвърждава най-лошите страхове на семействата на анорексиците. Един от най-големите проблеми на тези семейства е как да осигурят достъпна психиатрична помощ на любимите си хора, диагностицирани като анорексици. Здравната застраховка рядко покрива подобни разходи. Повечето здравни експерти не са съгласни, че хранителните разстройства изискват психиатрична помощ и затова дългосрочната терапия не се покрива от повечето здравни полици. В най-ужасните случаи клиничните пътеки плащат за кратка хоспитализация за стабилизиране на теглото на пациента. Но щом анорексикът започне да наддава килограми, той трябва да си отиде вкъщи. “Биологичната криза може и да е преминала, казва Барбара Антъни, адвокат от Бостън и изпълнителен директор на организацията, подпомагаща семейства Health Law Advocates, но болницата и клиничните пътеки не полагат усилия да осигурят на тези пациенти психиатрична помощ, от която те отчаяно имат нужда.”

Разходите за терапията на пациент, страдащ от хранително разстройство, варират от 25 до 30 000 долара на месец. Много семейства се принудени да ипотекират имотите си или да посягат към спестяванията си. “Това положение е трагично, казва Холм-Денома. Анорексията е една от най-сериозните психиатрични болести в обществото ни. Работата ни показва, че трябват повече усилия, за да бъде предотвратена.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.