Ще избухне ли война в Южна Америка?

Еквадорски войници си слагат бели ленти за идентификация преди да влязат в джунглата. Напрежението между Колумбия, Венецуела и Еквадор ескалира рязко, след като колумбийски войски нахлуха на екварорска територия. Снимка: Ройтерс

Териториалните, икономическите и политическите проблеми на Южна Америка може да експлодират мигновено. Няма да успее да реагира нито ООН, нито друга някоя организация. Днешното изостряне на отношенията между Колумбия, от една страна, и Венецуела и Еквадор – от друга, е само първата лястовичка.

Колумбия, Венецуела и Еквадор започнаха да се готвят за война. Колумбийските войски извършиха на еквадорска територия операция срещу левичарската групировка ФАРК, смятана за терористична от държавното ръководство и от САЩ. Проамериканският президент Алваро Урибе я обвинява в непрекъснати отвличания на заложници, търговия с наркотици и много други неща. Войната трае вече дълги месеци и краят й не се вижда.

Възмущение от действията на Колумбия изрази не само президентът на Еквадор Рафаел Кореа, но и лидерът на Венецуела Уго Чавес, негов близък приятел. Чавес, който поддържа тесни контакти с въстаниците, вече заплаши да обяви война на Колумбия, ако подобна операция се повтори на венецуелска територия. Както личи, в Южна Америка може да избухне мащабна война, в която е възможно да бъдат въвлечени много държави.

Латинска Америка е сред най-динамично развиващите се региони в света. С движението си „наляво“ и високите темпове на икономически растеж тя буди твърде жив интерес у субектите на световната общност. Останали дълго време в „периферията“ на голямата световна политика, страните от континента не бяха засегнати от последиците на мащабните междудържавни конфликти в същата степен като тези от Европа или Азия. Световните геополитически тенденции обаче имаха активно влияние върху отношенията между латиноамериканските страни. През 19-и век процесът протичаше успоредно с формирането на независими държави и граници между тях в Западното полукълбо. През 20-ото столетие геополитически съображения съдействаха за появата на многобройни териториални спорове, конфликти и войни между страните от Латинска Америка. В региона пулсираше процесът „обединяване – разединяване“ на държавите от континента пред лицето на могъщия им съсед, САЩ.

В контекста на глобализацията класическите геополитически „пасианси“ в латиноамериканските страни започнаха да се променят под въздействието на фактори от геоикономиката, геополитиката и геокултурата. В началото на 21-и век държавите от континента започват да разработват редица политически и социално-икономически проекти (Бразилия, Венецуела, Боливия). Очертава се модификация на комплекса от междудържавни връзки в региона. Не бива да изключваме възможността

Президентът на Еквадор Рафаел Кореа на пресконференция в Бразилия. Той скъса дипломатическите отношения с Колумбия и изпрати войски до границата й. Снимка: Ройтерс

да се активизират стари, „замразени“ спорове и да се появят нови, подклаждани от противоречивите влияния на глобализацията.

Така например британските и аржентинските медии периодично се връщат към точещия се от стотици години спор чии са Фолклендските (Малвинските) острови. Аржентина упорито апелира към Великобритания за мирно решаване на спора, тъй като не разполага с ресурси за силово решение. Териториален конфликт има и между Венецуела и Колумбия – от 1941 година те не могат да си поделят водите на Венецуелския залив, на чието дъно бяха открити доста големи петролни залежи. След 1980 година напрежението между тях достигна опасно високо равнище и страните „замразиха“ спора за неопределено време.

Независимо че в края на миналия век солидарността между страните от региона започна да укрепва, териториалните спорове и конфликтните ситуации все още са факт. Днес обаче те са прехвърлени от сферата на пряко въоръжено противопоставяне в по-широкия контекст на териториални и други претенции. Това е особено опасно с оглед на факта, че Колумбия в наши дни има подкрепата на САЩ, а Венецуела, напротив, си е развалила отношенията с Щатите.

От началото на 2006 година международните наблюдатели изразяват тревога от перспективата да се изостри друг отдавнашен териториален спор – между Боливия и Чили, след като Втората тихоокеанска война лиши боливийците от излаз на Тихия океан. След Втората световна война Ла Пас неведнъж поставяше въпроса да бъде преразгледан боливийско-чилийският мирен договор от 1904 година и на Боливия да бъде върнат излазът на море, като канеше за посредници различни международни организации. През 1978 година, когато противоречията с режима на чилийския диктатор Аугусто Пиночет стигнаха своя връх, Боливия скъса дипломатическите си отношения с Чили, невъзстановени и до днес.

Боливийците не приемат чилийското предложение да им се предостави за икономически нужди тясна ивица земя покрай тихоокеанското крайбрежие. Както многократно беше потвърдено на най-високо ниво, чилийците никога няма да се съгласят с „молбите“ на Боливия, тъй като не желаят страната им да бъде разделена на две части.

Междувременно една мощна вълна – индианското движение (индианците са 60 на сто от населението в Боливия), осигури победа на етническия индианец Ево Моралес в президентските избори през декември 2005 година. По време на кампанията си Моралес обеща да национализира петролногазовия отрасъл и да върне на страната „излаза на море“.

И все пак териториалните спорове днес вече не са конфликти в пълния смисъл на думата. Глобализацията и активното „блоково“ движение в региона за известно време позагладиха острите ъгли, свързани с териториалните претенции, но противоречията може да се разпалят с нова сила. Това изцяло важи примерно за териториалните конфликти, каквито може да бъдат провокирани от конфликти с друг характер, ако има такива. Например от политически.

Редица страни от региона преразгледаха своите доктрини за национална сигурност, открити бяха и нови заплахи. В тази връзка стана твърде актуален въпросът за интензивна диверсификация на връзките и търсене на нови партньори в рамките на военнотехническото сътрудничество. Особено големи успехи тук отбеляза Венецуела.

Сред основните национални проекти на боливийското правителство е превъоръжаването на венецуелската армия и снабдяването й с нови модели въоръжение, военна и специална техника, тъй като САЩ се отказаха от доставките на оръжия за Венецуела (с мотива, че страната поддържа „прекомерно близки“ контакти с Куба и Иран).

Оръжия вече са натрупани и може да започне стрелба. Междувременно американците не жалят средства, за да въоръжават Колумбия. Всеки момент може да се прояви по някакъв начин и териториалният спор между Боливия и Чили. Какво очаква в близките години латиноамериканския континент – това знае единствено Бог.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.