Медведев – начало на нова ера?

Дмитрий Медведев и Владимир Путин на кръга от световната купа по ски-свободен стил в Москва. Двамата са решени да управляват в тандем, въпреки че руснаците традиционно изпитват страх от подялбата на властта. Снимка: Ройтерс

В неделя руснаците гласуваха за нов президент, но, разбира се, действителният избор беше направен през декември, когато Владимир Путин публично даде благословията си на своя приемник. Това не прави маловажно случилото се в неделя, когато руснаците с огромно мнозинство подкрепиха избраника на Путин, Дмитрий Медведев. Петите президентски избори в страната през последните 17 години означават няколко неща.

Последните избори преди всичко затвърдиха ограничението постът държавен глава да не се заема повече от два мандата. Преди 6 месеца не беше ясно дали тази конституционна норма ще остане. Путин би могъл да разчита на широката си електорална подкрепа, за да се задържи в Кремъл вовеки. Днес подобно хрумване е вече в историята. Системната ротация на върха на руската властова структура сега е гарантирана от нововъзникваща традиция, а не просто от податлив на изменения закон.

За разлика от всички руски избори до момента, сега вотът беше за тандем. До Медведев вероятно ще застане Путин като министър-председател. Предстоящата подялба на властта ще представлява съществена промяна в действащата конституция. Основното положение в нея до този момент се свеждаше до постановката, че „цялата власт в Руската федерация принадлежи на президента на Руската федерация“. Сега господата Путин и Медведев залагат на буквалния прочит на Основния закон, според който премиерът е главният изпълнител, докато президентът носи отговорност за националната сигурност, отбраната и външните работи, както и за съблюдаването на Конституцията.

На никого, а вероятно и на двете действащи лица, не е известно как точно ще работи на практика този тандем. Националният герб на Русия изобразява двуглав орел, но руснаците традиционно изпитват страх от подялбата на властта, възприемайки я като предвестник на бурни борби на върха или дори на гражданска война. Дори съществуването на вицепрезидент донесе разединение: срещу Михаил Горбачов, а след това и срещу Борис Елцин бяха подготвени заговори от хората, заемащи втората длъжност в държавата. Така през 1993 година постът беше премахнат. И все пак ситуацията, при която самият президент е основната действаща институция в страната, е в основата си нестабилна и все по-нефункционална. Затвърждаването на премиера и на кабинета като друга институция би било стъпка в правилната посока.

Това няма да е лесно въпреки очевидната симпатия между господата Путин и Медведев. Може да се окаже трудно за старшите им съветници да прокарат новите граници на съответните им правомощия и власт. При наличие на компетентен арбитраж обаче едно сравнително стабилно разпределение не изглежда непостижимо в по-дългосрочен план. Други федерални структури, които сега съществуват просто като агенции към президентството, от двете камари на парламента до висшите съдилища и политическите партии, могат в крайна сметка да получат повече автономия и на свое собствено основание да се развият в институции. Ако това се случи, руската върхушка ще се сдобие със структура, която прави системата като цяло по-гъвкава, а по този начин и по-стабилна.

Влизането на Медведев в Кремъл се афишира като продължение на курса на Путин. Стабилизиращото управление на Путин закрепи постигнатото при Горбачов и Елцин. Владимир Путин беше краят на една ера, Дмитрий Медведев е началото на нова.

Мъж върви пред предизборен плакат на партия „Единна Русия” в Москва през ноември. Медведев ще продължи курса на Путин, но има и редица нови задачи – да утвърди върховенството на закона и да повиши стандартите в Русия в здравеопазването, жилищното строителство и образованието. Снимка: Ройтерс

Основното постижение на Путин беше, че успя да изправи Русия отново на крака и да осигури победата на капитализма в страната.
Задачата пред Медведев е удвоена: да постигне решителен напредък по отношение на върховенството на закона и да повиши стандартите в Русия в областта на здравеопазването, жилищното строителство и образованието, било то и в условията на преход от икономика, базирана на търговията, към изграждането на основа за икономическа иновация.

Новият период вероятно ще продължи дълго след мандата на Медведев, но следващите 4 години ще бъдат решаващи. Не просто обществените очаквания са много високи. Русия на практика е достигнала пределите на настоящия икономически модел. По-нататъшното натрупване на долари от нефтената индустрия ще донесе растеж, но не и развитие. Продължаващата централизация на държавния контрол задушава икономиката. Съдилищата, които обслужват интересите на властимащите (или на тези, които плащат, за да съборят съперниците им) правят правата на собственост условни.

Всеки реален напредък към една по-отворена и иновативна икономика ще трябва да бъде за сметка на добре подсигурилите се бюрократи. Много от тях смятат, че са ударили джакпота под формата на държавни корпорации и не са склонни лесно да отстъпят от позициите си. И все пак Кремъл отделя повече време да громи политическите си опоненти, особено либералите от „прокълнатите 90 години“, вместо да достига до най-добрите и умни хора в Русия, за да ги въвлече в общите усилия към модернизация.

Дори когато са оставени на самотек, на руските либерали не им върви и те се увличат в караници помежду си. От дълги години много от техните лидери изглеждат като ходещи паметници на времето, когато са били млади и пълни с буйна енергия. Кремъл, техният отмъстител, не само че им навреди, но на всичкото отгоре ги и обиди, като хвърли в неделната битка да се състезава като представител на либералния електорат фалшив либерален кандидат, на практика неизвестният Андрей Богданов. (Той получи само малко над 1% от гласовете).

И все пак либерализмът в Русия далеч не е мъртъв. Той придобива нов облик и чертае нови планове. Той увлича бизнесмени и специалисти, които претендират за по-голяма икономическа свобода и за подрязване на властта на продажната бюрокрация. Привлича представители на средната класа, които все по-усилено работят съвместно, за да защитят правата си на граждани и на собственици. Либерализмът обединява и свободомислещи висши бюрократи и технократи, които осъзнават, че без свобода и без отчетност Русия ще претърпи пълен провал в конкурентната и глобализирана среда. В бъдеще старата либерална демокрация и навалицата от защитници на човешките права може да бъдат заменени от по-упорита група националлиберали, които в крайна сметка ще имат възможност да споделят властта с доминиращите консерватори и изплуващите социалдемократи.

Това в най-добрия случай е дългосрочна перспектива. Към настоящия момент би било правилно светът да възприема Русия като все още авторитарна в основата си страна, пристъпваща към конституционализма, на която да пожелае успех.

Що се отнася до външната политика, нейният стил може да претърпи промени при президента Медведев, но същността й ще се запази непокътната. Съвременна Русия е една самотна велика сила, практикуваща политика на силата в условия на глобализация. Украйна е добър пример: Москва вече няма илюзии, че тя е част от царството й, и престана да я субсидира с евтин газ и се научи да противопоставя основните й политически кланове. Русия е решена да се бори за икономически ползи, политическо влияние и културно въздействие, но е склонна на сътрудничество, когато условията за това изглеждат подходящи.

Европейци по рождение, но културно различаващи се от Запада, руснаците постепенно трансформират обществото и икономиката си по западен образец, като в същото време в политическо отношение продължават да стоят много далеч от Европа. Това е страна, която трябва да се наблюдава внимателно. Дмитрий Медведев се появява в интересен момент.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.