Заговорът „Могилино“ или защо в Европа причисляват България към Третия свят

„Дълбоко ме смути онзи филм, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал.“
Президентът Георги Първанов за филма на Би Би Си пред дискусионен форум в Русе.

Сигурно ще предизвикам гримаса на недоверие, ако кажа, че в България се живее по-лесно – дотолкова, доколкото българинът си дава сметка (реалистично!), че в родните условия правдата няма шанс. Всички т. нар. демократични механизми са оплетени с лъжи и/или с невежество: българинът не вярва на лъжи и не тръгва да се бори с вятърните мелници. Това прави живота му по-лесен на индивидуално ниво – и невъобразимо труден на обществено ниво. Никой не си дава труд да разобличи лъжите; на тяхна основа избуяват други, още по-разкошни, и пауновите пера се веят, а звънчетата весело подрънкват, докато общата каруца трополи към пропастта. Тук войната за правда е направена невъзможна. За себе си аз определям българското общество не като демократично, а като посттоталитарно – едно общество, което трябва да лекува рани, преди да се събуди за истински живот.

Лъжите, с които ние нямаме проблеми да живеем, обаче, звучат грозно в ушите на света. Ето няколко извадки от отзивите на зрителите във Великобритания след излъчването на филма за Могилино. (Виж тук в сайта на Би Би Си)

George Kirkham, Slough: ”Това отвори очите ми за факта, че Европейският съюз прахосва парите ни! Чувствам се дълбоко отвратен от тази системна, „съобразно закона”, злоупотреба с деца, която се извършва в европейски домове за деца! Не мога да повярвам, че в България, която, без съмнение, е страна от третия свят, на децата в тези домове не се дава никакъв стимул и те се оставят за часове наред без професионална помощ, гладуват до смърт и търпят физически наказания. Бях шокиран да видя как младите момичета са подкарвани като стадо овце, голи, под душовете, от служители-мъже. Европейският съюз разполага със значителни обществени средства и е ясно, че тези млади хора, които отчаяно се нуждаят от подкрепа, не получават нищо. Отнема им се всичко човешко, къде е Европейският съд по правата на човека? Това е като да гледаш детски домове през 18 столетие. Нямам думи да изразя колко възмутен, притеснен и фрустриран се чувствам, че всичко това се случва в Европейския съюз. Кейт Блюет би трябвало да бъде наградена с рицарско звание, за това, че изважда на бял свят тази ужасяваща ситуация. Бих искал да получа ответна реакция от Европейската комисия и срокове във времето как комисията възнамерява да се справи с тази нетърпима ситуация; какви санкции ще наложи Европейският съюз на българското правителство, за да гарантира, че те ще направят необходимото за премахване на тази ужасяваща и противозаконна практика?”

Jeanette, Newcastle: ”Европейският съюз има задължението да предприеме действия, и то бързи! За колко още деца не са положени необходимите грижи до степен да се оставят да умрат, откакто е направен този документален филм ? Ние трябва да ударим българското правителство там, където го боли – по джоба. Призовавам всички западняци да спрат да купуват ваканционни имоти в България. Спрете да си резервирате почивки в тази страна. Спрете да пълните дебелите джобове на тези, които затварят очи за отчаяното положение на най-ранимите хора в тяхното общество. Може би сър Боб и други като него трябва да действат по-адекватно. Не да събираме средства, а да се сплотим за защита на изоставените в България. Да започнем да говорим за децата в нужда!”

Angela Gilroy, Dublin: „Ще пиша на моя европейски представител с молба да се окаже натиск на Европейския съюз за предприемане на действия и се надявам много други хора да направят същото”.

Slawomir Banek, Pinner, London: „Чувствам се толкова притеснен, че дори ми е трудно да пиша. Нещо трябва да бъде направено, за да се подпомогнат тези хора. Как е станало възможно България да бъде приета в Европейския съюз ? Къде са европейските стандарти, които трябва да бъдат изпълнени за присъединяване към Европейския съюз ? Не мога да проумея как изобщо е възможно да стават такива неща. Когато видях тези социални домове, те изглеждаха като нацистки концентрационни лагери! Сигурен съм , че българското правителство ще направи нещо само под натиск от другите европейски страни. Благодаря на режисьорката (не си спомням името й), която е направила този документален филм. Вие отворихте очите ми”.

Tracey Innes, Glasgow: „Почувствах се ужасена при окаяния вид на тези безсилни деца в институцията в Могилино. Както много други зрители, сякаш сърцето ми се късаше, но преобладаващото чувство бе ярост, че не мога да направя нищо.След това писах на моя местен европейски представител с молба да повдигне тези въпроси на подходящите места”.

John Fitzpatrick, Dublin: „Благодаря ви за този чудесен филм. На българското правителство трябва да се потърси сметка съобразно законите на Европейския съюз, тъй като това е страна-членка; това правителство трябва да отговаря и пред съдилищата за човешките права”.

Това е заговорът „Могилино”.
Не е спретнат от МИ-5, нито от „ определени среди”. Просто гражданите на демократичните страни са възмутени и използват демократичните механизми, за да изразят мнението си и да предприемат действия.

P.S. Освен показването на филма в Европейския парламент, с което интересът на повечето български медии се изчерпа, има и други „щрихи от антибългарската кампания”, за които ние сме слабо информирани. Ето един от тях, случил се на наша територия:
„Комисарят по човешките права на Съвета на Европа Томас Хамарберг ще обсъди ситуацията с човешките права в България с националните институции и неправителствени организации по време на двудневната си визита в София, която започва на 14 февруари. Дискусиите ще имат за предмет правата на децата, правата на хората в неравностойно положение и проблеми, свързани със съдебната, малцинствена и анти-дискриминационна политика. По време на визитата си Комисарят по човешките права ще се срещне с председателите на Комисията за защита от дискриминация и Държавната агенция за закрила на детето, Националния омбудсман и представители на неправителствени организации”. Информацията е публикувана на сайта „Кампания за защита на изоставените деца на България”.
Очакваме последиците от поредната „адекватна реакция” на българските управляващи и българското общество.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.