СофияПловдивВарнаБургасРусе

Димитър Павлов: Не мога да кажа дали съм най-забавният водещ. Забавлявам се

Радиоводещият Димитър Павлов стана водещ в шоуто „Форт Бояр“. Снимка бТВ

9 часа сутринта във вторник, на „Цар Борис“ е ад. Софиянци и такива, които са „по принцип от Враца, но иначе са от София“, нервничат в колите си. Някои се опитват да пробият в трафика със състезателни умения, останалите пък цветущо обсъждат чужди майки. Сред тези псувни и останалите, които ти идват на ум, изведнъж от радиото в колата се чува познат глас: „Уважаема масо народ, избираме човек на деня!“ Кой друг, ако не Димитър Павлов – водещ на сутрешния блок в „Ретро радио“ може в този ранен час да те разсмее? Или най-малкото да те успокои, че не си единственият луд, станал преди осем. За Павлов казват, че е най-забавният радиоводещ в ефира.
30-годишният Митко става „разпознаваем за широката публика“ след предаването „10-те най“ по бТВ. Сега го гледаме в „Това го знае всяко хлапе“, а след броени дни и в шоуто „Форт Бояр“. Но преди тези изяви, завършилият „Публична реч“ в НАТФИЗ, е бил водещ на новинарската емисия в тв „Евроком“. „След като работех през ученическите ваканции в сферата на хранително-вкусовата промишленост (има предвид като барман и сервитьор), първата ми сериозна работа беше в „Евроком“, разказва Митко. Не успявах да бъда сериозен, беше кофти за колегите ми, защото все пак това бяха новини, всеки се опитваше да гради кариера, а аз се държах несериозно…“ Митко прекъсва разказа си, защото докато разговаряме в тъмното студио на „Ретро радио“, той води предаването си.

Водещият в студиото на „Ретро радио“. Снимка: авторката

„Мобилизирал съм се да работя и да вършим работа с теб, не мога да ти предложа кафе, защото нямам“, изстрелва водещият, докато в ефир текат няколко парчета подред. „Не обичам категориите, не мога да кажа, дали съм най-забавния водещ. Не се приемам на сериозно и се забавлявам. Нещата са ден за ден, понякога се получава, понякога – не, но не помня лафовете от предаванията. Сам си пиша сценария. Гледам ежедневници, особено английски сайтове с жълтини, които да са смешни и ги завъртам. Редактор нямам. Когато не съм окей, обаче си го казвам на слушателите, не го крия“.

За ранното ставане Митко е категоричен, че се свиква. „Аз се бях зарекъл от казармата да не ставам рано, но така се случи. А и аз нямам проблем с ранното ставане, спя по малко по принцип. Обикновено, когато ми се спи, си казвам, докато водя предаването. Най-добрите програми стават, когато си с махмурлук и изобщо не си спал. Не ми се случва често, защото се изморявам страшно много. Случвало ми се е да дойда отнякъде директно в студиото, което е майката си трака. Имам чувството, че сърцето ми прави ръченичен ритъм. Въпрос на навик е, но следобед не ме търси за работа“.

Павлов сред децата в „Това го знае всяко хлапе“, което води заедно с Део. Снимка бТВ

Според Митко водещ не е професия в България, а просто весело занимание, което не носи пари. Носи емоция. „За мен телевизията носи повече комерсиалната страна на нещата, докато в радиото пари не могат да се спечелят, освен ако не продавам радиа. “

За популярността

„Разпознават ме по улиците и ми е досадно. Дразня се, когато непознати хора се пулят насреща, това обикновено са баби, които ме познават вече от „Това го знае всяко хлапе“. Ако тръгна да използвам това нещо спрямо жените е добре, гали честолюбието, но иначе е много досадно. Промени ме малко популярността, за съжаление, станал съм по-суетен, което не ми харесва много. Усещам се от време на време. Опитвам се да стоя настрана от много неща, най ме е страх да не се взема насериозно, но мисля, че опасността не е толкова голяма, все пак не съм на 20 години.“

За пътуванията

Оказва се, че на шегуващия се водещ най не му е до смях, когато пътува със самолет. „Пътувал съм много из България, в чужбина – не, защото ми става лошо в самолет и се ограничавам. Бил съм иначе в Гърция, Прага, Сърбия. Скоро бях на „Манчестер“ и „Лион“ Не мога да го опиша! Аз съм фен на „Юнайтед“, но много толерантен. Не ходя да си режа вените, да мра за отбора. За първи път бях в Англия, за първи път ходих на мач от такъв ранг. По принцип не обичам да ходя по стадиони, защото в България ходят страшно много лумпени и не е много приятно. Мачът се превръща в борба за оцеляване, гледаш някой да не те набие. Но в Англия наистина хората сякаш са на театър. Ако знаеш какво е усещането! 75 хиляди, които пеят през цялото време. Аз бях в сектор за семейства, целият ред стана, за да седна аз, пазиха ми мястото, защото бях закъснял. Няма такава култура!

А бях и във Франция – за „Форт Бояр“, да. Пътуването беше… абе самолет, турбуленция, става ми лошо, страх ме е, слязохме на летището, качиха ни в кола, с едно корабче в морето, за да стигнем до крепостта. Едва накрая овладях, как да не ми става лошо, защото капитанът на корабчето ми обясни, че трябва да се клатя заедно с корабчето. Беше смешно, защото аз с всичките ми страхове, а ходя, моля ти се, да вдъхвам кураж на някакви хора, които трябва да играят във „Форт Бояр“. А те като ме погледнат – аз блед като тапет. Стоя и се чудя: „Да повръщам ли? Какво да правя?“. Безумие… прости како, но трябва да вляза пак“ – казва Митко и влиза в студиото.
За студентския живот

За студентските си години Митко смята, че не ги е изживял в пълния им блясък, който преживяват студентите от провинцията. „Аз не съм имал нормален студентски живот, защото съм от София, живеех с родителите ми и това не предполагаше да ми се случи цялата свинщина и градивна простота в такъв блясък, както на много други хора. Иначе беше безгрижно – малко пари, много пиене. Бяха свежи години – 96-97 година, когато падаха правителства, стачкуваше се. И аз като всички отивах и скачах. Тогава несериозно се отнасях към живота, защото тук ми е било адски весело. Сега нямам отношение към случващото се у нас, трябва да дойде моето поколение на власт или следващото, за да имам, случващото се сега е пълна глупост. Не бих живял в България, ако нямах нещата, които имам тук – аз си харесвам това, което правя и няма да успея в моята професия толкова бързо навън. Иначе не ми се живее тук и не бих избрал България, ако бях на 20 години. Дразни ме безхаберието на хората. Всеки смята, че всичко може да се оправи за 3 дни и ако не стане, се обръща към друг, който също обещава 3 дни, след това идва друг такъв.“

Димитър Павлов, докато води сутрешния блок на „Ретро радио“ Снимка: авторката

Отново в ефир. Човекът на деня е ясен – сред всички ненормалници, за които са писали жълтите вестници, Митко избира мъж, „арестуван в парк в Лондон, където се е опитвал да е… улична лампа. Честито!“.

„Миналата година хванаха един, който правил секс с ограда, връща се към интервюто водещият. Напоследък е шаш и паника! Нямам време за себе си! И заради снимките покрай „Това го знае всяко хлапе“.
А с хлапетата се работи адски елементарно, въпреки, че са много лигави. Но и аз не съм по-малко лигав от момчетата (момичетата са по-сериозни). Даже ме дразнят някои от тях, защото се лигавят повече от мен и Део. Децата са много по в час от нас и това е нормално, те имат много по-лесен достъп до ужасяващо количество информация и са много по-обременени. Те на 12 знаят колкото аз на 20. Знаят повече псувни от мен, това не говори добре за тях де, но те живеят по-бързо.“

Накрая Митко разказва, че си почива с „тъпо гледане на телевизия, или излизам и се разхождам сам някъде…“
„А ти не ме попита как съм (смее се) – казва Митко за „довиждане. – Аз да ти кажа добре съм, много ми се спи и ми личи, а уж съм се наспал…“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.