Бира, пури и есемеси определят бъдещето на Европейския съюз

Германският канцлер Ангела Меркел (вляво) и председателят на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу на пресконференция след срещата на държавните глави на страните от ЕС в Брюксел. От европейските лидери се очаква да бъдат сериозни и мъдри, а по понякога те се държат като деца. Снимка: Ройтерс

Срещите на върха на Европейския съюз обикновено са място, където корави лидери взимат трудни решения. Най-влиятелните мъже (в редки случаи жени) в Европа обаче не винаги са толкова сериозни, колкото им се иска да изглеждат. А поведението им понякога е напълно детинско.

Закръгленият бивш канцлер на Германия Хелмут Кол беше известен с това, че слагаше край на отегчителни дискусии, обявявайки гръмогласно: „Ich bin hungrig!“ (Гладен съм!). А преобразилият се в политик италиански медиен магнат Силвио Берлускони смая мнозина на срещата на върха през декември 2003 година, като каза на колегите си, че предпочита да говори за футбол и жени. Въпреки това повечето лидери търсят малко по-дискретни начини да покажат раздразнението си.

Според мемоарите на бившия британски еврокомисар Крис Патън влиятелният бивш френски президент Жак Ширак демонстрирал недоволството си, като разглеждал каталози за азиатски порцеланови изделия, похапвайки бисквитки и сладки. Друг бивш германски канцлер – Герхард Шрьодер – отправял многозначителни намеци към отегчените си колеги като излизал да изпуши дебела кубинска пура.

Все пак срещите на върха са важни събрания, които засягат бъдещето на милиони обикновени европейци. И въпреки че повечето от решенията се подготвят със седмици – или дори с месеци – от държавни чиновници в сиви костюми, те рядко са лишени от изненади. Както отбеляза дългогодишен наблюдател в ЕС, лидерите „не идват просто да си чешат езиците, а да взимат трудни решения“. Въпреки това личната суета понякога се намесва и отвлича вниманието от обсъжданите въпроси. Така на първата среща на върха като президент на Франция миналия юни, Никола Саркози се опита да измести германската канцлерка Ангела Меркел от центъра на вниманието, като взе папараците със себе си на сутрешен джогинг.

Спречкванията понякога могат да бъдат приети твърде лично – белгийският премиер Ги Верхофстат например реагира емоционално, когато на кандидатурата му за председател на Европейската комисия беше наложено вето. И въпреки че малцина министър-председатели обичат да прибягват към среднощни тактики, характерни за играчите на покер, това не винаги може да се избегне.

Засега най-продължителната среща от близките няколко години се състоя в Брюксел през юни 2007 година. Тогава представителите на 26 страни останаха цяла нощ заложници на непримиримостта на Полша за системата за гласуване в новия договор. Полският президент

Френският президент Никола Саркози пише есемес на срещата на лидерите на страните-членки на ЕС в Лисабон. Модата да се управляват помощниците с мобилните телефони беше въведена от Финландия. Снимка: Ройтерс

Лех Качински от време на време напускаше масата за преговори, за да се консултира със своя брат близнак, който тогава беше премиер и остана във Варшава. Безизходицата беше преодоляна, след като в телефонен разговор Саркози, напускащият поста си британски премиер Тони Блеър и премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер успяха да убедят Ярослав Качински да отстъпи.

Обикновено срещите на върха минават най-гладко, когато всичките три големи страни членки – Германия, Франция и Великобритания – са съгласни по даден въпрос. Това не винаги се приема добре от по-малките страни членки на съюза, които настояват, че решенията трябва да се взимат колективно, а не в Берлин, Париж или Лондон.

„Най-голямата разлика между малките и големите страни е, че големите все още не са разбрали, че и те са малки“, смята дипломат ветеран. Според общото мнение в Брюксел най-големите виновници в това отношение са Франция и Великобритания – може би защото смятат, че постоянното място в Съвета за сигурност на ООН все още им осигурява достатъчно влияние.

Както може да се очаква, най-много на срещите на върха говорят лидерите на най-големите страни. „В Брюксел размерът наистина има значение“, отбелязва експерт. Обикновено от страната ротационен председател на ЕС и председателстваща подобни срещи зависи те да са максимално кратки и лидерите да се приберат при семействата си в разумен час.

„Ако всички 27 лидери искат да се произнесат по даден въпрос, това отнема поне три часа“, оплаква се дипломат. Понякога лидерите предпочитат да отпратят сътрудниците си, за да водят по-личен разговор. Това обаче не винаги е по вкуса им. Твърди се, че на срещата на върха в Маастрихт през 1991 година тогавашният британски премиер Джон Мейджър скрил посланика си Джон Кър, защото се опасявал, че може да издаде нещо без да иска.

След разпространението на мобилните телефони лидерите започнаха да пращат есемеси на асистентите си – похват, приложен за пръв път от финландците. А какво да правите, когато имате работа с особено костелив орех? С Ширак беше лесно: „Просто трябваше да изчакате да си довърши третата бира „Корона“ преди да защитите позицията си“, спомня си дипломат.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.