Ядрената програма на Иран като инструмент за закрепване на режима

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад изнася реч на годишнината от Ислямската революция. Иранската ядрена програма разедини политическия елит в страната и доведе до още по-сурови санкции от ООН. Снимка: Ройтерс

Вчера в Иран се проведоха парламентарни избори. Това беше второто значимо за страната събитие през този месец, след като в началото на март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за по-строги санкции срещу Техеран. Двете неща обаче са взаимно свързани. По всичко личи, че резолюцията е твърде силен удар върху реномето на ядрената доктрина на Ахмадинеджад. А неговите съмишленици аятоласи тълкуват приемането й едва ли не като предизборна диверсия от страна на Съвета за сигурност.С идването на власт на днешния президент Махмуд Ахмадинеджад иранската ядрена програма не само че не стана фактор за сплотяване на политическия елит и на гражданското общество като цяло, а напротив – превърна се в катализатор на разслояването им. Но Ахмадинеджад се хваща тъкмо за ядрената програма като удавник за сламка. За по-малко от три години президентство той успя съществено да намали ефекта от постиженията във вътрешната и външната политика на своите предшественици Хашеми Рафсанджани и Мохамад Хатами.

Превърнал (главно на думи) ядрената програма в национален приоритет и въпрос на престиж за нацията, днес Ахмадинеджад мобилизира народа си, за да защити този приоритет от интригите на външни „недоброжелатели“ начело със Съвета за сигурност. Той използва отработена схема – всяка резолюция на Съвета за Иран, която предвижда санкции, се представя пред нацията като ново доказателство за победа на иранската ядрена програма.

Логиката в случаи от този род е крайно проста и достъпна – колкото по-сурови са санкциите, толкова по-очевидна е победата. Не стана изключение и последната резолюция №1803, въпреки че моментът беше абсолютно неизгоден за иранския президент. В стремежа си да запазят непоклатим режима на аятоласите, Ахмадинеджад и неговият екип от „неоконсерватори“ срещат съпротива не само от външни, но и от доста противници в самата страна.

На първо място е съпротивата от реформаторите и умерените консерватори. Те настояват за либерализация на икономиката и на политическия режим. И са далеч по-опасни от опонентите им в чужбина, главно защото суровите им критики са насочени тъкмо срещу ядрената програма на Ахмадинеджад и стратегията му във външната политика. Появата на трета резолюция на Съвета за сигурност за санкции заради ядрената програма на Иран

Свещеник гласува на парламентарните избори в град Кум. Иран избира между неоконсерваторите на президента Ахмадинеджад и реформаторите на бившия президент Хатами. Снимка: Ройтерс

може да има съществено влияние върху резултата от предстоящите парламентарни избори. И то въпреки че Ахмадинеджад, подкрепен от духовния лидер на Иран Али Хаменей, е направил сякаш всичко необходимо за победа на неоконсерваторите във вота. В противен случай Ахмадинеджад със сигурност ще трябва да сложи кръст на президентските си амбиции и на президентските избори през 2009 година. Особено с оглед на значителната загуба на президентската партия в скорошните избори за Съвет на мъдреците от основния съперник на Ахмадинеджад – Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

Неслучайно този път самата предизборна борба между двата основни политически лагера – „неоконсерваторите“ (действащият президент Ахмадинеджад и екипа му) и „реформаторите“ (начело с бившия президент Хатами) беше небивало остра. 80 на сто от кандидатите на реформаторската партия не бяха одобрени от Съвета на пазителите. Нещо повече, Ахмадинеджад направи опити да прочисти обединената листа на своите консерватори, като изключи от нея редица влиятелни фигури от умерения лагер, например бившия секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани. Но въпреки всичко в Иран се формира блок от политически опоненти на действащия президент. Експерти посочват за негови членове Хатами, Хашеми Рафсанджани и Лариджани. В блока ще влезе вероятно и Хасан Рухани – друг бивш секретар на Висшия съвет за национална сигурност, предшественик а Али Лариджани.

В края на февруари Рухани говори на научна конференция за иранската външна политика в Техеран. Той разкритикува извънредно жестоко Ахмадинеджад и заради ядрената му доктрина, и заради външнополитическата му стратегия. Обвини президента, че има влечение към популистки декларации в ущърб на конкретните дела.

Как ще се развие ситуацията занапред? Всичко зависи от това, дали политическите опоненти на президента ще решат да формират опозиция в парламента и дали ще имат възможност да го сторят. Защото, нека повторим, още преди да започне агитационната кампания, Съветът на пазителите „бракува“ на практика всички основни кандидати на реформаторите, а също и представители на независими политически организации и умерени консерватори.

Виждаме, че след приемането на резолюция 1803 на Съвета за сигурност на ООН „рахбарът“ („вождът“) Али Хаменей явно е засилил натиска върху опонентите на своето протеже – президента Махмуд Ахмадинеджад. С други думи – санкциите на Съвета по заради иранската ядрена програма се превърнаха в санкции на режима срещу неговите политически конкуренти.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.