„Псиопи“ настъпват срещу талибаните в Афганистан

Американски войник раздава позиви в Афганистан. Психологическата война е част от военните операции на Пентагона в страната, като влияе директно върху мнението, емоциите и начина на мислене на вражеските сили. Снимка: браг.арми.мил

Докато десетки хиляди натовски войници се сражават с талибанските бунтовници седма година, то шепа военни воюват „въоръжени“ с лозунги, брошури и силна музика. Това са членовете на подразделенията за психологически операции, така наречените „псиопи“ – екипи на западните армии, които помагат да се сломи волята на врага и да се спечели местното население, без да се даде и един изстрел.

„Псиопите пораждат негативни асоциации като „разкарай ламаринената си шапка, ще си имаме работа с главата ти“, казва капитан Томас Нийл, един от около 30-те канадски войници, които изпълняват подобни задачи до Кандахар в южен Афганистан. „Но за това следва да се мисли като за маркетинг – избираш си мишената, решаваш какъв ефект искаш да постигнеш и изграждаш кампания въз основа на най-подходящото средство.“

Освен очевидните похвати като поставянето край пътищата на билбордове, илюстриращи опасностите от невзривените артилерийски снаряди или опиумния мак, специалистите прибягват и до по-драстични мерки. Както при нахлуването в Панама през 1989 година, когато американските войски преследваха президента на страната Мануел Нориега, надувайки рок енд рол, така и сега, преди атака, екипите на псиопите часове наред оглушават талибанските райони с хеви метъл и изпълнители като Роб Зомби. „Можем да се промъкнем с нашите високоговорители, да им надуем главите и да ги сломим“, казва Нийл.

Днес Пентагонът определя психологическата война като „оказване на влияние върху мнението, емоциите, начина на мислене и поведението на чуждестранните вражески сили по начин, който би помогнал за постигането на националните цели”. И докато това най-общо би могло да се окачестви като пропаганда, то с течение на вековете главнокомандващите са прибавили към военната сила и лукавството. Монголският лидер от 13-ти век Чингиз хан деморализирал враговете като създавал илюзия за по-голяма войска. Войниците му провесвали предмети от опашките на конете си, за да вдигат облаци от прах, като така имитирали приближаването на многобройна армия. Нощно време пък всеки войник носел по три факли.

„Наричаме се умножител на силата и твърдим, че с нашите похвати, заблуди и акции можем да накараме всяка (военна) част да изглежда по-голяма“, казва Хърб Фрийдман, пенсиониран специалист по психологическите операции от американската армия, ветеран от войната във Виетнам и автор на книги по този въпрос.

Дали специфичните операции могат да допринесат за военния успех е доста спорно. По време на войната в Залива през 1990-1991 година около 100 000 иракски воини хвърлиха оръжието си пред настъпващите коалиционни войски при призивите за капитулация. „Това

Деца се радват на картинки, получени от “псиоп“ – представител на западните армии, който помага да се сломи волята на врага и да се спечели местното население с психологически операции. Снимка: 25айдл.арми.мил

изглеждаше като голяма победа за псиопите, казва Фрийдман. Но скептиците биха възразили, че всъщност продължилото с месеци бомбардиране, недостигът на храна, вода, сън и комуникации са накарали иракчаните да отстъпят. В този спор не може да се спечели.“

В по-близкото минало тези методи бяха приложени при конфликтите в бивша Югославия, Сомалия и Ирак, а сега други страни, в това число Великобритания, Германия и Холандия, извършват подобни акции в Афганистан. Сериозната атака на псиопите там започна на 18 октомври 2001 година, пет седмици и 2 дни след като терористите от Ал Каида атакуваха цели в Ню Йорк и Вашингтон с отвлечени пътнически самолети. „Внимание, талибани! Вие сте обречени! Знаехте ли го? Подписахте смъртната си присъда в момента, в който подкрепяните от вас терористи отвлякоха нашите самолети“, гласеше послание на американското правителство, излъчено по държавното афганистанско радио по време, когато радикалната ислямистка милиция все още контролираше Кабул. Над страната бяха изсипани повече от 100 милиона позиви само през първата година на конфликта. Някои от тях съдържаха приятелски послания към населението, други предупреждаваха талибаните и бойците от Ал Каида за неизбежната им смърт, ако не се предадат. Според Нийл заплашителните позиви и една огромна авиобомба като демонстрация на сила са подтикнали фанатичните талибански защитници да изоставят позициите си в северния град Мазар-и-Шариф в края на 2001 година. Позивите обещаваха награди за залавянето на вражески лидери, включително 25 милиона щатски долара за водача на талибаните молла Омар и на Ал Каида, Осама бин Ладен (въпреки че и двамата все още са на свобода).

Психологическите операции обаче не са патент само на западните армии. Талибаните ефективно използват интернет, за да правят обществено достояние видеозаписи и снимки с нападения срещу коалиционни войски. Бин Ладен направи няколко пропагандни видеозаписа, които бяха излъчени по световните телевизионни мрежи. В афганистанските бежански лагери в Пакистан и в Афганистан също бяха разпространени позиви, призоваващи към свещена война срещу САЩ и техните съюзници. „Психологическите операции на талибаните са умело координирани и много добре финансирани“, казва Нийл.
Бунтовниците осъзнават важността на подобни операции, макар че разполагат с ограничен достъп до медиите. „Ние не можем да имаме свои телевизии, радиостанции или вестници, тъй като американските войски ще ги разрушат. Ето защо интернет сайтовете са единственото средство за предаване на посланията ни и за изтъкване на дейността ни“, казва по телефона от тайно местонахождение говорителят на талибаните Забиула Муджахид. „Основната ни цел е да покажем на света и на афганистанския народ, че можем да се бием с чуждите войски в Афганистан и да ги победим“, допълва той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.