Циганите – румънският проблем

Вековен порочен кръг от мизерия и престъпност, омраза и презрение

Мирча Картареску. Снимка: Румънски информационен център, Брюксел

Хората търсят лесни обяснения, когато обвиняват циганите за лошия имидж на Румъния по света. И когато вечно се оплакват, че не се прави разлика между румънците (всички те – достойни за уважение граждани, мирни, усърдни, благословени с всички добродетели на предците си) и циганите, този „ерзац-народ“, както го представят нашите глупави и расистки вицове. Всъщност проблемът с циганите в Румъния се дължи на румънската политика по отношение на тях, а не на „малоценността на тяхната раса“.

Може би от време на време човек трябва да си припомня историческите корени на проблема. Румънците във Влашко и Молдова единствени в Европа направиха от циганите роби, обвързвайки ги със земята. Така циганите – откъснати от естествения си номадски начин на живот – бяха принудени да се установят по чифлиците на своите стопани. От свободни хора и тук, както при американските черни роби, бяха направени говорещи работни добичета.

Продавани и изнасилвани

В продължение на няколко столетия те можеха да бъдат купувани и продавани, семейства бяха разделяни, деца от майки, жени от мъжете им, младите момичета бяха по правило изнасилвани от собствениците, „гарвановата измет“ беше обект на всеобщо презрение и дискриминация. (Един от войводите ги заставил да се катерят по дърветата, откъдето те били сваляни със стрели: той нарекъл това „лов на гарвани“). Обвързани с отделните места и държани като животни, циганите се размножиха в румънските княжества по-силно, отколкото където и да било другаде в Европа. С това ние самите създадохме циганския проблем.

Това е наша историческа вина. Нещо повече: принудени да обработват земята, циганите забравиха традиционните си занаяти. Сега вече те не бяха калайджии, златари, музиканти, мечкари, майстори на лъжици и т. н. Вместо това те се превърнаха в мързеливи и бездейни земеделци, както често е ставало с робите по всички времена. Как би могъл някой, който не работи за себе си, да работи усърдно? При това щом, независимо от това дали работи усърдно или не, той винаги получава същите удари с тояга?

С времето циганите се превърнаха в аморфна, развратна маса, която почти не си спомняше за някогашната си свобода. Те станаха страхливи, бъбриви, опиянчени, свадливи, изпълнени с пороци и недъзи. Това се случва с всички роби, навсякъде по света. По-пламенните момчета не преставаха да недоволстват срещу това, по техния си начин: те крадяха коне, ограбваха хората, фалшифицираха пари, изнасилваха, убиваха. „Чистите“ румънци от онова време не правеха нещо по-различно: те отиваха при хайдутите, ставаха горски разбойници.

Последният удар, който ние самите нанесохме на този прастар народ, беше по един парадоксален начин тяхното освобождение от робство през 1848, когато новият прозападен румънски елит беше обхванат от един наивен ентусиазъм. Не за пръв път се случваше човеколюбието да води до ужасни катастрофи. Циганите бяха извикани пред чифлиците на по-просветените боляри, за да им се каже: „Братя, отсега нататък вие сте свободни! Отивайте където ви видят очите“.

Едва ли можем да си представи каква човешка катастрофа е породило това „освобождаване от робство“, проведено без каквато и да било логистична и психологическа подготовка. Стотици хиляди цигани бяха внезапно свободни да умрат от глад. Без пари, без дрехи, без средства за живот, без вяра или култура – само с голото човешко в себе си, скоро те масово започнаха да населяват затворите. Никой не знае колко от тях са загинали тогава като резултат от това освобождение. И колко животи то е струвало и до ден-днешен.

Ние постоянно ругаем циганите – но какво бихме направили самите ние в тяхното положение? Какво означава да бъдеш роден циганин, да живееш като циганин сред един народ, който те посреща единствено с омраза и презрение. Нека да приемем, че ти би могъл да се издигнеш над културните ограничения (че си бил роден в една мизерна, низка среда; че баща ти чисти тоалетни, а майка ти мие стълбища, докато братята ти лежат в затвора; че по главата ти намират въшки и те изолират от останалите деца, които ти се надсмиват, защото никое от нарисуваните в буквара деца не е толкова тъмнокожо като теб). Нека да приемем, че като зрял човек ти ставаш също толкова честен работник, колкото всички останали.

Ще те заговори ли някой на улицата с думи, по-различни от „Ей ти, циганина“? Няма ли постоянно, при най-дребния повод, да ти повтарят „циганинът си остава циганин“? Ще те назначават ли на работа като всеки друг румънец? Ще ти се доверяват ли? Ти успяваш, чрез свръхчовешко усилие, да се измъкнеш от блатото, да станеш интелектуалка. Ще те възприема ли някой другояче освен като „миризлива циганка“? Ти си инженер, певец, лекар: няма ли министърът на външните работи (едва не написах „на най-външните“) да те изпрати в египетската пустиня? И тогава: как да не побеснее човек, как да разчупи дяволския кръг, в който е хванат: аз се ненавиждам, защото съм зъл, а съм зъл, защото се ненавиждам?

Пасивност

Ние се възмущаваме, когато в чужбина ни възприемат като народ от престъпници. Самите ние обаче гледаме на циганите точно по същия начин. И с това ги принуждаваме да се държат по съответния начин. С расисткото отношение към тях и тоталното бездействие на държавата, църквата и другите институции по този въпрос, който – бих искал да подчертая това – е румънски, а не цигански, ние само удължаваме драмата на срещата на двата етноса. Ние продължаваме мизерията и престъпността от тяхна страна, както и омразата и презрението – от наша, в продължение на векове.

В. „Нойе цюрхер цайтунг“

*Мирча Картареску (1956) е най-известният в родината си и най-превежданият в чужбина румънски автор. Преподавател по литература (в Букурещкия университет, университетите в Амстердам и Виена). Автор на повече от 20 книги със стихове, проза, есета и публицистика. На български са публикувани романите „Ослепително“ (ИК „Парадокс“, 2004), „Защо обичаме жените“ (ИК „Фабер“, 2006) и др.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.