Германия и Израел в невъзможна прегръдка

Как германското правителство заседава в Ерусалим

Германският канцлер Ангела Меркел и израелският министър-председател Ехуд Олмерт на церемонията по посрещане на Меркел на летище „Бен Гурион“. За да отбележи 60-ата годишнина от създаването на Израел, Германия свика седмичното заседание на правителството в Ерусалим. Снимка: Ройтерс

Това сигурно е един от най-необикновените подаръци за рожден ден в историята на модерната дипломация. По случай 60-ата годишнина от създаването на Израел, Германия – страната, която замисли и осъществи Холокоста – свика седмичното си правителствено заседание не в Берлин, а в Ерусалим. Нещо повече, днес германският канцлер Ангела Меркел ще стане първият чуждестранен правителствен ръководител, който ще се изкаже на пленарно заседание на израелския парламент (Кнесета). И то на немски – език, който все още кара оцелелите от концлагерите да потръпват.

Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, един от осемте германски министри, дошли в Израел, заяви: „За германците това е много специална годишнина, отваряме нова глава. Ние сме свързани с тази страна като никой друг. Първо, заради най-мрачната глава в германската история – Холокоста. Но също и заради чудесното развитие на приятелство оттогава насам“.

Германия и Израел постепенно развиват отношенията си по начин, при който Берлин ясно изпъква като основния партньор на Израел в Европа. В неделя израелският премиер Ехуд Олмерт лично посрещна Меркел на летище „Бен Гурион“. Досега той е правил това само за президента Джордж Буш. Правилникът на парламента беше променен по инициатива на Олмерт, за да може тя да се изкаже – досега речи на пленарни сесии изнасяха само държавни глави. Президентът Шимон Перес пътува с хеликоптер заедно с канцлера из страната. За Ангела Меркел беше организиран банкет в Кнесета.

Всичко това се случва в страна, в която в деня, когато първият посланик на Западна Германия връчи акредитивните си писма в Ерусалим, имаше протестно шествие. През 1965 година демонстранти освиркаха германския национален химн. Години наред израелски семейства отказваха да купуват германски стоки. Сега израелците отиват на работа с Фолксваген Голф или БМВ, мажат „Нутела“ върху филии, които изскачат от тостери „Браун“ и летят с Луфтханза.

Канцлерът и германските министри са придружавани от дузина ръководители на водещи германски компании. Съвместното заседание на двата национални кабинета е жест на добра воля, който започна с Германия и Франция и постепенно обхвана и други европейски страни, но не стигна до Великобритания или до правителства извън Европа. Бяха обсъдени предложения за съвместни германско-израелски проекти за помощ при развитието, дори в страни, които не признават Израел. Бяха замислени нови германски институти за проучвания в Ерусалим и Хайфа, планирано беше да се увеличи броят студенти на взаимен обмен и да бъде споделено военно ноу-хау.

Ангела Меркел в мемориала на Холокоста Яд Вашем. Символичната визита на Меркел в Израел отбелязва новата епоха в израелско-германските отношения. Снимка: Ройтерс

63 години след освобождаването на Аушвиц Германия е станала основен оръжеен доставчик на Израел, включително на подводници „Делфин“, които според арабски критици може да се използват за изстрелване на ракети в източното Средиземноморие. Военното сътрудничество е дискретно, но взаимно изгодно – израелското разузнаване например изпрати за анализ в Германия броня от армията на Варшавския договор. Резултатите подпомогнаха развитието на противотанкова система в Германия.

При управлението на Меркел минорната мелодия между Германия и Израел изглежда е станала по-приятна. Това отчасти се дължи на житейския й опит. Тя е израснала в комунистическа Източна Германия, където се наблягаше на страданията на преследваните по време на войната социалисти, а не толкова на масовото изтребване на евреите. „Научихме едва със закъснение, включително и аз, колко много е изгубила Германия в резултат на Холокоста“, каза тя неотдавна.

Подкрепата й за Израел е ясно заявявана, но се изразява и в отказа й да се присъедини към французите в публичните им критики на израелската политика на заселване. Освен това тя ясно заяви, много преди сегашната си визита, че няма да посещава Рамала, нито ще разговаря с палестинската автономна власт. И се старае да обясни на цял свят, че сега съдбите на Израел и Германия са неразривно свързани.

Във външнополитическо отношение Германия преценява, че това ще й даде по-голяма тежест в разговорите с Вашингтон. Планираната за юни в Берлин конференция за Близкия изток обаче буди скептицизъм в арабския свят. А някои политици от коалиционния партньор на Меркел – Германската социалдемократическата партия, смятат, че тя е прекалила с подкрепата си за Израел. Социалдемократът Ролф Мьоцених, който е външнополитически експерт, каза: „Канцлерът трябва ясно да заяви на израелските ни партньори, че политиката им на заселване нарушава споразуменията от Анаполис“.

Натискът за повече емоция и ангажираност в германско-израелските отношения изглежда идва до голяма степен от върховете в Германия. Проучване на общественото мнение на института Те Ен Ес показва, че 91 процента от германците смятат, че страната им трябва да запази строг неутралитет в отношенията си с Израел. В Израел обаче е точно обратно – част от натиска за по-близки отношения изглежда идва от народните маси. Според проучване на фондация „Бертелсман“ през 1990 година около 22 процента от израелците са смятали, че сдобряването с Германия е невъзможно заради Третия райх. Сега само 9 процента от израелците изключват помирението.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.