Анна Велева – една оперна дива в Ню Йорк

Анна Велева в „Стърн Аудиториум” на “Карнеги хол” в Ню Йорк на концерта “Партньори в надеждата”, посветен на жертвите от Холокоста. Снимка: личен архив

Има едно момиче на 28 години, което не се плаши от предизвикателствата на славата. Името му е Анна Велева. Смятат я за една от българските надежди по световните оперни сцени. В момента Анна живее в Ню Йорк.
Появява се в Софийската национална опера през 2003 г. С лекота се превъплъщава във Виолета от „Травиата“ , Джилда от „Риголето“ на Верди, Мюзет от „Бохеми“ на Пучини и в Микаела от „Кармен“ на Бизе.
След 2004 г. Анна тръгва по световните сцени – Музикалния фестивал в Гетисбърг, Бостънския музикален фестивал, специалната концертна програма на Световната банка във Вашингтон… Но, според нея, най-високият връх, който е успяла да покори, е изявата й в една от най-реномираните зали в света – „Стърн Аудиториум“ на „Карнеги хол“ в Ню Йорк. Концертът е озаглавен „Партньори в надеждата“ и посветен на жертвите от Холокоста. Младото сопрано е забелязано от световни ценители на оперното изкуство.
„Много се вълнувах, казва Анна Велева. Беше неописуемо усещане да пея пред пълната зала. За първи път звучаха български музикални произведения – художествените песни на Георги Златев-Черкин – „Синеоката“ и „Елена“. Те бяха посрещнати от публиката с големи овации… почувствах се горда, че съм българка.“

Анна Велева изпълнява „Il dolce suono“
от операта „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети

Анна смята успеха си в „Карнеги хол“ като следствие от късмет, воля, упоритост и системен труд, подкрепени от таланта, сплотеност на екипа. „Основен ценностен ориентир за мен е идеята да популяризирам българската класическа музика”, казва Анна.

Като Фраскита от „Кармен“. Снимка: личен архив

Тя е като истински звяр в клетка. И последната й минута през деня е запълнена, но тя намира поле за изява и в педагогиката – въпреки че самата тя прилича на гимназистка, преподава оперно пеене на японски студенти в университета във Фукушима . „Японците са много дисциплинирани, което води неминуемо до чудесни резултати -казва с възхищение тя – Притежават впечатляващи качества – концентрация, организираност и работоспособност. Чудното е, че намират време и за забавление и че работата не е за сметка на удоволствието“, обяснява Анна.
Първият път, когато се озовеш пред младата оперна певица, се учудваш какво търси това момиче по големите оперни сцени и концертни зали. Объркващо съчетание от музикално майсторство и непринудено поведение.
От любопитство или просто за да не бездейства, Анна Велева се явява на прослушване за майсторския клас по актьорско майсторство на Алек Болдуин.

Курсът по актьорско майстроство но Алек Болдуин, който Анна Велева е завършила. Снимка: личен архив

Желаещите са към 800, а одобрените – 16. Анна е сред тях, при наличието на стотици кандидати от актьорските среди. Самата тя едва ли е предполагала, че ще „изплува” убедително сред толкова много амбиция, олимпийски хъс и талант, събрани на едно място. Факт е, че българката е единствената певица в двуседмичния курс на холивудския ас. Удоволствието й струва 2500 долара, но тя е убедена, че си струва. „Един оперен певец, особено в днешно време, трябва да е и отличен актьор. Винаги съм искала да владея изкуството на превъплъщението. Това ми помага да изградя по различен начин образите на Виолета, Микаела, Джилда…, да изпипам ролите до съвършенство.“ Признава за себе си, че е болезнено педантична. Абсолютен максималист.

Анна Велева е завършила оперно пеене в Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Руско Русков. След това специализира три години в Mannes College of Music в Ню Йорк.
„Моите родители не се занимават с музика, но аз от малка исках да пея. Не са ме стимулирали да стана музикант, сама намерих призванието си.”
Преди да се посвети на операта, „тършува” из различни пластове на изкуството – рисувала е, ходила е на танци, увличала се е от театъра, дори е била фотомодел… „Гъделчето” за нея обаче е музиката. „Целият ми живот! Страшно много я обичам… За мен тя е универсално изразно средство, което сплотява хората. Музиката казва много повече от думите!“

Анна Велева раздава автографи в Япония. Снимка: личен архив

Киното е изкушение, на което би се поддала без колебание. Признава, че Холивуд и големият екран винаги са били творческо предизвикателство за нея.
Но, приоритет сред всички задачи, които си е поставила Анна, е да направи посланията, закодирани в музиката, по-достъпни за широката аудитория. Според нея от голямо значение е начинът, по който се поднася произведението на изкуството. „Трябва да е режисирано интересно, нестандартно, разчупено.” В стремежа си да привлече повече хора към магията на оперната музика, участва в съвместен проект с Коцето Калки – „хибрид” между оперно пеене и естрада.

Вече пет години Анна Велева живее в Ню Йорк, но за успешната си кариера в странство плаща прекалено висока цена. Рядко има възможност да се прибере у дома при близки и роднини, да поеме глътка въздух. Разбира се, прави всичко възможно да извоюва и малко време за себе си – за йога, за спорт, за приятели
„Моята заетост не ми позволява да правя много неща, включително и да изпадам в депресивни мисли”. Железният й режим, гарантиращ перфектна фигура, включва консумация на много вода, зеленчуци и плодове, никаква захар, сол и тестени изделия. Така тя достига до успешната формула да „закърмиш” силен дух.

Най-мощният източник на стимул и вдъхновение за Анна Велева е вярата. Вярата в себе си, че ще успее, вярата в българския талант и в българското изкуство. Анна не пропуска да подчертае, че е много набожна, което я прави устойчива за дребните житейски несгоди. „Сама си изграждам имунитет срещу трудности и неудачи – имам за двигател любовта ми към музиката. За мен няма непостижима цел.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.