Наркотиците I: Търговия с помощта на полицията

Частни наркопредприемачи застрашават пазара на силовите босове

Схема: Център за изследване на демокрацията

В последните месеци по улиците на София се случват страшни неща. Някакви хора режат ушите на други, чупят им капачките на коленете, пребиват ги и ги заливат с киселина. Над 15 души само в София бяха осакатени за по-малко от година, а медиите само регистрират поредния случай – мъж бил приет в „Пирогов“ с отрязани уши. Друг – със счупен ляв крак и лява ръка, трети – пребит и залят с основа. Информацията обикновено се допълва с лаконичен коментар от полицията, че става дума за наказателна акция в наркосредите. Агресорите били наказателна бригада, а потърпевшите – шанаджии (нарушители на забраната да продават наркотици в чужда територия). С това се изчерпва както информацията в медиите, така и усилията на полицията да се пребори с явлението.
В края на 2007 година Центърът за изследване на демокрацията публикува обширен доклад за „Организираната престъпност в България: Пазари и тенденции”. Повече от 50 страници от това изследване са посветени на наркопазара в България. След като докладът беше публикуван, медиите го отразиха с няколко статии, посветени предимно на проституцията. Няколко месеца по-късно специалистите в областта са на мнение, че информацията за наркопазара „явно не е за медийната уста лъжица”. Свързахме се с авторите на доклада и се опитахме да представим информацията в по-кратък и достъпен вид.

Как е подреден наркопазарът в България

По данни на Центъра за изследване на демокрацията, годишният оборот на пазара на хероин е между 32 млн. и 105 млн. лева, изчислен по т.нар. улични цени. Пазарът на канабис варира между 50 и 66 млн. лева. Обемът на пазара на синтетични наркотици се движи между 21 и 43 млн. лева годишно, а кокаиновият пазар се оценява на 10–20 млн. лева годишно. Като се сумират продажбите и на четирите пазара, обемът на пазара на наркотици в страната би трябвало да се движи между 108 и 234 млн. лева годишно.

Наркопазарът в България е много по-сложно организиран, отколкото човек си мисли, докато слуша новините за поредния пласьор, останал без уши. Днес разпространението на марихуана, амфетамини, кокаин и хероин остава подобно по структура на разпространението на хероин в България през 90-те години. Въпреки че пазарът вече е преразпределен няколко пъти, а много от някогашните криминални лидери не са между живите, системата остава цяла и продължава да действа успешно. Многобройните случаи на пострадали от екстремно насилие хора от наркосредите само показва, че нещо в системата се променя и „напасва”, за да продължи възходящото й развитие в бъдеще.

В съответните райони са изписани прякорите на наркобосовете, които ги контролират. Данните са за последните 2 години. Схема: Център за изследване на демокрацията

Наркопазарът в България е разделен на райони. Под „район” се разбира по-малък град или голям квартал, а в София районите за продажба на наркотици съвпадат по територия с районните полицейски управления. Пазарът се подсигурява чрез добре разработена през годините система на корупционно „отчитане” на наркодистрибуторите пред по-горните нива – служители на МВР, следствие, прокуратура и дори съд, срещу гарантиране на защитеност от разследване и наказване. Ролята на посредник в тази система най-често играят т.нар. „черни адвокати”.
В някои райони има „собственик” на мрежата за разпространение, който упражнява монопол. В други райони действат комбинирани схеми за контрол от типа на „съсобственост”.

Как хероинът се разрежда с продажбите надолу по веригата

Географската ни близост с Турция прави почти безпроблемен вноса на хероин в България. За старите силови предприемачи хероинът, освен бизнес, е и добра възможност да поддържат влиянието си като разполагат с млади хора (много от тях хероиново зависими), склонни да прилагат крайно насилие.
Хероиновият пазар в България е организиран на два принципа – йерархия и райониране. Те се запазват, въпреки че в последните 6-7 години се сменят криминалните лидери, променят се териториите и йерархичните нива.
В България има два основни начина за доставяне на хероин. При първия криминалните лидери използват връзките си с търговци, които продават хероин на едро в Турция. Има и случаи, когато независими криминални лица успяват на внесат хероин и да се превърнат във фактор на местния пазар.

Вторият начин за внос е свързан с типичните схеми за износ на хероин към Централна и Западна Европа. В началото на схемата е вносителят, който купува от турските лаборатории хероин с 60–80% съдържание на диаморфин (активната съставка на хероина) на приблизителна цена от 5000–6000 американски долара за килограм и го доставя в определена европейска страна. Вносителите са лица, на които турските производители имат пълно доверие и с които работят от дълги години – лица от албански, кюрдски, сръбски и турски произход.
При покупко-продажбата вносителят и довереният клиент не виждат стоката. Самият хероин се пренася от лица, които нямат никаква представа за вносителите и доверените клиенти. Тези „мулета” взимат стоката от някой паркинг (или друго публично място) в Турция и я оставят/предават на подобно място в България. При този модел съществуват различни схеми на плащане от българското доверено лице на турския производител. Възможно е да се платят 10 000–12 000 долара за килограм или хероинът да се получи по бартерна схема. В края на 90-те години трафикът на хероин до Централна и Западна Европа се е плащал с хероин за България чрез така нареченото „разсипване” на около 10% от общото количество на наша територия, но след 2003–2005 г. подобни практики не се наблюдават. Като по-развита практика, особено при по-дребните предприемачи през последните години, се използва схемата турският хероин да се разменя с български амфетамини или кокаин.

При схемата с чужд вносител пътят след доставката е много разнообразен. Той може да премине през три или четири нива на разреждане, след което да бъде купен само за един град (регион) или да си го поделят няколко града. Доставката на хероин за пазарите на повечето градове в страната се контролира от столицата. „Черният предприемач” (довереното лице на криминалния лидер) продава стоката на по-долното ниво за около 14 000–16 000 долара за килограм. При преминаването на всяко следващо ниво хероинът се разрежда. От 1 килограм хероин се правят 2 килограма. Съответно процентното съдържание на диаморфин спада на 30–35%. На следващото ниво стоката се продава на „отговорника” (шефа) за регионалния пазар.

София условно се разделя на 9 района. В по-малки региони е възможно един отговорник да контролира няколко града, заради по-ниската консумацията. Получените 1–2 килограма от пратката също се разреждат наполовина. Съответно активната съставка в хероина намалява до 15–17 %. Следващото разреждане се извършва от снабдителите (зареждачи, майки, депа, грамови дилъри), като отново се спазва принципът на удвояване на „мешилката” и активното вещество спада до 7–9 %. На предпоследното ниво са дилърите, които купуват по 2–3 грама, като хероинът продължава да се разрежда (до 20–30%). Най-често дилърите добавят още една доза, делейки 1 грам не на пет дози, както е стандартът, а на шест. Така съдържанието на диаморфин в уличната доза спада до 4–7 %. На последното ниво са продаващите за уличните пласьори – те нямат възможност да разреждат стоката, тъй като тя се пакетира от дилъра.

От 2005 г. насам класическата схема чужд вносител – уличен пласьор започва да се замества с пряк внос от Турция, а йерархията става все по-хаотична.

Всеки от големите регионални пазари има свои схеми на разреждане, ценови равнища, специфика при смесване с други наркотици.
Организацията на хероиновото разпространение зависи от броя на проблемно употребяващите хероин, а те са между 15 000 и 30 000. Част от тях непрекъснато отпадат поради започнало лечение, емиграция от страната, заболявания, влизане в затвора и пр. Някои зависими продават, освен че употребяват и полицията лесно ги хваща.

Първото ниво (от долу нагоре) се състои от пласьори. Това най-ниско ниво на наркоразпространение също е много уязвимо, защото зависимите от хероин са добре познати на полицията, лесно е да бъдат проследени и нямат скрупули да посочат пласьора си.
Моделът налага постоянно да се обновяват продавачите на най-ниското ниво. Средният стаж на един пласьор е от 3 месеца до 1 година. Възможно е след няколко месеца пласьорите пак да започнат да продават и описаният цикъл да се повтаря многократно. Участниците вярват, че престъплението им е дребно и няма да получат присъда или тя ще е минимална.

Разпределение на зоните на наркопазара в София – 2007 г. Схема: Център за изследване на демокрацията

Второто ниво се състои от дилъри, които са пълноценни членове на мрежата за разпространение. Те се ползват със защита от други криминални структури, получават адвокатска защита при проблем, босът на района им се е доверил и пр. Дилърът има правото да купува наркотика от „зареждача” („депото”) на грам и да прави дозите, което му позволява да разрежда стоката. В много отношения работи като дребен предприемач за своя сметка. Той е задължен да си наеме пласьори. До края на 90-те години дилърите продават направо на употребяващите хероин. Тази практика е запазена и досега в по-малките градове на страната. В големите райони при извънредни случаи също се случва дилърите да продават сами, за да изпълнят финансовите си задължения – например след полицейски акции, но тогава организацията става уязвима.

Третото ниво се състои от едри дилъри. Наименованията им варират от „зареждач” и „база”, до „грамов дилър” и „дилър”. Те получават много по-висок доход от дилърите. В предишни години хората на това ниво само са контролирали дилърите, събирали са парите и са се обаждали на шефовете (при проблеми), но някои от тях днес имат и допълнителни функции. Те не само подготвят стоката (като разреждат хераина с още толкова „мешилка”), но и кредитират дилърите. Печалбата от по-големите количества се предава на шефа на района. „Зареждачът” обикновено е кредитор на дилъра. При по-слабите дилъри дългът може да нараства и „управлението на дълга” е част от работата на хората от това ниво. Зареждането на дилъри е първата стъпка в израстването в наркойерархията. Дали на това ниво доставчикът ще получи и „мениджърски” функции, или просто ще „доставя стока”, зависи от поведението и качествата му.

На дилъра на едро (зареждача) може да помагат различни помощни фигури като „мулето”. То има функцията да достави стока на дилъра на едро. Като мулета се използват шофьори на таксита, шофьори, които зареждат търговски обекти и дори полицаи (случаи в София, Благоевград, Сливен, Бургас, Кюстендил и пр.). Има и т.нар. големи складове, в които се държи стока, достатъчна за потреблението на няколко района или цял град за по-продължителен период. В София е известно, че има два-три такива склада.

Успоредно със структурите, в които участват пласьори, дилъри и хора, които зареждат дилърите, действат независими „предприемачи”, които продават за себе си. Те са врагове на системата, наричат се „шанаджии” и срещу тях се вземат специални мерки – отнема им се стоката, пребиват ги, режат им ушите и прочие. Смята се, че ако пласьорът си достави стока от източник извън района, прави „шано”. Шанаджията е свободен играч, който обикновено не се подчинява на наркоорганизациите и използва неконтролирани канали за доставяне на стока. „Шано” може да се прави и от официалните дилъри в района, като част от стоката, която продават, е получена по различни от официалните канали и не се отчита нагоре по йерархията. През последните 2–3 години шанаджиите все по-често се отстраняват, като се подхвърлят на полицията.

Първото, второто и третото ниво образуват основните схеми за продажба на наркопазара не само на хероин, но и на останалите групи психоактивни вещества.
При този начин на организация не е трудно проследяването на наркозависимите, оттам идентифицирането на пласьора, съответно на дилъра, а при по-добра работа на полицията – стигане дори до „грамовия дилър”. За да намалят риска, мрежите избягват да държат наркотика при себе си. Например големите количества, които се доставят от по-високите нива до „грамовия дилър”, се оставят в тайник. След разпределянето на стоката на дилъра от 3-то ниво стоката също се оставя в тайник (тайници), откъдето се взема, за да се продава на улицата. Уговарянето става с кодирани съобщения по телефона, а пренасянето се извършва от доверени лица, като „едрият дилър” не пипа стоката на открито. Дори и на най-ниските нива предпазните мерки са задължителни. Например избягва се (забранено е) предаването на стока и пари от клиентите от ръка на ръка. Обикновено и парите, и съответната доза наркотик се поставят също в тайници. Цигарените кутии са най-типичното средство. Пласьорът обикновено носи само поръчаните дози и дори да бъде заловен, може да претендира, че са за лична употреба.

Покупко-продажбата се извършва, като първо купувачът оставя пари на определено място. След като се установи плащането, се посочва откъде да се вземе стоката. При ромската версия на линейния модел например може да участва цялото семейство, като бащата казва къде да се оставят парите, майката ги взема, а децата подхвърлят хероина. Въпреки използването на тайници лошата дисциплина на наркозависимите (клиенти, пласьори и дори дилъри) често води до нарушаване на забраните за безконтактна продажба.

През последните години продажбите се уговарят най-често по телефона. Клиентите знаят телефона на дилъра и нещата се уговарят чрез кодирани съобщения. Вместо да продават на определено място (пост), заинтересованите страни си уговарят срещи с клиенти в различни части на града, постоянно се движат и са по-малко уязвими от полицията. При поръчка по телефон се договарят времето, мястото и количеството. Цената обикновено е известна, защото се съдържа в етикета на стоката. Например една десетка означава хероин за десет лева, една дванайсетица е хероин за дванайсет лева, петица, шестица – съответно за пет, шест лева, и т.н.

Най-сложният вариант при продажба чрез телефон, който се използва и за другите видове наркотици, е този на телефонните централи. При него участват няколко души с различни функции. Заявките се правят на телефона на дилъра, той организира (пак по телефона) „пласьора куриер” да вземе съответното количество от „пласьора снабдител”. Пласьорът обикновено изпълнява само една поръчка, за да може при залавяне да претендира, че това е неговата лична доза. Освен продажба на улицата и по телефона съществува и моделът на продажба от дома на дилър. През последните години се наблюдава нарастване на продажбите от домовете на дилърите, защото уличният дилър на телефон може да бъде заловен на публично място, а за влизане в частен дом е необходимо разрешение.

Ромските квартали като крепости

Разновидност на този модел е продажбата в ромските квартали, които са своеобразни крепости. В някои градове тази форма на разпространение има изключително силно влияние върху пазара. Във Варна например, около 80% от хероина вече се продават в ромския квартал. В Пловдив най-големият ромски квартал „Столипиново” не само осигурява почти цялото потребление на хероин в града, но след 2003–2004 г. се превръща в основен източник за доставки към големите градове от Южна България. В ромските квартали няма строителна регулация, а повечето къщи са построени хаотично. Плътността на застрояване е голяма, има тесни пътеки между къщите, често те са свързани една с друга и дилърите при бягството си преминават през вътрешността на няколко къщи. „Дилърските къщи” са в центъра на ромския квартал и по пътя до тях се поставят постове. Поради спецификата на ромската култура дори и без постове при навлизането на непознати се съобщава в целия квартал. Наркозависими разказват как при полицейски акции в южната част на „Столипиново”, дилърите продължават да работят в източната, западната и северната част на квартала.

Има големи ромски квартали, в които употребата на хероин не се толерира и наркозависимите се преследват от местното население. В София например, в най-големите квартали като „Факултета” и „Христо Ботев”, след епидемията от хероинови наркомани от края на 90-те години, се наблюдава агресивно враждебно отношение към зависимите роми. Подобна е ситуацията в Бургас. Закъсняла хероинова вълна от нови зависими се наблюдава в пловдивския квартал „Столипиново” и някои по-малки градове като Пазарджик, Кюстендил, Петрич и др.

Четвъртото ниво е това, на което реално се извършва оперативното управление на наркопазара. Там се намира босът (отговорникът) на територията. Той контролира дилърските мрежи, доставя или контролира доставките на наркотиците (не само на хероин, но и на всички останали групи психоактивни вещества), използва наказателни бригади и „черни адвокати”, плаща определена „рента” на най-високото ниво в подземния свят. Това е слоят, който е почти недосегаем за правоохранителните органи. Дейността на боса се доказва изключително трудно, той не пипа стоката, пази се от доказуеми криминални действия (притежание на оръжие, каране на крадена кола, участие в действия, свързани с насилие, и пр.). Големината на контролирания пазар определя значението на криминалния лидер. В малки градове това може да е дистрибуторът на едро, който контролира 2–3 дилъри и 4–5 пласьори, съответно плаща „рента” и ползва протекцията на някой „шеф от големите градове” (най-често София). В столицата на това ниво се намират т.нар. шефове на райони, за които могат да работят няколко мрежи за хероин и няколко за трева и синтетични наркотици.

Бързо променящата се среда в София през последните 4–5 години показва, че вече не може да се говори за стройна йерархична система. Често в една мрежа има няколко шефове, които си „разделят властта”, сред тях няма ясна субординация, а мрежите припокриват различни райони. На това ниво се срещат непрекъснати промени – издигания и сваляния в рамките на месеци.

Колко се плаща на полицаите

Все пак разделение на ролите има, което е невъзможно без разпределяне на територии в страната, а в някои случаи и на градовете. Един от основните ресурси на „отговорника” за района е достъпът му до различни нива на полицейските структури. От интервюта с бивши и настоящи дилъри става ясно, че типичната вноска за полицаите, специализирани по наркотици в едно районно управление, е около 15–20 лв. на дилър седмично. „Таксата за работа” се плаща на полицаите от дилъра. Допълнително шефът на района плаща на по-високите нива в РПУ. Сумите, за които има информация в периода 2001–2003 г., се движат между 10 000 и 20 000 лв. годишно. Извън общите споразумения, при инциденти, пласьорите, доставчиците и шефовете плащат допълнително. При залавяне на ценен дилър се плаща на полицаите, за да се загубят веществени доказателства, да се допуснат грешки при процесуалните действия и пр.

Друга, не така „груба” техника за прикриване е полицията да дава предварително информация за готвена акция в района, а при залавяне, случаят да се поверява на „подходящ” дознател. Освен с пари в брой, на шефовете на РПУ се плаща и под други форми – сметки в ресторанти, ремонт на автомобил и жилище, осигуряване на ВИП карти за публични домове, продаване на имоти на изгодна цена. Една от най-разпространените форми, която е взаимноизгодна за двете страни, е доставянето на информация и осигуряването на жертви. Най-удобни за подхвърляне на полицията са шанаджиите, но те не са лесни за залавяне и доказване на престъплението, така че понякога се налага да се пожертват „дилъри”. Заловеният се показва на медиите, шуми се как полицията се бори с разпространението на наркотици, а после в официалните документи се оказва, че съдържанието на пакетите било примерно пудра захар.
Типичната картина за България е поне половината от подчинените в дадено РПУ да са във връзка с някой от черните пазари, вкл. на наркотици. Когато дейността им бъде разкрита, вместо да ги съдят, случва се да ги преместват от един район в друг или да ги назначават на друга позиция в същото РПУ.
Освен специалните отношения с ключови местни полицейски служители, отговорниците за територии имат контакти с прокурори, а извън столицата има няколко цитирани в медиите случая на контакти със съдии.

При взаимното влияние между представителите на подземния свят и полицейските служители от различни структури (от кварталния полицай до директори на специални служби) интересното е, че често не се знае кой на кого служи, дали агентът – на полицая, или полицаят – на агента; дали вербуването помага на полицейската служба, или на структурата на организираната престъпност.

Големите шефове
Петото ниво включва т.нар. големи шефове. Имената и прякорите им често се появяват в медиите, използват ги полицаи, политици и др. Те са хората, на които се отчитат отговорниците от четвъртото ниво. Един от тях е например бургаският бос Митьо Очите, който беше разследван около една година, задържан и осъден наскоро. Босовете на най-високо ниво са лица с биография, свързана с бившите силовите групировки (включително бивши полицейски служители). Те вече имат устойчив легален бизнес, който да им доказва значителни доходи. Големите шефове никога не се занимават с оперативна дейност при черните пазари – не знаят и не се интересуват кой какъв е в дилърските мрежи, къде отива стоката, кой я носи, кого ще награждават и наказват на ниските нива. Техният основен критерий за оценка е наличието на нормални приходи; други критерии са лоялността и липсата на проблеми в организацията. В резултат, особено през последните години, отговорниците и едрите дилъри започват да разчитат на пасивността на големите и да работят за себе си. Принципът, който обаче може да се проследи, е в големите пазари да има по един „наместник”. В полицейските доклади и в дилърските разкази от последните 5–6 години, се срещат различни имена на наместници като Антон Милтенов – Клюна, Пешо Щангата, Шилето, Иво Гела, Рашо и пр. Те контролират районите в градове като София, Пловдив и Варна. При наличие на двама наместници в голям град (София, Пловдив, Варна и Бургас) обикновено има конфликти и война. От началото на 2002 г. се смята, че вече почти на съществува делене на хора от ВИС и СИК на наркопазара, но се запазват определени граници. Например, твърди се, че в градове като София и Варна хероинът, амфетаминът и марихуаната са на СИК, а кокаинът – на ВИС. Наличието на повече от един наместник в голям град, обикновено се обяснява с намеса на друг голям бос.
„Големите” поддържат влиянието си не само с авторитета, изграден чрез насилие през годините на силовите групировки, но и благодарение на възможностите си да влияят върху правоохранителните и правораздавателните институции на национално равнище. Те имат достъп и до политици.

По материали на Центъра за изследване на демокрацията

Следва: Белият прах, черните адвокати и наказателните бригади

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.