www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 18 август 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Кризата във вестниците или кой ще замени Тошев и Гочева

25 Март 2008

 

Тошо Тошев. Снимка: Булфото
Венелина Гочева. Снимка: Булфото

Тошо Тошев, главен редактор на “Труд” и Венелина Гочева, главна редакторка на “24 часа” ще бъдат сменени. Този слух се носи в професионалните среди. Появява се периодично в последните години. Защо? Очевидно има настроения, че с вестниците става нещо лошо и главните им редактори трябва да бъдат сменени.
Какво по-точно става с двата най-големи вестника? Количествената страна на кризата е спадът на тиражите. Пред 1998-2000 г. в. “Труд” е бил с рекордни тиражи – 300-400 хил. през седмицата, 500 хил. в събота. Днес е около 95 хил. през семицата, 160 хил. в събота. Тоест спадът за 8-9 години е над 300%. Намаляване на тиражите на традиционните вестници има в цял свят, но такъв драстичен спад като в България е необичаен. Подобно е и с “24 часа” (в момента с тираж около 70 000 през седмицата, при 220 000 през 1997 г., но с рязък спад още през 1998 г.).
Този отлив на читатели периодично подхранва слухове за смяна на главните редактори на двата вестника. През 1999 г. има действителна смяна на главния редактор на “24 часа” – Валери Найденов, което подкрепя очакванията, че издателите на двата вестника, “немците”, както ги наричат, ще вземат мерки. Неотдавна в. “Уикенд” писа, че главната редакторка на “24 часа” Венелина Гочева ще бъде сменена (виж тук справка за Гочева). След седмица публикува опровержение, че твърденията не отговарят на истината, подписано от прокуриста на пресгрупата.
Допреди няколко години обаче нищо особено застрашително за бизнеса на издателите не се е случвало – тиражите падат, разходите намаляват, а рекламите на страниците се увеличават. Важното е било да се запази статуквото, да няма сътресения, които да попречат на бизнеса.
Какво обаче се промени сега? България вече е член на ЕС. Издателите от ВАЦ вече не са толкова притеснени за бизнеса си тук, който силно можеше да се повлияе от политиката по-рано – която толкова обича да се бърка в медиите.
Но междувременно се случи нещо, което показа, че двата основни вестника в България са професионално изостанали, тенденциозни и истерични, което навреди на авторитета на ВАЦ в Европа.

Случаят “Батак”

“Труд” и “24 часа” бяха двата основни вестника, които раздухаха до национален въпрос един тясно професионален случай, една дисертация, която щеше да бъде представена на семинар, да мине на обсъждане в научните среди и никой нямаше да й обърне внимание. Но двата вестника измислиха враг и дни наред се бориха с него (виж тук за случая).

Статията в сп. “Шпигел”.

Трудно е да се прецени дали това е криворазбран професионализъм – измисляне на скандал, за да се спечели общественото внимание или иманентна на двата вестника истеричност, която води до откровени лъжи.
Няколко месеца след случая в немското сп. “Шпигел” се появи статията “Терор заради една картина”, описваща случая “Батак” – как авторката на дисертацията е заплашвана, тероризирана по телефона и т. н. “Шпигел” рисува картина, характерна за едно изостанало общество и националистическа истерия, типична за Балканите. На практика публикации в двата вестника станаха повод за нелицеприятни за България статии в немския печат.
Сп. “Шпигел” си е дало труда да прати журналисти във в.”Труд” да говорят с главния редактор. И те го описват като плейбой и парвеню, с разкопчана риза и златен ланец, духащ пушек от пурата си (виж тук цялата статия от “Шпигел”). След тази статия целият немскоезичен печат, не само в Германия, се почувства длъжен да опише случая и да обърне внимание на двата “булевардни” вестника (както ги нарича “Шпигел”) - издания на ВАЦ. Това предизвика издателите да пратят делегация в България, начело с Бодо Хомбах, бившият политик, който сега е на служба във ВАЦ. Освен с главните редактори, германците се срещнаха и с президента Първанов, като навсякъде са се сблъскали със същата невежествена параноя по случая Батак.
Очевидно ВАЦ има проблем. Неговите два вестника в България съвсем не съответстват на равнището на европейски медии. Дискредитират страната и издателя.
Че нещо не е наред с двата вестника се вижда от пръв поглед. Само ако нареди човек “Труд” и “24 часа” до няколко европейски или световни вестника от същата дата, може да остане смаян от заглавията: „Пържолите по 9,50 за Коледа”, „Гласят жива гъска за Саркози” („Труд”), “Продаваме метеорити по 1500 лв. килото”, “Мамят с размразени пържоли” (”24 часа”) и т. н.

Характерни заглавия в “Труд” и “24 часа” с “искат” и “пускат”.

Невярна информация, авторско право, език и стил

Откъдето и да го погледнеш, българските вестници (не само “Труд” и “24 часа”), миришат на цървул. И са пълни с невярна информация, с юридически неиздържани публикации, които в една западна страна биха довели в съда до големи обезщетения на засегнатите, но тук още няма широка практика хората да се съдят с вестници. (Най-дребен пример в тази посока: още преди да има излязла присъда, “24 часа” нарича с думите “австралийският касапин” чужденец, наръгал смъртоносно българин с нож).

Специален проблем е авторското право. В българските вестници се краде. До неотдавна в “24 часа” и “Труд” още можеха да се видят снимки, под които пише: “Снимка: Интернет”. Откакто един блогър даде под съд вестника защото е препечатал снимка от блога му, подобни надписи изчезнаха (но шестват във вестници като “Атака” и “Телеграф”). “Труд” също ползва снимки от Интернет, но вече не пише откъде са.

Езикът и стилът са унифицирани и елементарни. Бомбардират читателя с натрапчиви заглавия без подлог: “Искат..”, “Пускат…”, “Вдигат…” „Нищят”… Като някаква парадигма. Това е манталитет-атавизъм от социализма. Тогава имаше едни “те”, отгоре, които правеха всичко – спират тока, вдигат цените, пускат банани.

Вестниците твърдо използват и т. нар. ние-стил. За каквото и да става дума в държавата, се говори в първо лице множествено число. „Купуваме си Еър форс 1” („24 часа”) „Харчим ударно 1,3 млрд.” („Труд”) и мн. др.
Ние-стилът е естествен, когато става дума за спортни срещи (“Бихме Германия”), но е нелеп, отнесен към действия на правителството, бизнеса и др.
Това също е атавизъм от социализма. Тогава “ние” изнасяхме вино, правихме калашници, летяхме в космоса, строихме социализма. Днес фирмите са частни и правителството, а не ние, решава какво да купи, харчи и т. н.

Вестниците насадиха шаблонни изрази като „култов” (всеки втори филм, хит и др. е култов), “лента” (синоним на филм), „градоначалник” (стара българска дума, означаваща военен комендант на града, а не кмет), „финансово-кредитна институция” (новоизмислен синоним на банка), „публичното пространство” и др. Като някаква всеобща папагалщина вестниците подхващат една дума и я превръщат в паразит.
Приложенията на “Труд” и “24 часа” (за здраве, класика и стил, и др.) са пълна скръб, в сравнение със западните вестници, дори и с някои други български вестници (само за пример – заради приложенията си, които при това не са особено качествени, “Стандарт” настигна по тираж “Труд” и “24 часа”).

Заглавия в “Труд” и “24 часа” в характерния “ние-стил”.

По много белези

печатът у нас е още тоталитарен

Тоталитарна е и обстановката в редакциите. Строго пирамидална структура, безпрекословно подчинение “на шефа”, дори когато иска глупости, атмосфера като в наказателна рота.
Тези тоталитарни остатъци трудно ще отпаднат. Дори да изчезнат носителите им – хората от социалистическия печат като Тошев, които още ръководят вестници, вече има техни мутанти, възпроизведени в сегашния модел вестник.
Въпросът не е само до организация и методи на работа. Тоталитарният модел погуби професионалната журналистика у нас, основно чрез заплащането. Частните “Труд” и “24 часа” наследиха принципите на социалистическите вестници, благодарение на своите шефове Тошев и Блъсков, които бяха дребна номенклатура от социализма (виж тук справка за Тошев). В тях, за да ти расте заплатата, трябва от репортер да станеш редактор, зам.-шеф на отдел, шеф на отдел, зам-главен редактор. Да растеш по някаква йерархична стълбица. Като се огледа човек из вестниците – който до 30-35 години не е станал някакъв шеф, е напуснал професията. Почти няма репортери над тази възраст. Това е унизително – крещят ти, нареждат ти какво да пишеш, как. На планьорки в “Труд” се посочва дори кой да напише коментар и какво да съдържа. (Може би това е една от причините “Труд” да се слави с най-тъпите малки коментари в печата. На шега ги наричат не коментари, а “дописки с елeменти на разсъждение” – винаги еднотипни, скучни, обикновено по измислени или хиперболизирани проблеми).

Тошо Тошев, министърът Даниел Вълчев (в средата) и Венелина Гочева. “Труд” и “24 часа” дискретно, а в някои случаи дори грубо подкрепяха министъра срещу учителската стачка. Снимка: Булфото

Като пусне човек примерно Си Ен Ен и види една пресконференция в Белия дом, ще забележи, че 60-годишни репортери задават въпроси. Професията репортер в условията на свободни пазарни медии предполага заплащането ти да расте, независимо че ти си оставаш репортер. Прочутият Питър Арнет беше репортер и на 70 години.
Като погледнеш в българския парламент – репортерки не по-възрастни от 25 години тичат около депутатите. Такива и по-лесно се манипулират. Тук-там се появяват 30-годишни, които направо се смятат за ветерани.
В българските вестници добрият репортер след няколко години блъскане или става послушен началник, за да може да живее според изискванията на годините си, или естествено изпада от професията и намира нещо по-доходно.

Но това са професионални проблеми, които остават скрити за читателя. Той забелязва друго – съдържанието. Това е най-голямата причина за отлива на читатели от „Труд” и „24 часа”. По теми, по които тези вестници мълчат, т. нар. жълти вестници пишат постоянно.

Читателите постепенно преливат към жълтите седмичници,

чиито тиражи продължават да растат. Специалното отношение на “Труд” и “24 часа” към определени политици бие на очи. За двата вестника има теми и хора табу. За президента Първанов се говори като за покойник – или добро, или нищо. Двата вестника не пророниха и една дума за ловната разходка на Първанов до Симитли в деня след пожара във влака. Само „Дневник” и „Експрес” съобщиха новината, подсетени от местния благоевградски вестник. Жълтите седмичници също писаха за случая. Макар и със закъснение в. „Сега” пусна репортаж, който доказваше, че Първанов действително пристигнал рано сутринта там и е бил с някакви ловци. Президентството отрече и така постави въпроса – лъже ли държавният глава? Нито ред нямаше за това в „Труд” и „24 часа”.
Друга личност табу за двата вестника е вътрешният министър и силен човек в БСП Румен Петков. Нито един остър въпрос към него. Нито едно питане по множество скандални случаи. Неприкосновен е и Ахмед Доган.

Заглавие на първа страница на “24 часа”.

Особено е отношението към Бойко Борисов. „По-рано бяхме вестник на Бойко Борисов и тройната коалиция, сега сме само на тройната коалиция”, казват колеги от „Труд”. Двата вестника „Труд” и „24 часа” от години всекидневно се грижеха за образа на кмета, а преди това генерал Борисов. В един момент неотдавна “Труд” започна кампания от публикации срещу него, които се обясняват с честолюбието на главния редактор, който се засегнал от оплаквания срещу “Труд” от страна на не по-малко честолюбивия кмет на София.
“Труд” използва пропагандни похвати, прави кампании срещу един или друг политик. Макар да е с претенции на сериозен информационен всекидневник, често пуска на първа страница фотомонтажи и колажи, а във всеки брой има разголени жени, подобно на английските жълти вестници. По същество е хермафродитен, обединяващ булевардно издание и вестник с морализаторски статии по политически и държавни проблеми.

Подобен е и “24 часа”, но той се специализира повече в

пиар публикациите

Натрапчиво публикува интервюта и очерци за хора от бизнеса и дори за хора от сенчестия бизнес. Например печално известен герой с прозвището Пилето, срещу когото текат дела за контрабанда на пилета, беше разгърнат на 2 страници в “24 часа” със заглавие “Коя е тази светска личност”. В текста, без въобще да му се споменава прякора, се казваше, че Пилето е най-търсената светска персона.

Венелина Гочева с президента Първанов. Снимка: Булфото

Сред най-често появяващите се с интервюта и статии хора от бизнеса са примерно предприемачът Георги Гергов и банкерката Петя Славова. В колегията се чудят как е възможно толкова откровено в “24 часа” да се публикуват пиар публикации. А специалното отношение към определени политици е постоянна практика и вече дори не се коментира.
На практика “Труд” и “24 часа”, подобно на времената на социализма, “провеждат политиката на партията”, в случая на силните на деня.

Кризата на двата вестника е

криза на българските вестници въобще

Издателят на “Труд” и “24 часа” действително не се бърка в редакционната работа и е оставил отговорността на главните редактори, които са се оплели в конюнктурата.

Заглавие на първа страница на “24 часа”, което се оценява като подкрепа на предприемача Георги Гергов. Той иска да увеличи уставния капитал на Пловдивския панаир, а държавата отказва, защото ще намалее процентният й дял в дружеството.

В останалите вестници, с малки изключения, издателите директно нареждат какво да се пише и се месят непрекъснато в редакционната работа. Главните редактори там са маши, с които издателите управляват изданията си. Дори издателите постепенно се превъплъщават и в ролята на главни редактори, какъвто е случаят с бившата шефка на тотото – като собственик на в. “Монитор” тя неотдавна оглави редакционния съвет на вестника.

Има и външни фактори, които задълбочават кризата – епохата на Интернет. Вестниците вървят по петите на електронните медии и са принудени постоянно да ги цитират или ползват като източник на информация. Това отслабва влиянието им. Наред с това на страниците им често се появяват теми и текстове, които дни и седмици преди това са минали в Интернет сайтове. Така се получава сериозно разминаване между интернет-аудиторията, която е по-млада, и вестникарската.

Аудиторията на “Труд” е предимно по-възрастна, по-консервативна. Двата вестника като цяло са изпуснали най-младата аудитория, която дава перспективи за бъдещи читатели. Волю-неволю “Труд” и “24 часа” се целят в поколенията над 40-годишните. Това е свързано и с възрастта на шефовете в редакциите, които нямат интереси извън собствените и никакво разбиране към нещата, които интересуват по-младите. Техни прерогативи са политическата конюнктура, наложена от главните редактори.
Изходът от това положение е неясен. Дори да бъдат сменени главните редактори на двата основни вестника, промяна към по-добро трудно може да се очаква. Администрацията на издателите е консервативна, бавна, неспособна на радикални действия.

Кризата на вестниците продължава.





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.

Страници: « 1 [2]

  1. 51) Драго
    Бързам да отговоря на Yasmin преди Марек(Дупница) да е разцелувал Венелинчето. Yasmin-e, нали точно за това говори Иван. Вече няма къде да се пише във вестниците, без да застанеш с лице пред вентилатора, върху който цялата политическа и медийна олигархия гордо се е облекчила. Ако ми предлагаш такава работа, сърдечно ти благодаря, има си хора с призвание, които могат успешно да я свършат. Имената им знаем. На нас ни позволи, докато си губим времето, да кажем по някое и друго мнение във форума. Скоро и това няма да бъде възможно. Дано не съм лош пророк...
  2. 52) Anonymous
    Гочева и Тошев са гадна клика, които мачкат журналистиката
  3. 53) Димитър Общи
    Предполагам сега, че свещените крави Гочева и Тошко ще започнат да заплашват и да се дървят на Бакалов. Кой знае и какви гадости ще пуснат по негов адрес. Тошко е от школата на БКП, а Венелина на ДКМС. Тия знаеха как се разпространяват гадости. така че дръж се, Иване. Прогресивната журналистическа общност е на твоя страна срещу Тошевско-венелининото мракобесие.
  4. 54) Апостола
    Венелина и Тошко са се спекли страхотно. Пускат слухове срещу Бакалов, гризат си ноктите от яд. Полудели са. Очакваше се да натискат срещу статията, но чак пък толкова излишна суета не е нужно да се демонстрира. Ако бяха достатъчно суетни и държаха на себе си, нямаше да са толкова "обичани" от гилдията. Сега всички журналисти ги презират. Едничък ВАЦ ги търпи. Търпи ги прекалено дълго.
  5. 55) "Марек" (Дупница)
    Целувам те, Вени!!! Божествена моя!
  6. 56) "Пирин" (Гоце Делчев)
    Наистина Венелина Гочева е много красива. Най-секси гърлата в България. Обожавам я ...
  7. 57) Anonymous
    В. "Труд" е клоака. Мирише на чесън, пълен с лъжи и пошъл вкус. Подлости, простотии, които произтичат, разбира се, от главния редактор - рибата се вмирисва откъм главата.
  8. 58) Пешо
    Защо само в. Труд? Ами 24 часа да не е по-малко миризлив? Я вижте как мълча за Първанов, как бърше гъза на Румен Петков и какви пиар материали пуска за винпром Пещера?
  9. 59) Anonymous
    Четете "строго секретно"!
  10. 60) Милена Бояджиева
    Колеги, говорите за свободата на словото, а се представяте с "Anonymous". Пишете си имената - това е първата крачка да се промени нещо.
  11. 61) Anonymous
    Изключено е някой да пише с името си за мръсотията в 24 часа и Труд. Това значи да го прогонят оттам. Дори за външен на двата вестника журналист може да има последствия.
  12. 62) Журналист
    Това, което направиха Тошо Тошев и Венелина Гочева е извращение. Двата вестника са отвратителни, обслужват десетина силни от политиката и бизнеса (всеки от двата си има фаворити) и главните редактори мачкат журналистите.
  13. 63) Anonymous
    Да, точно така - времето в Труд на предпоследна страница е каталог за проститутки. Тук пускат новите попълнения от агенции за модели, които са всъщност елитни публични домове. За да могат клиентите да ги видят и изберат. Прав е онзи по-горе, който го е написал. Какво печели Тошев от това може само да се предполага.
  14. 64) Anonymous
    Мрачна картина на българските вестници... Труд и 24 часа са лъжливи и манипулятивни, тенденциозни и това се усеща много добре от читателя. Затова Уикенд е с 240 000 тираж. Който по-рано си купуваше Труд, сега си купува Уикенд
  15. 65) Димитър Общи
    Тошко Тошев от Търговище е журналистически гангстер. Не убива хора, не търгува с наркотици, но търгува с морала и принципите на професията. затова се държи като героя на Ал пачино от "Белязания". Освен това е комплексар и затова се прави на страхотен мъжага, което не може да компенсира жалкия му характер в очите на колегите. Иначе може да се събират в Радисън с Гранитски, левчев и Дончев и да си говорят колко са велики. Тошко в очите на колегията е и ще си остане завинаги нищожество, което умело е яхнало вълната. С махането му от "Труд" ще настъпи и неговата ...още

  16. 66) Читател
    Единственият вестник който не лъже и дави добри политически прогнози е " Строго Секретно".
  17. 67) Пошъл Тошев
    Тошо Тошев превърна Труд в отвратително място за работа. Когато го махнат, в редакцията ще е като 10 ноември.
  18. 68) до Димитър Общи
    Моля те, не употребявай в едно изречение Ал Пачино и Тошко. Все едно В. Гочева - Мишел Пфайфър. Във всеки случай резилът на гилдията е голям.
  19. 69) бивш читател
    Вие, така наречените журналисти обичате да предъвквате фразата, че всеки народ си заслужава управниците. Е, явно вие си заслужавате началниците. 21 век сме. Нормално и достойно е като не ти изнася на едно мядсто, да се махнеш. Но вие не сте го направили. Защо ли? Но то си е ваша работа.Леле какъв гърч, но май ви е късно да влезете в нормални човешки рамки и ще вехнете като препикани мушката. Почти всички се утешавате еднинствено с алкохол и евтин разврат, така че стойте по местата понеже неставате за нищо друго. Чул съм че получавате добри заплати, все едно сте ...още

  20. 70) Anonymous
    Труд и 24 часа са президентски вестници, обслужват Първанов и мафиоти като Васил Божков, ченгета, криминални типове като Пилето
  21. 71) Гочоолу
    Труд и 24 часа са отвратителни. Тези двамата са корумпирани. Личи им по вестниците
  22. 72) Anonymous
    Тошев и Гочева са вдъхновителите за тези гадни вестници, добре. Но Труд и 24 часа са пълни с журналисти-подлизурковци и некадърници. Кво има да си приказваме. Четете ги и то се вижда
  23. 73) Марина
    Не може гореспоменатите ви шефове да виреят без гвардия от лакеи, нали?
  24. 74) Петьо Тлъсков
    Колеги, каня ви да протестираме пред парламента срещу цензурата в журналистиката - срещу Гочева, Тошев, ВАЦ и другите издатели, които потъпкват свободата на словото, мачкат редовите журналисти. Да си потърсим правата и за по-различни условия на труд и т.н. Готови ли сте!!!! Да определим един ден от седмицата чрез сайта на Бакалов. То друга демократична медия у нас няма. Чакам предложения.
  25. 75) читатели
    Ако го направите, много бивши читатели ще ви подкрепят.Много ни подценихте, стана прекалено...
  26. 76) Anonymous
    Тошо Тошев е лакей на Васил Божков и на една банда ченгета. Венелина Гочева е като курва - на всеки политик иска да бутне, за да е добре с всеки.
  27. 77) До #74 Петьо Тлъсков
    Благодарете се, че все още има цензура, значи ви търпят. Там където няма цензура се назначават на работа тези журналисти, които имат същото мнение както на издателите. А издателите са милионери и милиардери, които имат много особено мнение по всички въпроси. Журналистите които пишат и говорят това което мислят, са много по-убедителни от такива като вас, които трябва да се съобразяват с цензурата. Ето защо мнението на милиардерите в тези страни където няма цензура, се харесва дори от най-големите бедняци, които след робският труд от по 12-15 часа заспиват пред телевизора.
  28. 78) До горния
    Умнико, в кой век живееш? Представата ти за света и медиите е толкова наивна, че няма смисъл да ти се обяснява. Ти ще отгваряш българските журналисти как било по света. Ти сам не знаеш, а обясняваш на други. И в статията не става дума за цензура, ама толкова разбираш.
  29. 79) Панайот
    Тошо Тошев и Гочева се върнаха от Германия щастливи като репички. Няма да ги сменят. Засега. Новият шеф на ВАЦ в България ги защитил пред ВАЦ в Германия. Дали не се е облажил нещо около тях? Или дали не се го облажили своевременно, като са видели, че ще им духнат под опашката?
  30. 80) Паун Цонев
    Казва се Венелинището и столетника Тошко. Да са ни живи и здрави
  31. 81) валерия велева
    ТОШО ТОШЕВ Е МУТРА, ЧИЯТО БУХАЛКА Е ВЕСТНИК ТРУД
  32. 82) новина от 1 април
    Тези вестници се закриват!
  33. 83) Блъсков
    Наистина интересно е какъв английски знае Гочева, та да кара курс в Кардиф. Също така интересно е какъв точно чужд език знае Бакалов, та да прави такива компетентни сравнения с чуждия печат.
  34. 84) ВАЦ
    След като политиците и бизнесмените си пазаруват Тошко Тошевчета и Венелини Гочеви, сега Тошко и Венелина си напазаруваха германци. ВАЦ е най-смешният медиен концерн в Европа, защото позволи на Кака Вени и дедо Тошко да го въртят на малките си пръстчета. Хак му са на българския народ такива вестници, с такива началници и с такава послушна пасмина от журналисти.
  35. 85) Шарлота Корде
    Злото винаги побеждава, Тошко ще пребъде, колкото е осъден Маджо и гангстерите Маргините, толкова ще сменят и Тошко. Той ще си умре на поста като богат импотентен старец и журналистически въжеиграч и рушветчия. Пълна отрепка!
  36. 86) Anonymous
    Тошо Тошев и Венелина Гочева свалиха журналистиката на по-ниско равнище, отколкото е политиката у нас. Че политиците са покупни, демагози и лъжат я ясно. Тия двамата обаче показаха, че и вестниците може да са демагози, мръснишки, да лъжат и да са неграмотни. Точно така е - печатът у нас вече е по-изостанал от други сфери, които той самият ругае.
  37. 87) ГДБОП
    Видяхте ли в. "Труд" как прави съвместна инициатива с винпром "Пещера" да спасяват "Св. Алексанър Невски". Като че ли има от какво да го спасяват. Представяте ли си колко пари ще лапне Тошо Тошев, затова че се опитва да замаже скандала в МВР, в който са набъркани винпром "Пещера". "Труд" и "24 часа" се скъсаха да пишат пиар материали за "Пещера", откак се разбра, че те плащат на ГДБОП за да им прикриват далаверите. Защо двата вестника премърчаха тази подборност? Кинти падат, много.
  38. 88) 4i4olina
    Фалшива журналистика плюс фалшиви бандероли=брак по сметка!!!
  39. 89) Д-р Дулитъл
    Абе, видяхте ли, че Венелина си е направила пластична операция,тя съвсем се урила в мангизи, бе. Вече иска да изглежда като кинозвезда, егати. И е махнала оная шия, дето не е от туршия.
  40. 90) трезвомислещ
    Много се купуват не само издания, но и журналисти в България...

Страници: « 1 [2]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com