Тошо Тошев

Тошо Тошев. Снимка: Булфото

Главен редактор на в. “Труд” (1990 до днес). Един от двамата изпълнителни директори на “Медиа холдинг”, издател на вестника. Акционер с миноритарно участие в холдинга, който е собственост на германската издателска групировка ВАЦ. Председател на Съюза на издателите в България.

Роден е 1943 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет. През 70-те години работи във в. “Вечерни новини” и към отдел “Пропаганда” на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на БНТ. В средата на 80-те години главен редактор на в. “Труд” става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 80-те години Тошев става “по съвместителство” (според тогавашната терминология) и шеф на отдел “Печат” в столичната община (сега “Връзки с обществеността”).
След 1989 г. държавните профсъюзи, които са издател на в. “Труд”, се разпадат и преобразуват. Тошо Тошев се сближава с новото ръководство (тогава шеф на синдикатите е Кръстьо Петков) и става главен редактор на вестника. През 1991 г. е създадено частно издание “Жълт Труд”, чийто издател е дружество с 15 души журналисти от “Труд”, начело със Зоя Деянова и Тошо Тошев. В края на 1991 г. към тези 15 души са включени още толкова журналисти от “Труд”, като всеки има различен процент дялове, според работата си във вестника. Най-голям дял 9% има Тошо Тошев, най-малките дялове са по 1%. Всеки журналист с дялове в дружеството е внесъл по 2000 лв. за процент и е събран общо 200 000 лв. капитал.

На един от синдикалните конгреси вестникът е прехвърлен като собственост на въпросното дружество на екипа във вестника. От януари 1992 г. вестникът се води частен. Като акционери физически лица са включени шефовете на профсъюзите Кръстьо Петков, проф. Светослав Ставрев и Диана Дамянова, на които по-късно дяловете са изплатени.
Под ръководството на Тошев постепенно вестникът променя тематиката си на профсъюзен вестник от тоталитарно време. През 1994 г. сменя формата си на по-малък (от А2 на А3) и с графичния си вид започва да наподобява водещия в. “24 часа”. От четвърти по тираж вестник в началото на 90-те години, “Труд” става първи от средата на 1997 г., подпомогнат и от странични фактори – кризата в партийните вестници “Дума” и “Демокрация” и кризата в пресгрупа “168 часа”, издател на “24 часа” (виж “тираж на “Труд” по години).
Когато германската групировка ВАЦ купува в. “24 часа”, Тошо Тошев, заедно с бившия в онзи момент главен редактор на “24 часа” Валери Найденов правят обединение на вестници срещу германската групировка и я обвиняват в дъмпинг на цените. Скоро след това ВАЦ купува и в. “Труд” и става собственик на “Медиа холдинг”. Издателите ВАЦ джиросват малък процент акции на петима души от “Медиа холдинг”, които са членове на борда на директорите към онзи момент – Тошо Тошев, Зоя Деянова (”Жълт Труд”), Захари Главчовски (шеф на “Авто Труд” и списанията на холдинга), Николай Стефанов (първи зам.-главен редактор на “Труд” по онова време) и Пламен Каменов (тогава главен редактор на “Нощен Труд”). Към сегашния момент Тошев притежава 7% акции от вестника, по собствените му признания пред сп. „Шпигел“.

В средата на 90-те Тошо Тошев развива тежко чернодробно заболяване. По собствени признания в автобиографичната си книга “Лъжата”, през 1998 г. положението му се влошава и на моменти е неадекватен. В края на 1998 излиза в дълъг отпуск по болест, в началото на следващата година претърпява чернодробна трансплантация в Германия. Донор става неговият шофьор.
В началото на 1998 г. “Труд” достига рекордния тираж 540 000 в събота (броят с програма на телевизията) и около 350 хиляди през седмицата. През 1999 г. “Труд” има двойно, а за кратко дори тройно по-голям тираж от “24 часа”. От 1997 г. двата вестника са с еднакви реклами и страници с малки обяви, все повече си приличат и като графичен дизайн. След 2000 г. тиражът на “Труд” рязко започва да пада и стига до 110 000 през седмицата в края на 2006-а и 95 000 в началото на 2008-а.

Тошо Тошев е женен 5 пъти, има трима сина. Най-големият, Радослав Тошев, беше общински съветник в София от “Движение Гергьовден”, сега от ГЕРБ.

Като част от войната на Петьо Блъсков с основния му конкурент “Труд”, през 1996 г. в. “168 часа” публикува огромни снимки на тогавашната съпруга на Тошев в компанията на различни мъже по време на някакъв коктейл, с двусмислени намеци. Блъсков периодично пуска полемични статии срещу Тошев отначало в “24 часа”, после в “Монитор”, наричайки го с името по паспорт Тошко Тошев. 1997 г. в “24 часа” са публикувани дори факсимилета на документи, за да докажат, че Тошев по кръщелно свидетелство е Тошко, а не Тошо.

Тошев е известен е с увлечението си по хубави жени, поради което “Труд” в последните няколко години публикува прогноза за времето с разголени модели. На тази страница около 10 пъти са публикувани снимки на манекенката Цеци Красимирова, известна като любовница на убития и разследван за контрабанда и трафик на наркотици Косьо Самоковеца. Красимирова води на посещение Самоковеца в редакцията на вестника, при което той се снима с Тошев за спомен до бюрото му. Снимката е изнесена от вътрешни хора от редакцията и е публикувана във вестника на Блъсков “Монитор”. Оттогава досега е препечатвана няколко пъти (последно във в. “Гласове” на Явор Дачков), като се правят внушения за връзки на организираната престъпност с шефа на най-влиятелния вестник в България.
Тошев е известен с близостта си с Васил Божков, най-големият собственик в хазартния и строителния бизнес в България, шеф на “Нове холдинг”, бивш собственик и на футболния клуб ЦСКА, цитиран често в различни класации като най-богатия българин, но и като човек със съмнителна слава, от когото се страхуват.

Политически противници на Тошев, главно от средите на ДСБ и СДС (до 2000 г. Тошев чрез вестника си подкрепя кабинета Костов, после рязко обръща политиката си), често коментират за него, че преди 1989 г. е бил сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Бор – от категорията “явочник” – човек, който е предоставял квартирата си за конспиративни срещи. През 2006-а вътрешният министър Румен Петков официално съобщава за връзки на отделни журналисти с ДС, като изрично оневинява Тошев и посочва, че той не е сред тях.

Вестник “Труд” често оказва политически натиск, злепоставяйки дори тенденциозно различни фигури на обществената сцена, публикува пропагандни заглавия и колажи на първа страница, подкрепя в различни периоди различни политически сили или отделни политици според предпочитанията на главния си редактор. В свой роман трилогия “Четвъртата власт” писателят Александър Томов описва главен редактор на най-големия вестник, който взима пари в куфарче от лице на име Бобо Цирея, за да подкрепи чрез вестника кандидатура за кмет на София. Много от читателите смятат, че Томов визира Тошо Тошев в този свой герой, наред с т. нар. Любо Пъпката и Софиянски.

Тошо Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг в който влизат Антон Дончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Те са и автори във вестник “Труд” и повечето от тях са членове на академия “Черноризец Храбър”, която раздава годишните едноименни награди за журналистика. Инициативата за тези награди е на Тошо Тошев. През 2004 г. той е номиниран от някои от тези членове за голямата награда “Черноризец Храбър” за принос в журналистиката, но оттегля кандидатурата си, като разбира, че другите номинирани са фотографът Иво Хаджимишев и журналистите Мартин Карбовски и Георги Милков. В писмо, публикувано в “Труд” Тошев обявява, че би се състезавал в по-достойна компания за тази награда като Кеворк Кеворкян, Виза Недялкова и др. Тошев предлага на академията през тази година да не се връчва награда за принос и награда не е връчена. През 2006-а съставът на академията е променен и сведен от 40 членове, повечето от които журналисти, до 15 души, които не работят в медиите.

Автор: Коментари в “Труд” преди и след 1989 г., редакционни бележки. Автор е на 2 романа – “Истина за лично ползване” и “Времето за умиране стига”, публикувани преди 1989 г., слабо коментирани от тогавашната критика. За втория има отрицателни рецензии от Иван Гранитски, който сега е в кръга на приближени на Тошев писатели и шеф на издателството, което издава през 2001 г. следващия роман на Тошев – “Страх”. По признанията на автора той е писан преди 1989 г.. Книгата е отбелязана главно в изданията на “Медиа холдинг” и прави слабо впечатление. Повече се коментират автобиографичните книги на Тошев “Лъжата – Жан, Иван и другите” и “Лъжата – Жан, Иван и Величеството”. Издадени са от издателство “Труд” и стават бестселъри с по няколко допечатки. За тях вестник “Труд” организира кампании по представянето, публикува репортажи от срещи с читатели в различни градове в страната, при които авторът Тошев е придружаван от известни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Любомир Левчев, Стефан Цанев и др. В книгите “Лъжата” се разказва за срещите и разговорите на Тошев с различни политици. Цитирани са разговори на 4 очи и се описват компрометиращи случки, включително за негови колеги, част от които се оценяват от тях като спекулации, полуистини или дори като откровени лъжи.

vestnik.bg

ядец
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.