Китайски ботуш върху лицето на Тибет

Китайски отряд за борба с безредиците марширува по улиците на град Кандин. Пекин обяви война на протестиращите в Тибет, а при безредиците загинаха най-малко 19 души. Снимка: Ройтерс

Джордж Оруел много добре би разбрал отношението на Китай към Тибет. За да опише способността да вярваш в противоположни неща, той измисли в книгата си „1984“ израза „двумислие“.

Така, по оруелски, китайските лидери твърдят, че традиционната тибетска култура е отблъскваща, пълна със суеверия и жестокост, но и че Тибет е „неразривна част от Китай“. Освен това твърдят, че Далай лама, духовният лидер на Тибет, вече не играе толкова важна роля. В същото време обаче настояват, че е разпалил изблиците на антикитайско негодувание в Тибет.

Далай лама е вечният трън в очите на Китай, който се мъчи да спечели уважението на международната общност. Неговият авторитет и достъпът му до световните лидери винаги напомнят за тибетския въпрос, макар че никоя страна не признава правителството му в изгнание. Освен това, както китайските ръководители неохотно са принудени да признаят, много тибетци продължават да са му предани. През 2005 г. природозащитници, обезпокоени от опасността, която представлява за застрашените видове тибетското увлечение по носене на тигрови и други кожи, помолиха Далай лама да осъди тази практика. Той го стори и тибетците изгориха кожите на клади.

Ето защо Китай упорито вижда в Далай лама въплъщението на своя „тибетски проблем“. А всъщност той предлага единственото приемливо и благовидно решение на проблема. Китайската стратегия по отношение на духовния водач е да се чака смъртта му и на негово място да се постави податлив на влияние наследник. Миналата година Китай дори прие указ, даващ право на правителството да одобрява новите превъплъщения на „живите Буди“ като него. Но тази стратегия е обречена. Никой приемник няма да внушава такова благоговение. И никой няма да бъде толкова убедителен застъпник на принципа за ненасилие и на „средния път“ за Тибет, който не включва пълната независимост, смятана от мнозина тибетци за тяхно рождено право.

Яростта, палежите, вандализмът и кръвопролитията в Лхаса през последните дни не бяха предизвикани от Далай лама. Те избухнаха въпреки честите му призиви за сдържаност и

Тибетският лидер Далай Лама на пресконференция в индийския град Дарамсала. Той призова да се разследва суровият отговор на Китай на протестите в Лхаса, както и да се определи дали действията на китайските военни в Тибет са културен геноцид. Снимка: Ройтерс

отчасти бяха последица от отказа на Китай да се ангажира с нещо повече от непоследователни разговори с представителите му. Би могло да бъде и много по-зле: чест прави на тибетските националисти, че почти никога не са прибягвали до терористичната тактика, въпреки че активисти в изгнание казват, че откритата през 2006 г. железопътна линия, свързваща Тибет и Китай, несъмнено е мишена.

Гневът на тибетците може да се уталожи, ако с Далай лама бъдат водени сериозни разговори, и ако той получи възможност да се върне в родината си – за първи път, след като избяга в изгнание в Индия след бунт през 1959 г. Това би помогнало и да се докаже правотата на онези, които твърдяха, че провеждането на Олимпийските игри в Пекин ще направи Китай по-малко репресивен. Така Китай би получил възможност (със закъснение) да удържи обещанието за автономия, дадено на Тибет през 1951 г., в натрапено тогава на младия Далай лама споразумение. Това би подобрило имиджа на страната пред света, дори в Тайван, който може да смекчи позицията си по отношения на китайския суверенитет.

С БОТУШ ПО ЛИЦЕТО

Китай обаче не показва никакви признаци, че може да се повлияе от тези аргументи. По-скоро изглежда решен да използва Олимпийските игри, за да парадира с контрола си върху Тибет, защото олимпийският огън ще мине през Лхаса. Китай се надява икономическият напредък да смекчи призивите за политическа свобода. И подобно на други места, където етническите малцинства са непокорни – Вътрешна Монголия и особено Синцзян – и за Тибет се възлагат надежди, че имиграцията от китайците хан, които са мнозинство, ще потуши националистическите чувства. Ако това не стане или докато това стане, винаги ще има чиста употреба на сила. Този път тя е използвана по-предпазливо, отколкото в миналото. Но, въпреки всичко, изглежда това е начинът, по който Китай е избрал да управлява Тибет. Като в антиутопията на Оруел, където всичко е възможно най-лошо – символът на бъдещето изглежда е ботуш, стъпил върху човешко лице, завинаги. Не бива да бъде така.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.