Ядрена надпревара или борба с тероризма?

Баща на идеята за прихващане и унищожаване на стратегически ракети е Роналд Рейгън. 25 години по-късно концепцията му все още е жива. Снимка: Ройтерс

Американците не обичат да прокарват връзка между Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) и националната система за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ. ПРО се представя като изцяло нова инициатива, но делото на Рейгън явно живее и днес, „от живите по-живо“.

На 23 март 1983 година 40-ият президент на САЩ Роналд Рейгън обяви планове за разгръщане на нова глобална система за отбрана, която да прихваща и унищожава стратегически ракети с ядрени бойни глави, преди да стигнат територията на Щатите или на техни съюзници. Навремето основен потенциален противник за САЩ беше Съветският съюз. Съответно системата за противоракетна отбрана беше замислена като начин за прихващане на съветски междуконтинентални балистични ракети чрез оръжие с насочено действие, което унищожава целта с пряко попадение. Рейгън призова американските учени да създадат средства, които да обезсилят ядреното оръжие, да го направят остаряло и ненужно.

На 25 март Белият дом публикува президентска директива номер 85 за националната сигурност. В документа се предвиждаше административно и финансово осигуряване за програма, наречена Инициатива за стратегическа отбрана (ИСО). Америка трябваше да притежава такава програма, първо, поради натрупания прекомерно голям ядрен потенциал, второ, за да бъде въвлечен Съветският съюз в оръжейната надпревара в областта на средствата за отбрана, трето – заради възможността да се създадат нови високи технологии и многомилиардни поръчки за американски компании. Малко след това започна интензивна работа по всички направления, различна от предишната дейност на учените и на конструкторите. Предвиждаше се основните елементи от ИСО да бъдат разположени в космическото пространство, следователно те трябваше да действат въз основа на слабо проучени или нови физични принципи, използвайки по-специално лъчева, електромагнитна, кинетична, свръхвисокочестотна енергия.

Към края на 90-те се планираше да бъдат създадени късовълнови лазери, включително лазери със свободни електрони и рентгенови лазери, захранвани от ядрени устройства, а също така микровълнови оръжия и ускорители на заредени частици. В програмата за създаване на подобни въоръжения бяха включени много фирми, които да разработят конкретни предложения. Търсеха се главно фундаментални технически решения.

Русия тества новата си междуконтинентална балистична ракета в Плесетск. Експертите твърдят, че тя може да пробие всеки противоракетен щит. Снимка: Ройтерс

Първоначално беше предвидено за първия, изследователски етап от програмата, да бъдат изразходвани 3 млрд. долара. Данни от различни източници обаче сочат, че за нуждите на ИСО са били харчени по 5 млрд. долара годишно. Съветските медии споменаваха, че САЩ са „изхвърлили в космоса“ 40 млрд. долара, без да постигнат успех в създаването на ефикасна система за ПРО.

Същевременно бяха полагани всички усилия Съветският съюз да повярва, че намеренията на САЩ са сериозни, а плановете им със сигурност ще бъдат успешно осъществени. Провеждани бяха разнообразни секретни и демонстрационни изпитания, задействани бяха силите на тайните служби, дивизии от журналисти бълваха информация и дезинформация за хода на работата по ИСО.

При това положение Съветският съюз беше принуден да играе по същите правила – да инвестира средства в нови разработки и мерки, чрез които да поддържа на нужното равнище своите стратегически сили. На свой ред САЩ бяха принудени да разработват средства, адекватни на съветските контрамерки и на новите заплахи. Космическата надпревара влезе в нов етап. За да сме коректни, ще отбележим, че по онова време и в САЩ, и в Европа някои смятаха за утопично да бъде създадена сигурна противоракетна система, особено ако целта е да осуети ракетно-ядрен удар. В Съветския съюз също имаше хора, според които „звездните войни“ бяха блъф. Малцина обаче се осмеляваха да го заявят открито.

Към края на 80-те осъществяването на ИСО показа, че е невъзможно да бъде създадена ПРО, която да гарантира сигурна защита срещу ядрен удар. Защото според основния принцип на системата е необходимо да се подсигури прихващане на ракетите и бойните глави по цялата траектория на полета им – от самото им изстрелване от противникова територия. Експерти обаче доказват, че ПРО няма да бъде ефективна, ако не може да нанася удари по ракетите, преди да се разделят челните им части.

Поляци протестират срещу изграждането на противоракетния щит пред парламента във Варшава. САЩ не обичат аналогиите между ПРО и Инициативата за стратегическа отбрана, но развитието във въоръжаването напомня на това, което се случваше през 80-те години. Снимка: Ройтерс

Дори днес, в началото на 21-и век, изгражданите в Аляска и в Северна Дакота системи за ПРО, а също и планираната ПРО в Полша и Чехия целят прихващане на единични ракети. Система с елементи, базирани в космоса, не е създадена и до днес. Въпреки това САЩ и Съветският съюз успяха да се сдобият с технологии, които могат да бъдат използвани не само за разработване на нови оръжия, но и за големи цивилни проекти.

Разпадането на СССР промени геостратегическата ситуация на планетата. През 1989 година Буш старши смени Рейгън на президентския пост, финансирането на ИСО намаля, а фокусът на програмата беше изместен главно в посока на изследователската работа. Войната в Персийския залив съществено повлия на логиката на противоракетната отбрана. Стана очевидно, че САЩ се нуждаят не от мащабна космическа ПРО, а от ПРО, предназначена за театъра на военните действия, със сухопътно и морско базиране. Очертава се приемственост между ИСО от времето на Рейгън и съвременната ПРО на САЩ. В политически план отново сме свидетели на психологически натиск, целящ Русия да бъде въвлечена в разорителна оръжейна надпревара.

Привържениците на ПРО твърдят, че днес вече не съветските, а севернокорейските и иранските ракети заплашват мира и сигурността, а системата за ПРО не е насочена срещу Русия. Ефективността на ПРО обаче не е доказана. Не е сигурно освен това, че разгръщането на тази система отговаря на насъщните политически задачи. Основният въпрос е дали ръководствата на Русия и САЩ ще имат достатъчно воля и здрав разум, за да не въвлекат страните си в нова оръжейна надпревара, която би погребала съвместната цел – борбата срещу заплахата от ядрен тероризъм.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.