Албания: снаряди от миналото

Неексплоадирал снаряд близо до село Гердец. 400 войници претърсваха района на военното поделение, където бяха складирани довелите до експлозията взривни материали. Снимка: Ройтерс

Природно бедствие или голям инцидент, дължащ се на човешкия фактор, беше трагедията в Гердец край Тирана, при която загинаха и изчезнаха безследно десетки хора. Колосалната експлозия разкри истинската ситуация, която цари в Албания, и потвърди, че галопиращата и институционализирана корупция е доминиращ елемент на обществения живот в страната. Скокообразният ръст на организираната престъпност и повсеместната корупция са облагодетелствани от затвърждаващите се клиентелистки отношения и са най-голямата пречка за просперитета и европейската перспектива на Албания.

Декорът около тази трагедия обяснява всичко: военно поделение, пълно със складове със стотици тонове експлозиви край село, на национална магистрала и близо до летището в Тирана. Там са били складирани тонове взривни материали за унищожаване, а американската компания, поела задачата да извърши тази дейност, предоставила това на подизпълнителя от гръцки произход М. Делийоргис. Той наел необучени мъже, жени и даже деца от съседния район. Триста неквалифицирани работници вадели детонаторите от взривните устройства и ги пренасяли с метални колички преди да бъдат опаковани. Само една искра от колелата на тези колички е била достатъчна, за да може всичко да се взриви, да се запали и да предизвика верижни експлозии. Колкото и безумно да изглежда, всъщност трагедията е била предизвикана точно по този начин.

Но как е възможно една малка страна като Албания да разполага с толкова тонове остарели муниции, от които се опитва да се отърве, защото това е условие за членство в НАТО?

Историята започва през 50-те години, още по времето на херметично затворения и изолиран от света режим на Енвер Ходжа: първоначално режимът е бил застрашаван от „титовия ревизионизъм“ и западния империализъм, но впоследствие заплаха беше съветският „социалимпериализъм“. Накрая не остана друг съюзник, който да не извърши предателство по отношение на „рая“ на „чичо Енвер“, освен китайските

Жители на Гердец напускат домовете си след експлозията във военната база. Албания е на път да се присъедини към НАТО, но преди това трябва да положи усилия да се пребори с корупцията. Снимка: Ройтерс

„социалимпериалисти“. За да бъдат неутрализирани всички тези врагове, Енвер Ходжа складира в страната милиони тонове муниции и оръжие. От този арсенал бяха снабдени въстаналите през 1997 година, а контрабандистите се сдобиха с плячка. А този арсенал беше достатъчен, за да предизвика една малка албанска „Хирошима“!

Но „политическата трагедия“, както я нарече лидерът на Социалистическата партия Еди Рама, едва ли ще предизвика промени на политическата сцена. Тя по-скоро трасира пътя, който страната трябва да измине, за да се сдобие с институции, отърсили се от корупцията и организираната престъпност, поддържаща връзки с политическия елит. Несъмнено Албания се е променила. Политическата стабилност и икономическото й развитие са съпроводени с разумна политика, превърнала страната във фактор на регионалната стабилност.

Характерно е, че Демократическата партия на Сали Бериша единодушно подкрепи резолюция, внесена от Социалистическата партия, с която всички политически сили в страната поемат ангажимент да извършат необходимите реформи, за да бъде улеснено присъединяването на страната към НАТО. В същото време партиите в Албания демонстрират значителна зрялост. Те не насаждат националистически страсти и се противопоставят на великодържавническото поведение за разлика от онези, които виждат продължение на призрака за „Велика Албания“.

Неотдавнашният трагичен инцидент трябва да подейства катализиращо. Колкото повече Албания е подпомогната, за да се пребори с придобилата епидемични размери корупция, толкова по-скоро може да се надяваме, че тя ще продължи да бъде стабилизиращ фактор на Балканите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.