www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 30 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Със зъбчата железница до върховете на Алпите… и Рила + фотогалерия

27 Март 2008

 

Така изглеждат зъбчатото колело и релсата, в която то зацепва и придвижва влакчето почти отвесно нагоре към алпийските върхове. Снимка: авторката

В Швейцарските Алпи до 3454 м. се катери зъбчатата железница Юнгфраубан, която стига до най-високата гара в Европа, Юнгфрауйох. Тя се намира под самия високопланински връх Юнгфрау (4158 м) и е най-високата точка, до която простосмъртни туристи и хора могат да се качат. По-нагоре е царството на върхове, ледници, скали и орли. Оттук алпинистите тръгват да катерят Северната стена на връх Айгер (3970 м).
Догодина швейцарски влакове могат да катерят и Родопите и Рила планина. Да пътуват по тесния релсов път от Септември до Добринище, да изсипват скиори и туристи в Банско и по другите гарички. Теснолинейката Септември - Добринище ще бъда дадена на концесия до края на 2008 г., е записано в плановете на компанията, която стопанисва гарите и релсите, НК “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ).
Швейцарска фирма е проявила интерес и може да участва в конкурса чрез партньорство с общините, които се намират покрай линията. По тази единствена запазена теснолинейка в България, на височина 1267 м, се намира най-високо разположената ж.п. гара на Балканите - Аврамови колиби.

В Цюрих полибанът (зъбчата железница) е най-късата връзка между Кея и Политехникума, два квартала, разположени терасовидно един над друг. Влакчето работи от 1889 г. и всяко пътуване нагоре и надолу струва по 10 сантима на човек. Деца под 4 години са освободени от плащане на таксата, ако не заемат място. За багаж и за куче също се плаща по 10 сантима. Снимка: авторката

Швейцарската високопланинска железница е включена списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО като изключително техническо постижение.
Швейцарски жп пътища ме отвеждат до поднебесната станция в самото сърце на Алпите само с три прекачвания от влак на влак. Тръгвам от гара Берн в 9 часа и 4 минути. Малко след 11 часа съм вече на височина, по-голяма от тази на връх Мусала (2925 м), най-високия връх в Рила и на Балканите. Предприех пътуването дни след трагедията с пожара в нощния влак от София за Кардам, при който изгоряха 9 души, когато Българските държавни железници бяха разпънати на кръст от медии, граждани, политици и тръгна дискусията какво да се прави с влаковете.

Швейцария е с по-малка територия от България - 40 000 кв.м. и с почти толкова население - 7 000 000 души, за което най-предпочитаният транспорт е железопътният. Кръстосват я 5 000 км. железопътни линии, които са в изрядно състояние. България с 111 000 км площ има 3 000 км релси, повечето от които плачат за незабавен ремонт.

Кръстопътната гара Kleine Scheidegg. Поглед към линията, която води надолу към ниското. От другата страна на сградата вдясно е зъбчатата линия, по която влакчето се катери към върховете. Снимка: авторката

7 март 2008 г. Маршутът ми е Берн - Интерлакен Ост (567 м) - Видерсвил (първа спирка) - Лаутербрунер (796 м) прекачване - Клайне Шайдег (2061 м) ново прекачване на зъбчата железница - Юнгфрауйох (3454 м) или Върхът на Европа.

Теснолинейката е електрифицирана, зъбчатото колело се спуска и зацепва в зъбчатата релса по средата на железопътната линия и придвижва влакчето по стръмния склон. На равното зъбчатото колело се прибира и в действие влизат познатите ни от българските влакове колела. Линията е електрифицирана през 1923 година и оттогава работи в кооперация с бернския Съвет по електроснабдяване. В днешно време ж.п. вагоните са миниелектроцентрали - енергията от спирачките се преобразува в постоянен ток, когато влакчето слиза по стръмнината надолу, и той се подава в контактната мрежа. При изкачване влакчето черпи електроенергия от мрежата за задвижване на колелата.

През 1894 г. Адолф Гаер Целер, бащата на железницата Юнгфраубан, прави предложение пред федералния парламент за концесия за изграждане на железопътна линия, която да се изкачи в Алпите, най-високо в Европа. Концесията е гласувана през 1896 г. и строителството започва. През 1898 г. железницата се движи с 4 вагончета до станция Клайне Шайдег - вдясно от нея се намира известният Айгерглетчер (2320 м ). На тази станция ж.п. линията се разклонява в две посоки - по едната линия се изкачваме догоре, по другата три часа по-късно се връщаме.

На станция Лаутербрунен (796м) - в превод Шумен поток, кръстена така заради планинската река, която тече покрай линията, се прекачваме на друго влакче. Следва станцията Венгвалд, а когато влакът потегля отново, вляво остава известният на скиорите Венгeн (1274 м), където се правят големите ски спускания…
Зъбчатката е пълна с туристи и скиори, част от които се изсипват на междинните спирки, за да се разпилеят по пистите. В Алпите броят им е 1800. Отдясно - през прозореца, сянката на облак над върха се приплъзва надолу до синьото на ледника, който се е спрял някъде по средата на снежната пустош. Няколко пъти в пространството пред нас се стрелват птици.

Юнгфрауйох - седлото между връх Юнгфрау (Девата) - 4158 м и Монх (Монахът)- 4107 м, се намира на 3471 м в Бернските Алпи. То е своеобразен водораздел - на Юг водите се оттичат в Средиземно море, на Север - в Атлантическия океан. Пощенската станция се намира на валиска територия, а ледниковата станция на бернска. Още по-нагоре се намира Сфинксът (3571 м). На Сфинкса е разположена платформа за наблюдение.
Влакчето за минути се шмугва в тунелите по пътя и излиза по-нависоко на светло - пред погледа отново се изправят върхове и зъбери, долу, в подножието - борове, къщи, хотели и станции. През зимата селището Айгерглетчер, където са били настанени строителите на железопътната линия към Юнгфрауйох, е било откъсвано от света за няколко месеца.

Началникът на гара по пътя на теснолинейката Септември - Добринище, току що е дал сигнал за отпътуване на ретровлака “Носталгия”. Снимка: авторката

Когато са започнали планирането на най-високата железница, електрическата тяга е била в зората на приложението си. През 1888 г. в Европа е пуснат първият трамвай. От самото начало на строителството на Юнгфраубан е планирано тя да бъде електрическа, а не парна железница. Освен това за влакчето, което щяло да се катери почти отвесно нагоре, било важно теглото му да бъде колкото може по-малко. Парната тяга в дългите 7 км тунели е неудобна и заради дима. Още по време на строителството електрически ток бил използван за задвижване на бормашините, вентилаторите и за осветление на тунелите, за подгряване на жилищата, за топене на сняг за вода за пиене.

Адолф Целер, който наложил идеята за високопланинската железница в Алпите, е бил текстилен магнат. Той е пропътувал целия свят и разширил бащиния си бизнес. Инвестирал в ж.п. акции и спечелил. Бил е в управата на Североизточните швейцарски железници. Швейцарец е патентовал зъбчатото колело през 1860 г. Швейцарци -строители работници завършват купола на катедралата “Св. Петър” в Рим, швейцарци строят двореца Петерхоф край Петербург и мостовете в Ню Йорк. Днес в Швейцария се пада по една банка на всеки 1600 жители.
Малко след станция Айгерглетчер влизаме за по-дълго в недрата на планината. Тунелът има излаз на Северната стена на връх Айгер, където е построена станцията Айгерванд. Втори излаз има непосредствено под 850 метровата югоизточна стена на върха . Тук на височина 3159 м през 1905 г. е изградена станцията Айсмер. На станциите влакчето спира за по 5 минути, за да погледнат простосмъртните през стъклата към внушителната панорама, която се разкрива докъдето очите им стигат.

Гара Юнгфрауйох, най-високата в Европа. Тунел, прокопан в планинския масив, извежда влакчето на височина 3454 м. Снимка: авторката

Следващата спирка излиза на железопътната станция Юнгфрауйох, която е разположена на височина 3454 м. Тя е изградена още през 1912 г. Това е най-високо разположената гара в Европа и затова я наричат Върха на Европа. Няма по-висока точка на Стария континент, която да бъде достъпна с влак. В света има само още една по-висока гара - Галера в Перу. Китай също планира да изгражда зъбчата железница в Хималаите. Докато влакът взема последните височини в тунела, на екран тече историята на ж.п. линията.
От станцията влизаме в първото ниво на хижата, която е захваната с метални скоби за снагата на планината, за да не я отнесат природните стихии. Първата сграда ресторант е построена през 1924 г. Дотук в най-натоварените дни със зъбчатата железница се изкачват около 4000 души на ден. А за цяла година туристите са половин милион. В хижата на различни нива има пощенска станция, магазини за сувенири, заведения за хранене. От панорамните прозорци могат да се наблюдават близките върхове и глетчери. В кафе бара от тавана висят бинокли, има специални поставки, на които можеш да се облегнеш и наблюдаваш върховете. Японци, индийци, бели и черни туристи от цял свят щракат с фотоапарати и камери. Гледката с върховете е запаметена в стотици, хиляди, милиони кадри, които долу в ниското ще връщат усещането за съучастие в живота на планината с белите пространства свобода. Странен е този сблъсък на последната човешка цивилизация с дивата природа отвън зад панорамните прозорци спускащи се от тавана до пода. Наблъсканите с техника, предмети на лукса, бита, удобството зали и хора, са в плен на потребителското завладяване на върховете, иззад стъклата на защитената клетка на своя цивилизационен аквариум.

Навсякъде има места за сядане, а част от изкачилите се с нас под небесата на Алпите са седнали или полулегнали направо върху мокета на пода. Стълби се изкачват до най-високия ресторант в планината. Указателните табели непрекъснато напомнят: “Моля, вървете бавно”. Заради бързото изкачване до над 3 500 м надморска височина с влака, несвикналите туристи получават световъртеж при всяко по-рязко движение. Затова не всички стигат до асансьора, който отвежда до още по-високо разположения Сфинкс. До него се отива пеша през дълъг тунел и после с асансьор се стига до Космическата обсерватория, която също е най-висока в Европа. Туристите могат да спрат в издълбания в леда Дворец. На желаещите дават специални чували, в които могат да преспят, и чаши за вино от лед. Обикновено желаещи да пренощуват в ледения дворец са сватбени двойки от цял свят. Скоростта на вятъра горе на платформата е 250 км. в час.

След три часа потегляме надолу. С товарна платформа пред локомотива смъкват отпадъците от хижата и ресторантите, опаковани грижливо в черни чували. Никъде покрай релсите не видяхме боклуци и бутилки, найлонови пликчета по дърветата, каквито има навсякъде по българските планини, докъдето е стигнал човешки крак. Затова пък като слязохме на най-високата гарова станция в Европа някак странна ни се стори миризмата на пържено, която ни лъхна като от отдушник на “Макдоналдс” или КФС.

Поглед към Бернските Алпи от влака на зъбчатата железница Юнгфраубан. Снимка: авторката

На Клайне Шайдег сменяме влакчето за надолу, едно куче тича в бялата пустош успоредно с влака. На отсрещната седалка двама влюбени се държат за ръцете. С тях пътувахме и нагоре, а в ресторанта пак заедно опитахме швейцарския специалитет - сирене “фондю”. Под тенджерата гори пламък, за да го държи разтопено, с дълги шишове топим късчета хляб в къкрещата вкусотия. Слизаме към равнината заедно със залеза. Между два върха слънцето бавно се скрива. Надолу в горската просека покрай линията се спуска шейна.

Отново съм във влака Интерсити на швейцарските железници. В далечината остават снежните планини. Минаваме покрай езера и подредени селища. Покрай линията по склона са цъфнали нарциси и иглики. Навсякъде, където ж.п. линията минава покрай селища, край нея е издигната по-ниска или по-висока ограда. Над нея се виждат пробягващи покриви и етажи на високите сгради. Стената спира шума на минаващите влакове, пък и служи за по-голяма сигурност на хората, които живеят край релсите. Сещам се за протестите и акциите срещу ограждането на жп линията в квартал Захарна фабрика в София и другите места, където влакът минава на метър-два до къщите и непрекъснато застрашава живота на хората във влака и извън него.

Три са по-големите ж.п. компании в Швейцария. Има още около стотина малки, т. нар. регионални железници. Хората от всеки от 26-те кантона, които са относително самостоятелни, са гласували какъв вид транспорт предпочитат и след това плащат значителни средства, за да го поддържат. Това е може би най-демократичната държава в Европа, в която населението решава всички важни въпроси с референдум. Освен държавата, и кантоните субсидират своите железопътни превози. Затова този транспорт е най-развитият и най-добре организираният в Европа.

След 18 часа влакът Интерсити е пълен с хора, които се връщат от работа. Железницата е предпочитан транспорт за швейцарците. Снимка: авторката

Швейцарците предпочитат влака и за да опазят природата и околната среда. Изпреварваме автомобили, които се движат по успоредното на линията шосе със 100 км. в час. Скоростта на влаковете в Швейцария стига до 160 км. в час. Толкова е планираната скорост на българските ж.п. линии, когато те бъдат рехабилитирани, някога в бъдещето до 2015 г. Сега в България влаковете вървят с около 50 км в час средна скорост. В Швейцария няма административна забрана за придвижването с автомобил, но в събота и неделя пътната такса е 2-3 пъти по-висока, а и в делничните дни по-изгодно е пътуването с влак. Логистичните връзки между различните видове транспорт са удобни и с един билет човек може да пътува с влак и кораб по някое от езерата. Железопътните линии стигат до летището в Цюрих и само трябва да вземеш ескалатора, за да се озовеш в неговите приемни зали. Леко изпъкнали бели линии навсякъде по пода в железопътните и авиогарите водят слепите хора към изходите и към превозните средства. Наклонени рампи извеждат инвалидите и по-трудно подвижните хора, майките с детски колички на пероните. Удобно и сигурно. Не като у нас единичните асансьори за инвалиди, които се развалят, малко след като са пуснати. Гаровите часовници са много и са най-точните. На всяка гара има достатъчно указателни табелки с нейното име, за да не се чуди пътникът къде пристига. На Централна гара София пътуващият се ориентира, че влиза в столицата на България само по многото коловози.
Ползването на лаптоп в швейцарските влакове е нещо съвсем обичайно. Във всички влакове не се пуши и има вагони, където дори говоренето на глас и по мобилния телефон е забранено, за да не бъдат смущавани хората, които пътуват. Цари пълно спокойствие и комфорт.

Швейцарските железници първи в Европа са въвели изискването железопътните компании да обезщетяват пътниците при закъснение на влака, също както при авиопревозите. Не можах да проверя дали то действа, когато в деня на връщането ми в България влакът ни престоя повече от 15 минути на централната гара в Цюрих и наруши разписанието си за аерогарата. Правилото за обезщетенията на пътниците ще стане задължително за жп превозите в цяла Европа, включително в България, след пълното либерализиране на железопътния транспорт.





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) миле
    много ннтересно пътуване, а мястото е наистина красиво!
  2. 2) пътник
    От снимките е вижда, че местата, през които минава българската теснолинейка, са не по-малко интересни и богати на природни красоти като тези в Швейцария. Защо и държавата ни не е по-отговорна към своята железница, като швейцарската.
  3. 3) Anonymous
    Пътувала съм с теснолинейката до Добринище. Човек някога можеше да слезе в движение, да си откъсне цвете край релсите, да настигне пъплещите по баира вагончетата и продължи пътуването си с влака. Сега не зная каква е скоростта му. Но е хубаво, че не са закрили тази линия.
  4. 4) Kolyo
    Вие говорите за Швейцария. Тя е извън европейския съюз, така, че информацията е полезна от обща култура, но не може да ни служи за сравнение. и у нас би могло да стане съгщото, ако : всички заложни къщи станат банки. Ако цичаните произвеждат часовници, а не четки и брадвди. Акто вместо да се краде и изнася националния продукт,1 се внася. Ако бяхме поне втори по производството на шоколад. И ако имахме гледчери.
  5. 5) Aiger
    Аз съм бил тук( Лаутербунен, Венген,Мюрен и Гриндевалд )три пъти, мястото е страхотно и е абсолютно доказателство за хармонията между хората и природата.Невероятна красота, привлича като магнит и има много възможности- ски ,планински туризъм, велосипед с изключително безопасни алеи и др.Хващаш железницата до Клайне Шейдег и от там надолу..
  6. 6) николай георгиев
    Преди години по Нова телевизия излъчиха американският документален ТВ сериал "Железопътни приключения в Европа".В него бяха показани точно тези туристически железници в Швейцарските Алпи,цитирани в пътеписа по-горе.Гледах този сериал и си мислех за нашата теснолинейка Септември-Добринище,над която висеше угрозата от закриване.По време на пишман-демокрацията/сбъркания ни преход/бяха съсипани умишлено толкова много неща,че нямаше да се учудя ако бяха я закрили.Виждаме до какво отчайващо положениие беше докарана нашата железница като цяло.Не е ли крайно време да се спре умишлената съсипия.Не е зле обаче БДЖ да се сетят,че до много красоти на България може да се стигне и с влак,така че популяризират ...още

  7. 7) РББ
    Авторката е меко казано неориентирана. Само теоретично да сметнем София-Варна 549км ( линията е изцяло двупътна електрофицирана с 23 (21) тунела. София - Карлово- Варна 514км няколко тунела Козница над 5км, Гълабец 3км общо над 20 тунела. София – Бургас през Пловдив ( до Пловдив изяло двойна линия +електро) 450км. София - Карлово – Бургас 419км. Видин - Кулата Близо 500км. Русе - Горна - Подкова близо 500км . Хубаво е преди да се пишат статии да се знае обективната реалност. В България има над 5000км работещи ЖПлинии 2000 изцяло двойни. Ние сме най-бедната страна в ЕС . ...още

  8. 8) чичата
    отвесно






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com