Ще стане ли Франция пълноправен член на НАТО?

Саркози пристига в Лондон със смела инициатива в областта на отбраната

Британската кралица Елизабет, френският президент Никола Саркози, първата дама на Франция Карла Бруни и британският принц Филип (отляво на дясно) на церемонията по посрещане на френския президент в двореца Уиндзор край Лондон. Саркози пристигна на официално посещение във Великобритания, за да убеди Гордън Браун, че ЕС трябва да играе по-голяма роля в отбраната. Снимка: Ройтерс

Гордън Браун посреща Никола Саркози на 27 март в Лондон. Преди почти десет години техните предшественици, Тони Блеър и Жак Ширак, поставиха началото на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) в Сен Мало. На срещата на върха Франция-Великобритания тази седмица сътрудничеството в отбраната отново ще бъде в дневния ред.

ЕПСО имаше успешни мигове. Войници бяха изпратени в Босна и Конго, полицаи в Косово и Афганистан, митничари в Молдова, и мирни наблюдатели в Ацех, Индонезия. Но политиката не можа да реагира на очакванията. Тя пострада от това, че някои правителства ограничиха отбранителните си бюджети и направиха малко, за да укрепят военния си капацитет.

Политиката пострада и от ниското ниво на сътрудничество между ЕС и НАТО. Въпреки това необходимостта европейците да развиват средствата, които ще гарантират сигурността в размирните околности на континента, остава толкова неотложна, колкото и преди десетилетие.

Миналия август Саркози каза, че иска да ревизира решението на президента Де Гол от 1966 година, което извади Франция от постоянните военни структури на НАТО. Тази смела инициатива, част от стратегията му за засилване на трансатлантическите връзки, е предмет на спорове в страната. Много представители на френския дипломатически и политически елит (включително, както изглежда, и министър-председателят Франсоа Фийон) се противопоставят на реинтеграцията в НАТО, което възприемат като западаща, доминирана от САЩ организация.

Но Саркози се надява да победи опонентите си с идеята, че ЕС трябва да започне да играе по-голяма роля в отбраната в същото време, в което Франция стане пълноправна членка на НАТО. Практическият резултат от повторното присъединяване на страната към военното командване на Алианса няма да бъде толкова драматичен: когато НАТО върши работа, като например при поддържането на мира в Косово, френските офицери са включени в неговата дейност.

Но символичните и геополитическите последици ще са огромни: по-хармонично трансатлантическо сътрудничество в областта на сигурността и прекратяване на разрушителното и глупаво противопоставяне между НАТО и ЕС. Като се имат предвид ограничените количества персонал и екипировка, които европейските правителства могат да осигурят, двете организации трябва да работят повече заедно. При управлението на Ширак френските представители често блокираха подобно сътрудничество; сега те го поддържат.

Никола Саркози и принц Филип инспектират почетната рота в двореца Уиндзор. Франция е решена да стане пълноправен член на НАТО, но Великобритания не споделя ентусиазма й по отношение на отбранителната политика на ЕС. Снимка: Ройтерс

Великобритания и САЩ приветстват перспективите Франция да стане пълноправен член на НАТО. Но някои от поддръжниците на тази политика, включително няколко американски дипломати, се боят, че скептичното отношение на Гордън Браун към общата отбрана на ЕС може да провали плана. Оправдани ли са подобни страхове?

Зависи от това, какво ще поиска Франция, а то не е напълно ясно. Тя ще настоява за повече военни спътници, за нова стратегия за сигурност на ЕС и за натиск върху правителствата в съюза да повишат военните си бюджети. Много от това би било приемливо за Великобритания. Но Саркози може да поиска и нещо като „операционна щабквартира“, която да планира и направлява европейските военни операции.

Когато през 2003 година Ширак пусна тази идея, британците яростно й се противопоставиха. Те твърдяха, че ЕС не се нуждае от собствена щабквартира, след като може да използва тези на НАТО или на отделните държави. САЩ обявиха, че европейски операционен щаб би бил „най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО“.

Великобритания е чувствителна към всяка дискусия за отбранителните институции на ЕС, тъй като в нея евроскептиците са готови да пуснат духа на „европейската армия“. Нежеланието на Гордън Браун да говори за общата отбрана, докато договорът от Лисабон минава през парламента, е разбираемо. Но веднага щом той бъде ратифициран, Браун ще трябва да отговори скоростно на Саркози, който иска да постигне напредък в сферата на отбранителната политика по време на френското председателство на ЕС през втората половина на 2008 година.

Великобритания и Франция биха могли да се договорят за щабквартирата и да подкрепят създаването на такава структура, която да управлява мисии на ЕС и на НАТО. Тя би се фокусирала върху координиране на осигуряването на военен и цивилен персонал като полицаи, доброволци и служители на закона, както и върху контактите на ЕС и НАТО с други структури като ОССЕ и неправителствените организации. Това ще запълни определена празнина, тъй като Алиансът не разполага с щаб, занимаващ се със сътрудничеството между военни и цивилни. Компромисът вероятно ще бъде приемлив за ЕС.

Перспективата за сделка, която ще върне Франция в НАТО, ще засили отбранителните възможности на ЕС и ще приближи двете водещи военни организации в Европа, е реална. Преговорите ще бъдат сложни. Но за първи път в историята на ЕПСО философските различия между Лондон, Париж и Вашингтон са минимални. Вярваме че Гордън Браун ще бъде на висотата на предизвикателството и ще отговори конструктивно на смелата инициатива на Саркози.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.