Мощта на Германия отново притеснява Европа

Германия стана най-силната икономика на Стария континент и наложи среща между Вашингтон и Москва

Френският президент Никола Саркози пристигна в Лондон на официално държавно посещение, което включва реч пред парламента, чай с кралица Елизабет Втора и отделна среща с министър-председателя Гордън Браун. Основна цел на визитата е да демонстрира приятелство и сътрудничество по начин, който ще накара дори най-ентусиазираните поддръжници на англо-френския съюз да се изчервят. Саркози не спести комплименти на домакините си и призова към превръщане на „сърдечното разбирателство“ – рамката, в която се развиваха сърдечните отношения между двете държави през изминалия век – в „разбирателство между приятели“, която ще отрази същността на сегашното им партньорство.

Само часове по-късно американският президент Джордж Буш прие поканата на руския си колега Владимир Путин да посети курорта Сочи веднага след срещата на върха на НАТО в Румъния от 2 до 4 април. Официално двамата ще обсъдят усилията на САЩ да изградят на система за противоракетна отбрана в Централна Европа, насочена срещу разработваната от Иран ракетна програма.

Сами по себе си двете събития са достатъчно важни. Французите по традиция гледат на континентална Европа като основа на тяхната сила, а противоракетната отбрана е една от най-важните теми в руско-американските отношения. Сближаването на Париж и Лондон е огромна промяна в стратегическото мислене, точно както проблемът с ПРО е толкова сериозен, че може да разпали нова Студена война.

Взети заедно, двете събития хвърлят светлина върху трети въпрос: ролята на Германия в Европа. Ограничаването на възможностите на тази държава ще бъде главна цел в англо-френското партньорство. До неотдавна френско-германската ос определяше развитието на ЕС. Или по-точно казано Франция успяваше да впрегне унижената и

разделена след Втората световна война Германия в услуга на целите си. Днес, обаче, повторно обединената Федерална република е най-населената и икономически най-силната държава в Европа. Тя иска да има собствен, независим от Франция глас, подхождащ на растящата й икономическа сила. Връщането на Германия на голямата сцена принуди французите да променят възгледите си за нея: от товарно животно тя се превърна в сериозен съперник. Историята доказа неколкократно, че Франция не може да се изправи срещу германците сама и се стреми към общи действия със силите, за да балансира делата на Европа. Оттам и предложението на Саркози за разбирателство между приятели.

По подобен начин американско-руското противопоставяне ще използва Централна Европа като основен терен за изява. Същност на американската политика е да притиска Русия на всички фронтове, за да не се превърне никога повече в сериозен стратегически съперник. Русия очевидно отхвърля тази политика и й се налага да отблъсква всичко, което възприема като нахлуване в собствената й сфера на влияние, конкретно в балтийските страни, Полша и Украйна. Тези райони са от жизненоважно икономическо и стратегическо значение за Германия, която няма нищо против желанието на САЩ да изтласкат Русия, но предпочита постепенното налагане на икономическо влияние пред скоростната и пробивна стратегия на САЩ. Тази разлика в подходите скоро може да породи различия не само на думи и да раздалечи още повече Берлин, Москва и Вашингтон (да не говорим за по-изолираните Париж и Лондон).

След Втората световна война Германия се стреми (не съвсем по собствено желание) да подчини националния си интерес на НАТО и ЕС, като замества традиционните си интереси с колективна икономическа и военна сигурност. Тази стратегия работи само ако централното място, което Федералната република заема в Европа, намира огледално отражение в централното място на германската политика в двете организации. И тъй като Франция потърси ново партньорство, а американци и руснаци кръжат около нова Студена война, скоро Берлин – а не Париж или Вашингтон – ще е на ход да определи до каква степен са важни ЕС и НАТО.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.