Чечения още тачи забравения Хрушчов

Мюсюлманин се моли пред паметника на жертвите на репресиите на Сталин в Грозни. Бившият съветски лидер Никита Хрушчов е смятан за национален герой в Чечения, а управляващите планират да му направят паметник. Снимка: Ройтерс

Бившият съветски лидер Никита Хрушчов е недолюбван в Русия, но в едно кътче на Кавказ е смятан за национален герой. Южната република с преобладаващо мюсюлманско население Чечения възнамерява да издигне паметник в негова чест в столицата си, 37 години след като той умира, забравен от всички след изключването му от ръководството на Комунистическата партия.
Хрушчов, познат на Запад с ексцентричното поведение и с грубоватата си прямост, заема специално място в съзнанието на чеченците – те са сред облагодетелстваните от осъщественото от него реабилитиране на засегнатите от чистките на предшественика му Йосиф Сталин. През 1956 г. Хрушчов предлага да се върнат по родните си места чеченците, изселени от Сталин в степите на Централна Азия като наказание за въоръженото им въстание срещу съветската власт по време на Втората световна война. Заточени са около 500 000 души – почти цялото население на републиката.
Днес Чечения е известна най-вече с двете ожесточени войни, водени между въоръжените сили на Москва и сепаратистите след 1994 г. Боевете утихнаха и районът се възстановява. Това даде време на хората да се замислят за ролята на Хрушчов в изпълнената им със сътресения история.
„Той е основната причина да живеем днес в Чечения“, казва Саид Али Довтаев, професор по икономика в държавния чеченски университет в Грозни. „Родителите ни му бяха благодарни, че ни е върнал в родината ни.“ Довтаев е израснал в Алмати, най-големия град в Казахстан, след като семейството му било заточено от Сталин през 1944 г.
Чеченските бунтове срещу Москва имат дълга история. С напредването на немските войски в района на Кавказ чеченците влизали в схватки със съветските войски, а някои сътрудничели на германската армия.
Идеята за паметник на Хрушчов е на чеченския президент Рамзан Кадиров, бивш боец сепаратист, който сега проповядва вярност към Кремъл. „За чеченците той е герой“, заяви Кадиров миналата година, след като отдаде дължимата почит на Хрушчов. Кадиров преименува и едно неугледно площадче в покрайнините на наскоро възстановената столица на Чечения на името на Хрушчов. „Кой знае къде щяхме да сме сега, ако не беше той“, казва за Хрушчов професорът по икономика Довтаев.

Никита Хрушчов на 20-ия конгрес на Съветската комунистическа партия. През 1956 г. той предложи да се върнат по родните си места заточените от Сталин около 500 000 чеченци. Снимка: опендемокраси.нет

Роден в семейство на селяни, Хрушчов съчетава в себе си природен интелект и привидно пламенна преданост към Сталин, които го извеждат високо в йерархията на Комунистическата партия. Когато Сталин умира през 1953 г., Хрушчов е издигнат за лидер. Три години по-късно той развенчава „култа към личността“ на Сталин. Оставя и друга следа в историята и то по начин, който често шокирал и собствените му сънародници. През 1956 г. Хрушчов нареди руски танкове да нахлуят в унгарската столица Будапеща, за да смажат антисъветското въстание. Смята се, че загиналите унгарци в резултат на военната акция са 2500 души.

През 1960 г., по време на дебати в ООН, Хрушчов прави нещо незабравимо – събува едната си обувка и яростно удря с нея по масата. Освен това докарва Съветския съюз до ръба на ядрена война със Съединените щати по време на Кубинската ракетна криза от 1962 година.
През 1964 г. Леонид Брежнев измества от поста Хрушчов, докато той е на почивка извън Москва. До смъртта му на 77-годишна възраст, през 1971 година, КГБ зорко следи Хрушчов.
Съветският съюз обикновено почита лидерите си след тяхната смърт, но наследството на Хрушчов е напълно пренебрегнато и той не е погребан на Червения площад сред останалите съветски лидери, където все още лежи и балсамираното тяло на Владимир Ленин.
На кръстовището, където Кадиров смята да издигне паметника на Хрушчов, двама пътни полицаи спират коли за проверка на документи – рутинна процедура в един район, в който все още понякога има размирици. От едната страна има сгради с нови апартаменти, частично изкупени от голямата чеченска диаспора в Казахстан, а от другата – зловещи редици високи чеченски надгробни плочи в памет на загиналите по време на сталинската чистка. Но зад тях, край наскоро павираните улици на Грозни, възстановените жилищни блокове и построения наново стадион, 22-годишният студент Иса Махмудов споделя, че възгледите на неговото поколение за историята са все още под влиянието на наскоро приключилия конфликт. „За моите родители и техните родители той (Хрушчов) е много важна личност, казва той. Но през последните 15 години преживяхме нови ужаси и нямахме време да осмислим заслугата му за връщането ни в Чечения.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.