Филмът на Герт Вилдерс – твърде радикално срещу исляма?

Герт Вилдерс в холандския парламент. Въпреки заплахите от мюсюлмани той качи антиислямския си филм в Интернет и превърна ислямското “нашествие” в лице на холандската крайна десница. Снимка: Ройтерс

Депутатът Герт Вилдерс качи в Интернет антиислямски филм въпреки заплахите на мюсюлманите и натиска от Хага, която се опасява от международни последици. Така една-единствена тема – ислямското „нашествие“ – го превърна в лице на холандската крайна десница. Категоричните му позиции в защита на холандската идентичност предизвикаха жлъчни нападки и остра полемика в страната, въздигнала консенсуса в принцип още преди векове. Той посегна дори на кралицата Беатрикс, като нарече коледното й обръщение с призиви към толерантност „мултикултурни аберации“.
Вилдерс остава непреклонен пред заплахите от страни като Египет. Холандски министри също го убеждаваха напразно да изостави обявения миналата есен проект за филм, показващ „фашисткия характер на Корана, който подстрекава хората към насилие“.
„Зная, че някои може да се засегнат, макар че филмът не си поставя такава цел. И какво от това? То си е техен проблем“, заяви депутатът през януари пред американската телевизия „Фокс“. Заплашван със смърт, той се движи с охрана. Местожителството му се държи в тайна.

http://www.youtube.com/watch?v=bCrCsTMokTU
Вилдерс прикани парламента да забрани свещената книга на мюсюлманите, която сравни с „Майн кампф“ на Хитлер. Части от нея заслужават „да ги разкъсаш на парчета“, смята той. Холандските власти се страхуват случаят да не прерасне в скандал като този с карикатурите на пророка Мохамед. Според депутата властите му препоръчали след излъчването на филма да напусне Холандия за известно време.
44-годишният Герт Вилдерс е следвал социално застрахователно дело. Дебютира в политиката като активист на либералната Народна партия за свобода и демокрация. Общински съветник в Утрехт (Централна Холандия), той става депутат, а през 2004 година напуска партията, недостатъчно дясна според него, и образува своя собствена формация.
Католически възпитаник, отдалечил се впоследствие от църквата, той не спазва религиозните обреди. Привърженик на твърдия курс спрямо имиграцията, Вилдерс подкрепя гласуването срещу проекта за европейска конституция в холандския референдум. Обявява се рязко против приемането на Турция в ЕС и успява многократно да привлече медийното внимание.
Критиците му го смятат за популист, а предложенията му – за неприложими, но призивите му намират добра почва сред разочарованите от десницата и сред някои симпатизанти на убития популистки лидер Пим Фортаун.
На изборите през ноември 2006 г. създадената от него Партия на свободата взема девет места във Втората камара на Генералните щати от общо 150. Така осигурява парламентарно присъствие на крайната десница, изгубила опора след разгрома на „Листата на Пим Фортаун“.
При все че е далеч от властта, Вилдерс представлява значителна сила на политическата шахматна дъска. Обявява все нови и нови инициативи, които, макар и неосъществими, привличат вниманието към него. Малко след изборния си триумф той предложи да се премахне първият член от основния закон, който забранява дискриминацията. Политикът апелира незабавно да бъде прекратена имиграцията на мохамедани (която нарича „нашествие“), да се замрази строителството на джамии и ислямски училища, и да бъдат забранени мюсюлманските забрадки.
Герт Вилдерс е известен с прякора Моцарт заради своята внушителна, грижливо поддържана изрусена прическа; по време на карнавала в Холандия се предлагат и перуки „Вилдерс“. Женен е за българка.
Дебатите около неговия филм напомнят полемиката през 2004 г. във връзка с „Подчинение“ на режисьора Тео ван Гог по сценарий на Аян Хирси Али, бивша депутатка от Народната партия за свобода и демокрация, както и самият Вилдерс. Там беше показана малтретирана жена с изписани по голото й тяло й стихове от Корана. На 2 ноември 2004 г. Тео ван Гог беше убит от радикален ислямист в центъра на Амстердам.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.