Интернет и тайните на генетичния анализ

Погледът в собствената ДНК вече струва 1000 долара и е достъпен за всеки в Интернет. Експертите обаче твърдят, че услугата поставя под въпрос сигурността на личната информация и компетентния прочит на данните. Снимка: елсбрук.ком

Декодирането на ДНК в Интернет бележи истински бум. Погледът в собствените гени струва 1000 долара. На заден план остават етичните въпроси и съображенията, свързани със защитата на личните данни.

На пръв поглед това, което американската биотехнологична фирма 23andMe изпраща на клиентите си срещу техните 999 долара, не е много. Една тръбичка с баркод, облечена във вата. Толкова скромно изглежда генетичният тест за обща употреба. Но който иска да погледне в тайните на ДНК, има тази възможност.
В тръбичката трябва да бъдат вкарани 2,5 милилитра слюнка, а след това тя трябва да бъде изпратена обратно в лабораторията. След четири до шест седмици по имейла идва код за достъп до уебстраницата на компанията, където клиентите може да видят генетичния си профил. Оценяват се около половин милион вариации върху ДНК-спиралата. Те могат да дадат информация за това, дали имаме поносимост към млякото, дали гените ни бутат към инфаркт или по-скоро към рак на червата и от коя част на Земята са произлезли предшествениците ни.
Генетичният анализ е доста млада област. Human Genome Project беше завършен едва през 2003 година. Човешкият генотип, декодиран едва преди пет години, вече позволява на 23andMe да прави „добър оборот”, както заяви съоснователката Ан Вуйчицки в едно интервю за „Ханделсблат”. Компанията е на американския пазар от ноември 2007 година, а от началото на 2008 година стъпи и в Европа. Междувременно в мрежата се нароиха доста сходни фирми, като например Decode от Исландия или калифорнийската Navigenetics. Всички те предлагат – бързо и изгодно – информация за личната генетична структура.

Пропуски в консултирането

Бумът на Интернет-генетиците предизвика в Европа шумен дебат за смисъла на подобни възможности. Маркус Хенгстшлегер, професор по медицинска генетика към университета във Виена, принципно няма нищо против дигиталната конкуренция. „Лабораторният труд там се извършва на най-високо ниво”, казва той. Проблематичен според него е само начинът на използване на информацията. Специалистът критикува преди всичко “изследването без никакви индикации за проблем, просто от скука”. Според австрийския закон за генните технологии генетичният анализ трябва да бъде поръчан от лекар. Фирми

Американската компания „23andMe“ е спонсорирана от един от основателите на „Гугъл“ Сергей Брин, а нейна съоснователка е съпругата му Ан Вуйчицки. Снимка: 23andMe

като „23andMe“ отхвърлят тази критика с аргумента, че не предлагат медицински анализ. Австрийският учен е и против онези, които искат забрана на услугата, предлагана в Интернет. Според него тя е “евтин и добър вариант, за да се направи генетично откритие”. Решаващо обаче е оптималното участие на специалист и консултацията на участниците (които все пак не са пациенти) от лекар.

Гугъл наблюдава внимателно

Друг проблем се корени в съхраняването на информацията, което е гореща тема именно при „23andMe“. Защото капиталът за старта на калифорнийската фирма дойде от основателя на „Гугъл“ и съпруг на Ан Вуйчицки Сергей Брин. Той инвестира 2,9 млн. евро. Междувременно акциите му в биотехнологичната компания принадлежат на „Гугъл“, най-големият източник на информация.

Точно тук се появява най-големият проблем. Защото както малко слюнка може да разкаже много за един човек, така и клиентите на „23andMe“ издават много за себе си. Който си поръча генетичен анализ, приема, че неговата ДНК може да се използва за изследователски цели. Тази информация може да стигне по заобиколни пътища и до големите фармацевтични компании. Още по-обезпокоително е, че (доброволното) участие означава ДНК да бъде общодостъпна. В момента, когато хората ще могат да разглеждат в Интернет гените на всеки човек, защитата на личната информация в тази област ще бъде свършена. Важна информация ще може да се намери в мрежата свободно. Всичко ще е в ръцете на една търсачка, която планира да съхранява дигиталните здравни данни на потребителите чрез „Google Health“.
Така че генетичните тестове в Интернет не само повдигат въпроса колко искаме да знаем за бъдещето си, но и кой друг иска да знае същото.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.