Американски Великден

Вярата в чичо Сам е една за всички

Детските спомени за Великден са живи и шарени като чергите на баба.
Миризмата на бухналия козунак, суетнята около шарените яйца, умението да откриеш между тях бияча и да си откраднеш парченце препечено агнешко. В спомена ми няма църква. Само пролетна радост. Дали защото времената бяха такива или защото българите си оставаме малко или повече езичници? Или защото в историята, църквата ни е играла повече културна роля?
Знам ли.

Откакто живея в Ню Йорк, някак все не мога и не мога да схвана кога точно се празнува Великден. Тук празникът минава значително по незабележимо от Коледа. Може би, за да не дразнят толкова неповярвалия в месията народ, другото му шеговито име на този Вавилон е Джю Йорк (б. р. – игра на думи – еврейски Йорк). Или пък заради това, че по принцип западното християнство почита повече раждането от Възкресението?

Алъшверишът обаче си върви и магазините се отрупват с шоколадови яйца, зайчета и пъстри кошнички. Англичаните са пренесли традиция за търкаляне на боядисани яйца по поляните и децата се състезават да ги намират и събират.
Но защо тогава всички останали – протестанти, евангелисти, свидетели на Йехова, англиканци и нямате идея колко още, празнуват Великден заедно с католиците, а не с православните, които и по рано са се регистрирали?
И защо понякога Великден се пада заедно (и аз се радвам, че най-сетне може би върховните глави на християнството са плеснали с ръце и са си уточнили календара) или се пада с месец и половина разлика (че да си помисля, че руският и гръцкият патриарх са написали дружно оскърбление към папата). С Коледата е лесно – и тук, и в София, все си е на 24 декември. Но когато бях малка, беше на 7 януари, както и досега е в Москва и Белград? Но не и в Атина?
Порових в Интернет и още повече се обърках. Оказва се, че всичко е заради един дребен спор от преди близо 2000 години.

Исус влязъл в Йерусалим за еврейската Пасха. Отивал на духовно поклонение. Така както ние бихме отишли на църква. Или, ако не сме вярващи – в НДК. Но не му харесали търговците, а сред събратята му евреи те не били малко, и ги изгонил от храма. Това не се харесало на управата и тя го разпнала на кръста. Така както нашата управа би разпнала всеки дръзнал да изгони търговците от НДК. Но нашият Господ Бог възкръснал от мъртвите и то точно на най-големия еврейски празник. И ето ти проблем. Едни казали, че е знак, и че това е денят да се чества и слави Господа Исуса, но други и дума не давали да се чуе и настоявали за по-различна дата. Споровете продължили през всичките години на нашето летоброене и още не им се вижда краят. Може и да сме в цифровия век, може и да сме намерили дигитален израз едва ли не на всичко, но кога точно и защо се пада Великден е трудно да се схване.

Ню Йорк е силно религиозен град. За всякакви религии. От трите основни до вуду и сатанизъм. В града има хиляди храмове, синагоги, джамии и църкви.
Огромни катедрали и малки църквички, внушителни модерни синагоги и просторни джамии. Преди да дойда тука идея нямах, че християнството не се дели само на католици и православни, а на още десетки и десетки различни начини да се вярва в Христа. Че дори и по научен начин. Едва тук открих, че има не по-малко различия и в исляма, и в юдаизма. Да не говорим за будистите, конфуцианците и още, и още! Всички тези безбройни разновидности имат представителства и храмове в този град. И, представете си, съжителстват мирно и спокойно. В Бруклин еврейският квартал е буквално срещу арабския. От едната страна на улицата са синагогите, а отсреща джамиите. Помислих си, защо по дяволите сте заселили толкова наблизо враждите си? Поне тука земята е била достатъчно много, за да не се налага да си надзъртате в задните дворове. Отговорът се оказа прост и прагматичен, както подобава на Америка. Заради храната. И едните и другите имат почти еднаква кухня. И когато са пристигали, са се настанявали там, където най-лесно могат да си я купят. Така българите живеем близо до сърбите, гърците и турците. А поляците близо до руснаците.

И навярно точно заради това, заради точно този здрав прагматизъм, така присъщ на Америка, в този град броят на храмовете е многократно по-малък от броя на банките. Защото вярата в чичо Сам е една за всички. И тя не се нуждае от Американски Великден.

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.