За какво тъгува Хилари Клинтън?

Дали като съзнава, че няма да бъде номинирана, не иска тайно Обама да загуби, за да се кандидатира тя през 2012 г.?

Кандидатката за президент на Демократическата партия Хилари Клинтън на предизборен митинг в Ню Йорк. Ако не спечели номинацията на партията, Хилари сигурно ще се яви на изборите през 2012 г., когато ще бъде на 64 години. Снимка: Ройтерс

Нека приемем, че в тази статия навлизаме в хипотетичното и изследваме любопитен въпрос, който изникна в блогосферата в последните дни. А той е: дали Хилари Клинтън, дълбоко в себе си съзнаваща, че няма да бъде демократическата номинация за президент, тайно не иска Барак Обама да загуби от Джон Маккейн, така че тя да може да се кандидатира отново през 2012 година?

Матю Иглесиас от „Атлантик“ смята така. Той твърди, че от нейна гледна точка една загуба на Обама „означава, че Клинтънови все още контролират партията“. Кевин Дръм от „Вашингтон мантли“ отговоря с твърдението, че „Хилари има дълга, дълга история като партийно животно. Тя се нуждае толкова от победата на Маккейн, колкото и от нова атака на Ал Каида“. Джонатан Чейт от „Ню Рипъблик“ се намеси, за да предложи решение на спора. Но не успя съвсем. Той определи това, че Клинтън продължава участието си в кампанията, е „проява на огромно самолюбие“, а „дали тя възприема провалянето на плановете на Обама като възможност, е любопитно, но маловажно“.

Оценявам малко по-високо разсъжденията на Иглесиас, но искам да изясня следното: според мен е естествено и човешко за някого в позицията на Клинтън да се чувства по този начин при положение, че тя само си го мисли, а не залага на това. Хилари Клинтън иска да е президент. Тя смята, че ще се справи по-добре от Обама. Получи възторжената подкрепа на милиони и милиони американци, които затвърждават мнението й. И планира тази възможност от години. Сега е изправена пред възможността, ако не и вероятността да не постигне целта си. Какво очаквате да мисли?

Без съмнение сред нещата, по които Клинтън ще размишлява, е, че ще бъде важно демократите да си върнат Белия дом. Дръм има право – тя е страстна демократка и би предпочела демократически президент да определя вътрешната политика, да назначава съдиите във Върховния съд и да набира персонала на държавните агенции (докато по отношение на външната политика тя намекна, че ще предпочете Маккейн). Като сенатор, какъвто ще продължи да бъде, Клинтън ще се чувства по-комфортно с президент от своята партия, с който да работи върху финансирането на вътрешните проекти.
Тя обаче ще размишлява и за собственото си бъдеще, освен за партийното. Това е моментът, в който някои биха могли да започнат да говорят за самолюбието, жестокостта и амбициите на Клинтън и прочие. Но аз се питам: защо да не помисли за собственото си бъдеще? Кой на нейно място няма да го направи?

Ако го стори, няма да прояви пресметливост. Наблюдавал съм много сравними ситуации, най-вече сред политици в Ню Йорк, участвали на изборите за кмет или за сенатори. И ви казвам, че във всеки един случай, в който съм имал откровен, недокументиран разговор с губещия кандидат или с ключов представител на екипа му, те са били склонни да видят, как да се изразя, светъл лъч в поражението на опонента си, който е спечелил номинацията. То би означавало, че вратата е отворена за тях след четири години. Би значело още, че статиите по вестниците следващия път, коментиращи вероятните кандидати, ще започват с техните имена. И би им дало възможност да набират пари. Това не е Макиавелиански въпрос. Такава е политиката.

През 2012 година Клинтън ще бъде на 64 години. Тя определено няма да е прекалено стара за президент. Не виждам никакви явни опоненти от висока класа на хоризонта, въпреки че в настоящата ситуация, разбира се, подобно предсказание е рисковано. Ако Обама загуби от Маккейн, е възможно да се кандидатира отново след 4 години, но всичко зависи от естеството на поражението му.

Загуба като тази на Джон Кери или по-лоша навярно ще сложи край на амбициите му. Ако загуби като Ал Гор, те само ще нараснат.

Кандидат-президентите на Демократическата партия Хилари Клинтън и Барак Обама на предизборния дебат в Остин, Тексас. Според експертите Хилари е нанесла сериозни вреди на Обама с това, че остана в надпреварата за поста. Снимка: Ройтерс

Тук обаче нещата стават рисковани за следващата Клинтънова кандидатура. Ако мнозина от демократите сметнат, че Хилари не е направила всичко по силите си за Обама през 2008 година, тя ще се изправи срещу сериозна неприязън през 2010, когато започне да вдига шум около повторната си кандидатура. Така че тя трябва активно да му помага, което, разбира се, ни води до парадокс: на Клинтън й се налага да се бори упорито за единствения изход, който ще работи срещу бъдещите й планове, знаейки, че именно тази упоритост всъщност ще им помогне. Схванахте ли?

Има мнозина, които твърдят, че тя вече е нанесла сериозни вреди на Обама и че с всеки ден, в който остава в надпреварата, му нанася още и още. Хилари и съпругът й наистина нараниха Барак, но все още не до степен това да е непоправимо. Ако Обама спечели номинацията, и двамата трябва да излязат с речи пред националната конференция на демократите и да участват в кампанията му по начин, който изглежда по-скоро искрен, отколкото неохотен. (Лесно е да се каже, предполагам.)

Както и казах: няма нищо лошо в това, че Клинтън се надява на загубата на Обама, но тя не може да действа по начин, с който да го показва. Честно морално разграничение, прието навсякъде по света. Никой никога не е попадал в затвора за това, че само си е мислел да обере банка.

Така че най-добрият изход за Хилари на 5 ноември ще бъде Обама да загуби отчетливо, но не с огромна разлика, демократите да увеличат местата си в двете камари на Конгреса, а Клинтънови да са направили всичко, което се очаква от тях.

Но в тази ситуация има още един фактор, и то жизненоважен. Дори ако всичко това се случи, Клинтън все още ще бъде в Сената. И тя трябва да бъде по-добър, по-агресивен и по-смел сенатор, отколкото досега. Ако прекара следващите три години, като одобрява външнополитическите начинания на Джон Маккейн и внимателно заема популярни позиции по въпроси като изгарянето на знамето, тя не заслужава нито да се яви за втори път на президентските избори, нито дори да спечели парламентарните избори в Ню Йорк (мандатът й в Сената приключва през 2012 година, което означава, че ако иска да се кандидатира за Белия дом, ще трябва да се откаже от борбата за него).

Тя не може да излезе отново на партийната сцена след четири години като леко подобрена версия на човека, който гласува по този страхлив начин за войната в Ирак, ако продължи да приема всичко, което Марк Пен, главният й стратег, каже, и очаква да бъде приет на сериозно. Следването на теорията на Пен се отрази тежко на Клинтън – урок, който тя трябва да е научила. Ако откаже да стори това до 2012 година, тя само ще се заблуждава, че може да се кандидатира отново.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.