Как Муктада Садр спечели Басра

Демонстранти държат портрета на шиитския духовник Муктада Садр на протест в Багдад. Садр доказа, че продължава да е по-влиятелен от премиера Нури ал Малики. Снимка: Ройтерс

Иракското военно настъпление в Басра трябваше да покаже силата на централното правителство в Багдад. Вместо това тя доказа колко влиятелен продължава да е антиамериканският духовник Муктада Садр. Милициите на Садр – Армията на Махди – удържаха позиции в няколко дни тежки боеве срещу иракски войници, които ползваха американска и британска въздушна подкрепа.

Но вероятно по-важното не беше как се биеха милициите, а как престанаха да се бият. В неделя Садр призова членовете на Армията да престанат да се появяват въоръжени по улиците и да спрат нападенията срещу правителствени сгради. Ден по-късно боевете до голяма степен престанаха. Това беше зловещ отговор на задаван от месеци въпрос от американски военни наблюдатели – дали Садр продължава да е лидер на обединено движение и военна сила? Отговорът изглежда е утвърдителен.

Според много американски войници и офицери Армията на Махди се беше разпаднала необратимо на различни независими групи и престъпни банди. Но завършекът на конфликта в Басра показва, че когато Садр говори, милициите слушат.
Тази явна власт е в ярко противоречие със слабостта на иракския премиер Нури ал Малики. Той отиде в южния град Басра заедно със силовите си министри, за да контролира лично операцията. След няколко дни интензивни боеве Малики удължи предварително обявения от него краен срок, до който милициите трябваше да се разоръжат, и им предложи пари за оръжията им. А самият факт на прекратяването на огъня противоречи на изявлението му, че няма да има преговори. Сега не Садр, а Малики изглежда слаб във военно отношение и неспособен да контролира елементи от собствената си политическа коалиция.

Садр всъщност е в идеална позиция: хем е в политиката, хем е извън нея, хем е част от управляващите, хем е против тях. Въпреки боевете той в нито един момент не изтегли съюзниците си от правителството, нито оттегли парламентарната си подкрепа за Малики, макар че можеше да го направи. Нито пък настоя поддръжниците му да излязат от парламента и да работят извън сегашната политическа система. Той продължава да е ловък балансьор.

Бойци от Армията на Махди патрулират по улиците на Басра. В четиридневната военна операция срещу шиитските милиции бяха убити най-малко 120 “врагове”. Снимка: Ройтерс

Садр доказа, че става все по-умел в политиката. Миналото лято, след като премиерът отказа да поиска график за изтегляне на силите на САЩ, той заповяда на своите министри да излязат от правителството на Малики. Пред обществото изглеждаше, че духовникът заема принципна позиция срещу окупацията. Бойкотът обаче не намали влиянието му в правителството. Всички министерства, които преди бяха управлявани от партията му, продължават да са пълни с негови поддръжници, които все така създават работни места за други симпатизанти и ръководят все по-голямата политическа машина на Садр. Освен че е военна сила, Садр е и източник на политическо ходатайство.

Сега той може да изиграе картата на жертвата с аргумента, че Малики и американците са нападнали него и поддръжниците му, а същевременно оставят милициите на шиитските му съперници да процъфтяват, както и платените от САЩ сунитски милиции, които се интегрират в иракската полиция и армия. Той с основание може да заяви, че е единственият истински иракски патриот и иракски лидер, от когото най-много се боят американците. Как иначе да се обясни нападението срещу Армията на Махди, докато той е спазвал едностранно примирие? Нещо повече, по примера на организацията Хизбула в Ливан след израелското нашествие от 2006 година, Армията на Махди може да обяви победа само защото е оцеляла след нападение на подкрепеното от американците иракско правителство. Това печели сериозна подкрепа от страна на улицата.

От стратегическа гледна точка Садр обяви примирие в подходящия момент, като спечели максимална политическа полза и същевременно запази военния си потенциал. Това пак е урок, който той е научил от скорошен опит. През 2004 година милициите на Садр сериозно пострадаха при боеве срещу американски войници и морски пехотинци. През това време обаче Садр се превърна в символ на шиитската съпротива срещу американската военна окупация и използва тази репутация, за да си извоюва място на политическата маса. И сега, точно когато изглеждаше, че той отново може да бъде маргинализиран, иракското правителство излъска образа му като лидер, който предизвиква САЩ и отказващото да изгони американските войски иракско правителство.

Той очевидно възнамерява да запази ролята си на политик и военен лидер. През август миналата година Садр ловко обяви едностранно примирие. Това позволи на правителството на Малики и на американците да свършат мръсната работа по прочистването на милициите му от отблъскващите и непопулярни техни престъпни елементи. След това обаче коалицията започна да арестува все повече легитимни помощници на Садр, с което може би ускори конфронтацията в Багдад миналата седмица. Едно от основните искания на Садр при срещата му с делегацията от шиитски политически лидери за обсъждане на новото примирие беше да се освободят повече негови хора по закона за амнистията. Това беше направено, за да се успокоят недоволните му поддръжници. Техните братя и чичовци са зад решетките и те смятат, че са поели главния удар при затягането на сигурността след изпращането на американски подкрепления, докато бившите сунитски бунтовници получават чекове за заплати в подразделенията на Отговорните местни граждани. Като всеки добър политик той трябва да докаже на последователите си, че може да изпълнява обещанията си – дори ако за целта му се наложи да влезе в бойни действия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.