Петко Милевски: Ловим крадците на парно с инфрачервени лъчи

Нямаме никакви възможности да задържаме цената на топлинната енергия, твърди изпълнителният директор на "Топлофикация - София"

Петко Милевски. Снимка: авторката

Петко Милевски пое ръководството на „Топлофикация – София“ преди една година. Завършил е Техническия университет и е магистър по промишлена топлотехника. Участвал е в проектирането и доставката на отоплителни централи и оранжерийни комплекси в Полша, Чехия и Словакия. Бил е изпълнителен директор на българско инженерингово дружество, което е изпълнявало проекти за модернизация на топлопреносни и топлогенериращи системи.
– Г-н Милевски, имате ли проблеми с фирмите за дялово разпределение? Как изпълняват договора с „Топлофикация – София“, който подписахте миналата година?
Все още с фирмите за дялово разпределение сме в любовния период. Сензации още не могат да се очакват, защото до този момент те нямат активна дейност. Тя започва след приключване на отоплителния сезон, когато тръгнат да отчитат уредите и да правят изравнителните сметки.
– Фирмите описаха ли състоянието на отоплителните тела и инсталации? Трябваше да го направят още есента?
– Тяхната дейност е свързана с отчитане на консумираната енергия и нейното разпределение между абонатите. Ревизията и паспортизацията на инсталациите и на радиаторите, за които ние настоявахме, ще бъде извършена, но тя не би могла да бъде направена в период, в който нямат дейност. Иначе това би била една допълнителна услуга, която трябва да се заплати. Тъй като се стремим да не натоварваме гражданите с такси и пари, преценихме, че ревизията може да се извърши едновременно с отчитането на уредите върху радиаторите.
– Има ли промяна в ситуацията с пломбираните радиатори? Като започнат фирмите да начисляват максимална консумация на телата без уреди, недоволството ще се стовари върху вас.

Снимка: авторката

– Няма как да не се стовари. Макар, че ние не сме подлог в това изречение, а допълнението. Има наредба, която предвиждаше до ноември пломбираните радиатори да бъдат снабдени с уреди за дялово разпределение или в краен случай да бъдат откачени. Този, който не е спазил закона и наредбата, естествено ще търпи последствията – върху такъв радиатор да бъде начислен пълният обем енергия, която той би могъл да излъчи. Оказа се, че пломбата, палеативна мярка, взета на определен етап на развитие на мрежата и на взаимоотношенията с клиентите, не е дала необходимите резултати. Има сигнали и на фирми за дялово разпределение и на граждани, че така наречените пломбирани радиатори излъчват топлина и са средство за отопление. Затова изискването и санкцията, предвидена в наредбата, са справедливи. Има и други решения в държавата, за които в процеса на изпълнението се вижда, че не работят и се променят.
– Представете си, че абонатът се е топлил цялата зима и сега преди да минат отчетниците, откачи радиаторите. И каже: нямам радиатори.
– При една ревизия ще се установи законово ли са откачени радиаторите. При сваляне на отоплително тяло се отстранява пломбата и се прави протокол. Ако си ги махнал самоволно, без служебно лице да установи и отбележи промяната, си носиш последствията.
– Топлофикация предупреди ли хората с пломбирани радиатори с писмо, че това ще им се случи? Знаете, че има възрастни хора, други не слушат радио и не четат вестници…
– „Топлофикация – София“ не е средство за информация. При толкова медии, при такова обливане с темата „топлофикация“, би трябвало знанието да е стигнало до заинтересованите. По наши сведения около 10 000 апартамента имат пломбирани отоплителни тела, при 402 000 абонати.
– Има ли много уреди с изтекъл срок, които трябва да се сменят тази година?
– Все още няма разпределители с изтекъл срок. Сърцето на уреда е батерията, която има срок на годност между 6 и 10 години. Някои казват – между 8 и 10 години, в зависимост от експлоатацията и състоянието на батерията, когато е била поставена. Още срокът не е изтекъл. В близките две-три години ще започнат проблемите. Тогава ще трябва да се смени или батерията или уредът. Според колегите от фирмите за дялово разпределение, подмяната на батерия вероятно ще струва колкото нов уред. Въпрос на маркетингово решение на фирмите и на политиката, която те ще провеждат. „Топлофикация – София“ също може да се заеме с решаване на проблема за някои от фирмите, възможността е предвидена в закона.
– Какви нови неща ще бъдат приложени при изравняването на сметките тази година?
– Новото е, че времето за рекламация от 45 дена става три месеца. Хората, които по една или друга причина не са осигурили достъп за отчитане уредите, ще могат до три месеца да направят рекламация, да осигурят достъп за снемане на показания и поправка на общата за входа и личната им изравнителна сметка.
– След тези три месеца те нямат право да искат промяна на изчислените им сметки?

Снимка: авторката

– След тези три месеца по принцип е възможно, но процедурата е доста усложнена. Ще се иска съгласие на 75 % от живеещите. Причината е, че се влиза във финансови взаимоотношения с цялата сграда. Би трябвало в един и същ момент, когато е засечен общият топломер в абонатната станция, да са отчетени и единиците върху всички уреди върху отоплителните тела. Така като се разделят показанията на общия топломер на броя на единиците от всички радиатори, се получава големината на една топлинна единица. Ако топлинната енергия не е отчетена в един и същ момент за всички хора, има грешка, която се отразява както върху индивидуалната сметка, така и върху сметките на съседите.
– Монтирахте ли общи водомери за топлата вода във всички сгради?
– В момента обслужваме 14 500 абонатни станции. Имаме да монтираме още около 550 водомера до края на април и приключваме. Въпреки общественото очакване, че ще хване „Топлофикация“ по бели гащи с въвеждането на допълнителен общ водомер, аз мисля, че проблемът ще се окаже на друго място. Проблемът не в „Топлофикация“, а в разпределението на топлинната енергия между хората в сградата. Допълнителният водомер единствено ще докаже нашата теза. Разликата между показанията на общия водомер и сумата от показанията на индивидуалните топломери ще покаже къде е в действителност проблемът. Защото уредът, който ние сме монтирали, е нов, с минимален процент на грешка в сравнение с индивидуалните водомери в апартаментите, на които би могло да им бъде внушавано определено поведение.
– Имате да подменяте още абонатни станции?
– Пред приключване сме с акцията за подмяна на всички абонатни станции в София. Това лято ще приключим почти изцяло с абонатните станции на битовите потребители. Остават сградите в строеж и някои отделни абонатни станции. Там където в сградата 90 или 80 на сто от домакинствата не си плащат сметките, как да инвестираме освен в топлина и в абонатна станция, която струва много пари.
– Колко ви дължи населението?
– Дългът на битовите потребители се е задържал на около 200 млн. лева от забавени плащания. С безлихвената ваканция и другите опити за увеличаване на събираемостта, миналата година задържахме процеса. С приключване на сезона вероятно ще направим следващата крачка – ще наградим хората, които са били лоялни към „Топлофикация“ тази зима и са си плащали редовно сметките.
– Някои топлофикации в страната предложиха на лоялните клиенти кредитни карти, карти за пазаруване с отстъпка в някои магазини.
– Всичко това е възможно, когато дадена стока се продава на цена над себестойността й. За съжаление „Топлофикация – София“ по ред причини и ред социални функции, които трябва да изпълнява, въпреки че е търговско дружество, продава топлинната енергия под себестойност. Целият счетоводен анализ на дружеството се намира в Интернет и е достояние на всеки, който иска да го види. От две години насам цената на топлинната енергия в София не е променяна. Това означава два регулаторни периода досега, през които само природният газ е поскъпнал с 38,5 %. Отделно е новото увеличение на газа с около 13% от 1 април. Цената на топлинната енергия в София не е приведена към разходите ни. Да не забравяме, че горивната компонента е 72-73% от общата себестойност.
– Каква е логиката на централизираната топлофикация тогава?
– Централизираните топлофикации във всички случаи, навсякъде по света, произвеждат и продават по-евтина топлинна енергия, отколкото всякакъв друг топлоизточник. Защото има възможност на едно и също място да произведеш топлина и електричество и оптимално да използваш енергията, която се съдържа в природния газ. А топлофикациите дават възможност да се ползва не само газ. Нашите усилия в момента са насочени към това да привлечем преработката на отпадъците на София в някои от съоръженията ни.
Ще се постараем да използваме енергията от боклука, за да поевтиним в бъдеще цената на топлинната енергия. Миналата година избягахме от мазута – в някои от районните отоплителни централи въвеждаме газ и така разходите ни в тях намаляват с 30%. Това е трябвало да бъде направено много по-рано, но за съжаление сега ни стигнаха сили и средства. Когато се погледнат големите топлофикации в Европа, се вижда, че ползването на газ там е в порядъка на 10-20%. Всичко останало е оползотворяване на отпадъци и използване на възобновяеми източници (ВЕИ), като дървесна маса, торф и ред други за производство на топлинна енергия. А това може да се направи само в една централизирана топлофикация. Не е дейност на парче или за обособено малко място. Съоръжения от този вид са ефективни в една централизирана топлофикация, както е във Виена, в Осло, в Лайпциг, в Берлин.
– Къде в София може да се изгради топлоцентралата, която ще работи с отпадъци?
– Тя може да се изгради на площадка, която няма да притеснява живеещите наоколо. Ако съоръженията изпълняват своите функции, без да замърсяват околната среда и отговарят на изискванията, които нашите норми предвиждат, няма проблем централата да бъде сложена и до президентството. В центъра на Виена се намират инсталациите за изгаряне на отпадъци, показателите на комина са равни на нула и обществото е спокойно. Технически решения има за всеки проблем. Останалото е въпрос на желание и инвестиции. Работим заедно с общината за изграждане на мощност с гориво – отпадъците на София.
– След приватизацията на „Топлофикация – София“ ли ще я построите?
– Не е казано. Въпрос на привличане на инвестиции. Финансирането може да бъде частно, осигурено чрез публично частно партньорство. Може да бъде и общинска инвестиция.
– Може да се пусне малък процент от топлофикация на борсата за набиране на средства.
– Инвестицията е проблем на собствениците. Нашият проблем е да покажем, че по този начин топлофикация може да поддържа една поносима цена, съизмерима с европейските.
– В момента колко струва парното в Европа?
– В Австрия ни цитираха цена от 80-82 евро за мегават, или 80 евроцента на киловат. Плюс това има 300 евро месечна такса за обслужване. Но там доходите на домакинствата са други и социалният статус на голяма част от хората е уеднаквен.
– Значи единствената надежда е боклукът на София да намали цената?
– Единствената ни надежда е нашата цена да покрие себестойността на енергията, която произвеждаме.
– Вие ще подадете ли заявление за поскъпване на парното в ДКЕВР?
– Ще поискаме промяна на цената на топлоенергията. Финансовите ни планове и разчети за размера на разходите като функция от поскъпването на природния газ са направени и сме ги предоставили на собствениците ни – общината и енергийното министерство. Ще ги внесем и в ДКЕВР.
– Нямате ли още някакви луфтове, с които да покриете поскъпването на газа?
– Оказа се, че отдавна сме задминали последната дупка на колана и сме стигнали до катарамата. За съжаление нямаме никакви възможности да задържаме цената, отдавна сме под санитарния минимум. Отдавна продаваме под себестойност. Само увеличаваме дълга си към „Булгаргаз“. Ако го нямаше буферът, „Булгаргаз“, да поема повишаването на цената на газа, „Топлофикация“ отдавна щеше да бъде един приятен спомен. Ще стане приятен спомен, ако гражданите не разберат и не започнат да си плащат сметките. Още повече, че март влязохме в един нов капан.
– Какъв капан?
– Явна процедура на делата срещу длъжниците, което означава съдебни заседания, отлагане и т.н.
– Каква лихва ви плащат за закъснение потребителите? Лихвите на банките растат.
– Основният лихвен процент плюс 10 – толкова е по закон. Всичко е в ръцете на хората в края на краищата. Мисля, че единствено разумно е да си плащаш месечните сметки, а не огромни лихви плюс сметки. А за да не си затруднен през зимата, е добре да минеш на равни месечни вноски. Колегите от Европа работят с равни вноски както за топлинната, така за електрическата енергия навсякъде. Онези хора са по-практични, вероятно имат повече опит и знаят, че това е рационалният начин.
– Колко абонати в София плащат на равни вноски?
– 12 000 от 402 000 потребители. Нищо не е. Така е, защото нищо не притиска потребителя да плати на „Топлофикация“. Лихвата е висока, но длъжникът си мисли, че могат да го забравят. Като си скриеш главата под леглото не означава, че е станало нощ. Ти си отвън.
– Какво направихте с разкриването на кражбите на топлина? Ще се справите ли с този български феномен?

Снимка: авторката

– Това не е проблем на „Топлофикация“. Ние сме казали на хората, че нито сме полиция, нито имаме юридическите права и възможности да хващаме крадците. Имаме техническите възможности да помогнем на хората и го вършим. Имаме молби от потребители, които искат ревизия. Досега посещавахме сградите заедно с фирмите за дялово разпределение и правехме оглед на място. От известно време сменихме тактиката – обърнахме се и към органи, които имат съответната изключително точна апаратура, която удостоверява кражбата на топлинна енергия, без да се влиза в апартамента на заподозрения. Идентифицираме хората, които официално са обявили, че са изключили отоплението си, идентифицираме загубите на енергия от сградната инсталация ( хората не вярват, че оттам има сериозни загуби и разход на топлина). Всичко това е снимано по определен начин, който недвусмислено показва и едното, и другото.
– Не сте ли снимали с инфрачервени лъчи?
– Да. Снимката показва с точност като за военни нужди откъде точно е излъчването и от какъв източник.
– Скандалите в „Топлофикация“ започнаха от разходите на ръководството. Вие как контролирате представителните си разходи. За какво харчите?
– Два големи разхода сме направили досега. Дадохме 600 лева за вечеря с представителите на Световната банка. С нея приключихме взаимоотношенията си – взехме заема, подписахме договора, изплащаме дълговете. Останалите 10 000 лева, които бяхме предвидили за представителни разходи, ги похарчихме за присаждане на бъбрек на детето на наша колежка, което от ранна детска възраст е с прогресираща атрофия и е живяло много години в инвалидна количка. Върна се от операция в Лондон, бутайки инвалидната си количка.
– Спряхте ли всички поточетата, по които изтичаха средства?
– Не мога да кажа, че са пресечени абсолютно всички поточета. Българинът е изобретателен. Но аз вярвам в колегите си и в контрола чрез обществените поръчки. Ако всичко се прави по законов ред, се надявам големите потоци от разточителство да са спрени или ще бъдат спрени. Разбира се в най-малките детайли едва ли човек може да ги пресече, защото не може да надникне навсякъде. Това е прекалено амбициозна задача. Трябва да имам един отдел специалисти от следствие, прокуратура. Те между другото са тук. Имаме две-три стаи, в които работят специалисти в тази област, към които аз се обръщам за помощ при възлагане на обществени поръчки. Ей го Закона за обществените поръчки, разчертал съм го с червен молив.
– Делата с Вальо Топлото сринаха имиджа на „Топлофикация – София“. Какво се промени в отношенията ви с потребителите за годината, която я управлявате?
– Опитвах се да обяснявам на хората, че тези, които са се заели в момента с управлението на „Топлофикация“, са също нейни клиенти и подхождат към проблемите им както към свои собствени. Освен това, те са нормални хора и необременени с подозрение. Събираемостта не е катастрофално нараснала, не е и катастрофално срината. Усилията са да подпомогнем законовата наредба, защото задължението трябва да тежи върху длъжника със силата на санкциите, които може да получи, ако не го погаси.
– Сега не е ли така?
– Докато нямаме законовия инструмент, с който да накажем неплащащите, хората ще пренебрегват това си задължение. Ще ви дам пример – мои роднини в чужбина, не могат да напуснат страната, ако комуналните им задължения и данъците не фигурират като платени в базата данни на летището. Тях ги връщат от полет, за да уредят финансовите си задължения. Длъжни са и у нас законодателите да направят нещо. Г-н Мартин Заимов предложи да ни помогне да се вкарат длъжниците на „Топлофикация“ в регистъра на банките в списъка на лошите кредитополучатели.
– Но тогава те няма да могат да вземат кредит, за да ви се разплатят. Не е тайна, че хората взимат заем, за да погасят задълженията си за парно.
– Това е един от начините да покажем на потребителя, че той е кредитополучател, който не е коректен към кредитодателя си.
– Но кръгът ще се затвори и този човек няма да получи кредит, за да ви плати.
– Онзи ден Заимов предложи друга възможност. Банките да дадат достатъчно атрактивен кредит за погасяване задължение за парно. Защото банките имат инструментариума да получат обезпечение срещу кредита, докато законът не дава право на „Топлофикация“ като предприятие да има такова обезпечение срещу плащанията. А с тези 200 млн. лева несъбрани вземания, ние сме най-голямата кредитна институция. Тогава защо ние да нямаме обезпечение за този кредит, а трябва да търсим посредничеството на банките. Ще го потърсим…
– Колко жалби сте получили?
– Общо сигналите са 1516 от 1 януари до 31 декември 2007 г. 620 от тях са неоснователни. 896 са дефекти на сградните инсталации. Но там „Топлофикация“ няма задължение. Хората трябва да ги прочистват, да си промиват тръбите. Сградата, в която живея е на 60 години.
– Колко плащате за парно?
– Миналата година платих 700 лева за целия сезон. Сега сметките ми са от порядъка на 100 лева на месец.
– Изолирали ли сте жилището си?
– Не, но сградата ни е с дебели стени. Аз бях домоуправител, когато се въведе дяловото разпределение. Знам проблемите на сградата – изолирахме всички тръби в мазетата, махнахме радиаторите по стълбищата, уплътнихме вратите и прозорците и падна потреблението…

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.