Георги Кадиев: Сивият сектор е най-драстичен при алкохола

Георги Кадиев. Снимка: авторката

Георги Кадиев беше зам. министър на финансите от есента на 2005 г. до пролетта на 2007 г., когато подаде оставка и представи доклад за източниците на корупция и изтичане на средства от държавния бюджет до премиера Сергей Станишев. В момента е общински съветник от квотата на БСП и зам.председател на Комисията по бюджет и финанси към Столичния общински съвет(СОС). Завършил е магистратура със специалност публична администрация в Харвардския университет, специализирал е в Русия и Западна Европа.

– Г-н Кадиев, в кои области на икономиката се генерират най-много мръсни пари?

– Зависи от приходите, за които говорим. Проблемите с акцизите са по всички линии – на горивата, на тютюните, на алкохолите и на кафето, докато то имаше акциз (т.е. до 1 януари 2008 г.). По отношение на ДДС най-големите проблеми са основно в строителния и в туристическия бранш. Причините са, че в туризма има намалена ставка по ДДС от 7 % и голяма част от събираемостта от ДДС идва от тези два бранша. Проблеми с този данък създават и селскостопанските производители – особено в сферата на производството на пшеница, слънчоглед, зърнени култури и износа…

Заловен алкохол без бандерол. Снимка: МВР

– Какъв е проблемът там – не се декларират точни количества или…

– Много са проблемите. Земеделските кооперации не са регистрирани по ДДС и продават на лица, които са регистрирани по ДДС. Правят се вериги от фирми, по средата на които има фирма фантом, която след това изчезва. Накрая се изнася съответната стока – най-често слънчоглед. Фирмата, която изнася, си възстановява ДДС-то от държавата. Но държавата не си е събрала данъка, защото по средата на веригата се е загубила връзката, фирмата е изчезнала.

– Къде е най-острият проблем, къде най-много губи държавата?

– Когато човек е болен от много болести, всичките го мъчат и са взаимосвързани. Така и в икономиката – обикновено един проблем води със себе си друг. Примерно нека вземем корупцията в дадена сфера, да речем при европроектите. Определен чиновник си иска част от парите, които се отпускат по проекта, да му се върнат под масата – 10-15 или колкото и да е процента. Тогава този, който изпълнява проекта, има два варианта. Единият е да изпълни проекта с по-малко материали.

– Което ще доведе до по-лошо качество и проблеми след това, например, ако е аутобан или път – бързото му износване…

Снимка: авторката

– Другият вариант, за който аз имам съмнение, че все по-често се случва, е да се опита да избегне ДДС за проектите. Тоест да създаде схемата през няколко фирми, при която се получава така, че държавата не си събира в крайна сметка ДДС-то. Това за него са едни 20% спестени пари, с които би могъл да покрие евентуален подкуп. Други измами има в областта на горивата. При тях производството е много сложно и е трудно да се оцени какви са загубите при него. Произвеждат се различни видове продукти – полипропилени, различни видове бензини, дизел и т.н. Сложно е да се направи оценка и каква част от пазара е сив, защото има големи вериги бензиностанции, но има и много малки – над 1000, които продават къде крадено, къде контрабандно гориво.

– В какъв смисъл крадено? Откъде е откраднато?

– В буквалния смисъл. От „Лукойл“, от военни поделения или големи държавни фирми… Много често имахме случаи да се внасят различни съставки от горивото на по-ниска митническа стойност и се дължи по-малък акциз. След това тук, в страната, се забъркват разни смеси и се продават като гориво, което е с много лошо качество. За сметка на това вносителите са избегнали голяма част от акциза. От друга страна винаги сме имали съмнение, че от безмитните бензиностанции на границите по някакъв начин се отклоняват горива и се продават във вътрешността на страната.

– Смятате ли, че с премахване на безмитните бензиностанции ще секне тази двойна търговия и загубите от нея за хазната?

– Определено ще помогне. Аз винаги съм смятал, че безмитната търговия е някакъв вид язва във фискалната система и то най-вече в областта на бензиностанциите. Просто там оборотите са най-големите. В областта на магазините също…

– Асоциацията на търговците на безмитни стоки настоява магазините да се оставят да работят на границата като обикновени.

– Няма проблем да се оставят като обикновени магазини от фискална гледна точка. Ние си събираме акциза, ДДС, мита и каквото има. Проблемът е по-скоро за граничния контрол. Дали те пречат на МВР. Бензиностанциите съм сигурен, че пречат. Защото бензиностанциите на Капитан Андреево и на Калотино сериозно объркват потоците на движение. На един магазин му трябват 200 кв.м. площ. А бензиностация се прави на площ от 5-6 до 10 дка. За един малък граничен пункт да се отдели такава площ след нашата граница и митническия контрол и преди следващата е много.

– Като започнахме разговор за горивата, бихте ли казали защо у нас разликата между акцизите за дизела и за бензина е толкова малка? Според големите дистрибутори на горива, така правителството предопределяло по-висока цена на дизела спрямо бензина. В редица европейски държави чрез голямата разлика в двата акциза се поддържа по-ниска цена на дизела отколкото на бензина.

– Дизелът излиза по-евтин от бензина, но там акцизът е много по-висок, отколкото е в България.

– Но как става така, че цената на дизела е по-ниска, отколкото у нас и по абсолютна стойност?

– В България още имаме по-ниско ниво на акцизите, отколкото минималото в Европейския съюз.

– Не сме ли го стигнали вече?

– Не. Ще го стигнем в 2011 година. За да изпревари бензинът дизела с много, той трябва да отиде на още по-високо ниво. Не можем да стопираме акциза на дизела и да вдигаме само акциза на бензина, просто защото не сме стигнали минималното ниво на ставката за дизела. Можем да го направим, когато стигнем това ниво. Поне засега двете ставки – на дизела и на бензина, вървят успоредно. Ще стигнат минималните нива за общността в 2011 г. След това държавата ще реши дали иска да продължи да увеличава едното или другото гориво, в зависимост от политиката, която иска да води по отношение на горивата. Или нищо да не увеличава. Единствената причина да не го прави сега е, че не сме стигнали минималните европейски нива на акцизите.

– Но цената на дизела в някои европейски държави е по-ниска отколкото у нас?

– По-нисък е маржът на търговия на едро и на дребно. На една среща с големите петролни компании, производители, вносители и дистрибутори в Министерството на икономиката и енрегетиката през 2006 г. “Лукойл” представи данни, че надценката, която търговците на дребно добавят към цената на течните горива, е огромна – 26%. Според мен оттам идва проблемът. България има далеч по-ниски акцизи, отколкото останалите държави, а цените са едни и същи или дори по-малки някъде.

– Държавата не може ли да се намеси?

– Нищо не може да направим – при горивата пазарът е свободен.

– От контрабанда и сив сектор при горивата ли губи най-много държавата?

Варене на домашна ракия. Снимка: Булфото

– Навсякъде има проблеми – при горивата, цигарите, алкохола. Делът на приходите от алкохол е 2% от всички постъпления от акцизни стоки. От горивата е 50%. Значи ако при горивата имате някакъв проблем, той се отразява по-силно, заради мащаба. Същият проблем е и с цигарите. Въпреки, че продажбите на цигари в страната растат като количество и приходите от акциза от тях растат, в същото време има и контрабанда. Всякаква – имате контрабанда, която идва отново от безмитните магазини, както и от Сърбия и Украйна. В Сърбия и Украйна дори с платени акцизи, цигарите са с много по-ниска стойност, отколкото в България. Отива в Сърбия определено лице, купува колкото иска цигари, плаща си акциза и ги продава…

– При алкохола как стоят нещата? Държавата се тресе от скандали именно заради алкохола.

– При алкохола като че ли е най-драстичен сивият сектор. По мои груби оценки за 2007 г. са събрани някъде около 109 млн.лв акциз от алкохол. Според мен това е приблизително 50% от това, което би могло да се събере. Тоест държавата има един резерв от порядъка на 100-150 млн.лв. в областта на алкохола. А тази година се очаква да се събере общо от акцизи над 4 млрд. лева или близо 4 млрд. За миналата година събраха 3,250 млрд. лева. За 2008 г. се очаква известно увеличение на приходите, мисля че планът е 3,8 млрд.лева.

– Във в. „Капитал“ се посочват 10 000 лева приходи от акциза върху ракията за домашна употреба за 2007 г. Това не е ли абсурдно малко?

– Наистина е абсурдно малко, ако е вярна тази информация. При домашната ракия проблемът е не толкова фискален, колкото социален в известна степен. Хората се отнасят много негативно към тоя акциз. Ние бяхме длъжни да го въведем. Всяка държава в Европейския съюз има акциз върху алкохола, независимо дали е от селски казани или не. Единственото изключение, което може да се направи, е за 30 литра за домашна употреба акцизът да бъде 50% от нормалния. Румънците се бяха опитали през техния парламент да махнат този акциз, и веднага от Европейската комисия ги предупредиха, че ще им сложат предпазна клауза и те отмениха всичко…

– А гърците?

– Това бяха приказки по време на дебатите в парламента, миналата година, от хора, които или не разбират, или им беше изгодно да обясняват как в Италия нямало, как в Гърция нямало акциз върху домашната ракия. Няма такова нещо. Няма държава в ЕС, в която да няма акциз на какъвто и да е вид висок алкохол. Единственото изключение, което се прави в определени държави, е за вината. България е сред тях, у нас няма акциз върху виното. В същото време държави, които са много силни винопроизводители (примерно Франция), облагат виното. Акцизът върху бирата в България няколко години не се вдига. Акцизът на високоалкохолните напитки вече достигна минималните нива в Евросъюза, макар че е далеч под нивата в повечето европейски държави. Примерно в скандинавските държави той е окол 10 пъти над нашия.

– А в съседните държави на Балканите?

– В Румъния е 50% над нашия. Преди една година, когато аз се занимавах с акцизите, в България акцизът беше 550 евро на хектолитър чист 100% алкохол. В Румъния беше 750 евро. Ние сме стигнали минималното ниво, може да не качваме повече акцизите за високоалкохолните напитки. Но това е въпрос на политика на Министерството на финансите – трябват ли му повече приходи или не.

– Ако трябват?

– Ако му трябват, има една много лесна стъпка – качва акциза на високоалкохолните продукти, качва малко акциза върху бирата, който години не е променян. Така че ако иска приходи, държавата може да вдигне акцизите – няма проблем, както във всички съседни държави.

А смятате ли, че като се вдигне акцизът върху ракията, той ще се плаща? Коментира се, че точно увеличението на акциза от 2005 г. е довело до фалшивите бандероли и други измами…

– А не. Фалшиви бандероли има от край време. През 90-те години е било още по-лошо положението с акцизите. Самият бранш, понеже не иска да се вдига налогът, провежда своя ПР политика. Аз съм абсолютно сигурен, че могат да се вдигнат още акцизите за алкохола. В крайна сметка социалната политика не е дали ракията да струва 6 лева или 7 лева. Който иска да пие, да бъде добър да си плаща. По същия начин стои въпросът за цигарите. Когато бях в Министерството на финансите, в края на 2005 г. изтеглихме увеличението на акциза на цигарите по-рано и през 2006 г. цената на кутия Виктори от 1, 60 лв. стана 2,60 лв., което беше огромен скок, с 60%. Тогава, понеже много ни критикуваха, аз и колегите казвахме: това не е стока от първа необходимост, за която да се грижи държавата, а луксозна стока. Който иска да пуши, да си плаща. Като не иска – да се откаже от цигарите, още по-добре за здравето. Така, че същото може да се направи за алкохола, като задължително увеличението на акциза обаче върви със засилване на контрола.

– Как ще се контролира? По-добре ли е, че контролът премина към митниците?

– Според мен е по-добре. Там организацията е по-добра. Сумата, събрана от акцизи за алкохола през 2006 г., е 82 млн.лева, а за 2007 г., когато ги събират митниците, е 109 млн.лв. При това нямате увеличена ставка на акциза, тоест увеличението идва от подобрена събираемост. В същото време това не е достатъчно – резервите са големи. Проблемът е, че абсолютно задължително трябва да има взаимодействие между митниците, Министерството на финансите и МВР. Защото от другата страна стоят престъпници, не самаряни. И ти не можеш да ходиш да се бориш с контрабанда на цигари, на горива или фалшиви бандероли, ако нямаш достатъчно оръжие.

– А защо не се правят насрещни проверки в големите производители на алкохолни напитки – колко спирт, колко бандероли, бутилки, етикети са закупени…

– Това, че работят с фалшиви бандероли, е напълно ясно, защото хващаме внос на фалшиви бандероли на границата. Само от Турция има разкрити няколко случая.

– Насрещната проверка може да докаже кой ги поръчва и използва?

– Винаги могат да ви излъжат и с етикетите, и с бутилките…

– Когато хванат бутилки с фалшиви бандероли в търговската мрежа, защо не се съобщава кой е производителят на напитките?

– По закон нямате право да го съобщавате. Търговска тайна е. Освен това не е казано, че като има внесени фалшиви бандероли на “Пещерска” примерно, значи “Пещерска” ги е направила. Съвсем спокойно може гражданин от малцинствата да е произвел някакъв алкохол в гараж, да му е лепнал фалшив етикет, фалшив бандерол отгоре и да го продава. Нали и това е възможно? Според мен не е правилно да се посочва името на компанията – ето това е престъпникът. Фирмите казват – търгуват с наши продукти без ние да знаем… Аз съм склонен да повярвам. И това го има…

– Опира до по-силния контрол от МВР?

– Абсолютно задължително. Това което прочетох в тези СРС-та (записа, направен със специални разузнавателни средства), беше смайващо за мен. Ние работим уж заедно. Това са колеги, с които сме били заедно в работни групи, а единият нарича митничарите “лайнари”. Другият някакви пушки си поръчва, някакви лаптопи. А после ние ще ходим да контролираме. Контролът се обезмисля. И си представям в момента колко са демотивирани и служителите на Агенция „Митници“, и служителите на ГДБОП, като виждат какви колеги са имали. Казват си: „Какъв е смисълът да се боря, като той утре ще вдигне телефона и ще издаде, че отивам на проверка еди къде си.“ Това изтичане на информация е пагубно. Слава богу, че не всички са такива, има и свестни хора. Все пак отвреме на време нещо се хваща, но би могло много повече да бъде.

– Забелязали ли сте от Столичната община да изтичат средства както от държавата?

– Аз не съм в оперативната дейност на общината. Аз гледам законодателството на общината, това, което минава през Общинския съвет. Опитвам се доколкото мога да привнеса от опита, който имам, при правенето на бюджета и данъците на София. Там хвърлих доста усилия.

– Къде са пробойните на общината?

– Според мен в недостатъчния административен капацитет и недостатъчна мотивация на хората. Липсва визията какво трябва да се случи със София. В крайна сметка този кмет 3 години вече е кмет, а ако ви накарам да изброите 5 неща, които са се случили в София, едва ли ще успеете. Няма го голямото нещо. Да каже – един булевард направихме, но той да е от европейска класа. Или построихме 10 училища. Миналата година бях в Азербайджан – за една година са изградили 300 училища.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.